Решение № 42 от 21.02.2025, Районен съд - Балчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Балчик, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20243210100570 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, Представлявано от Д. М. М. – Управител, против Ф. БЪЛГАРИЯ ЕООД С еик***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., за обявяването нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №***г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата по т.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство от Ф. Б., в полза на ответното дружество.

Съдът като взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Ищецът твърди, че на 22.02.2022г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *** съгласно който договор е приложим ЗПФУР.

Страните се договорили отпуснатият кредит да бъде в размер на 5000,00 лева.

Съгласно договора, ищцата е следвало да погаси заема в срок от 18 месеца и при годишен процент на разходите в размер на 49,66%.

В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник.

Твърди, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде в договора не било посочено, какъв е размерът на възнаграждението за 1 предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.

Твърди, че след като усвоила сумата от 5000 лв., ищцата установила, че освен заемната сума й били начислени и такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф. България" ЕООД, в размер на 2500,00лв.

На това основание се твърди, че процесния договор е недействителен.

Дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък в ОУ, било предвидено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит – направено е твърдение от ищцата, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие, не е подписвала и договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян.

На това основание твърди, процесният договор е нищожен по смисъла на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

На това основание се твърди, че е нищожен и договор за допълнителна услуга.

Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа правила за това как е изчислен ГПР.

Твърди се, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, т.к. при липса на такъв не би предоставил скл. на договора за потребителски кредит. За това се събирало и допълнително възнаграждение, като с последното се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и същите следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което същият би надхвърлил законовото ограничение, т.е. посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП, с което се подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Направено е твърдение, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, следвало да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК и че предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, с което се 2 заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, бил в размер над 70%, който размер не съответствал на действително уговореният ГПР, по смисъла на чл.22 ЗПК.

Твърди се, че договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № *** за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Това е породило правния интерес от предявяване на иска, като моли съдът да постанови недействителност, обуславяща нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищцата и "„Ф.

БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *** на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.

22, във вр. с чл.11 и чл. 19 ЗПК, която бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude Bank" в полза на ответника.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор.

Счита, че иска е неоснователен.

По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 5000,00лв, като е следвало главницата и лихвите по кредита да бъдат погасени в срок до 18 месеца.

Оспорват твърдението, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е следвало да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от „Multitude Bank" (Малта), което било задължително условие за сключване на кредитен договор. Твърди се, че кредитополучателят е имал избор и, както да избере свой поръчител, така и такъв, предложен от кредитора. Твърди се, че на сайта на „Ф. България“, било посочено, че потребителят сам избира обезпечението, от което следвало, че сключването на договор за гаранция не било задължително.

Оспорват отправеното искане за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция, тъй като не били насочени срещу правилната страна — „Multitude Bank", а не с „Ф. България“ ЕООД. „ Multitude Bank" била самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата 3 на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответника Ф. Б. не било страна.

С прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на присъдено нещо по отношение на „Multitude Bank" и нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

На това основание е направено твърдение, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което претенциите му следвало да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.

Твърди, се че при условията на избор, ищецът сам е избрал „Multitude Bank" (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е пред договорна информация по ел.поща, в която изрично било посочено, че за сключването на договора за кредит „Ф. България“ изисква поръчителство. Ищецът бил получил и документи от „Multitude Bank", включително Договор за гаранция и информиран за всичко това е потвърдил чрез СМС, желанието си да сключи договора.

Поради това наведените твърдения, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, били неоснователни, т.к. ответникът не бил въвел ищеца в заблуждение потребителя, относно избора на поръчител или дължимите суми, включително и за сумите, дължими на „Multitude Bank" ако бъде избрана за поръчител.

Оспорват се твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП, като неоснователни, т.к.в чл. 5 от договора ясно била посочена избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция подробно били описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Multitude Bank", които ищецът бил приел доброволно.

Твърди се, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като това не било задължително, от там и твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно.

Твърди се, че „Ф. България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е сторил това.

Молят съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна.

Направено е искане, ако ответника е редовно призован за първото заседание, но не бъде изпратен негов процесуален представител, делото да се гледа в тяхно отсъствие.

4

Направено е искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е определил правната квалификация на иска чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.19 и чл.22 и чл.11 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал, че тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно отношение между страните - наличие на скл. договор и неговото съдържание от което прави извод за недействителност, че са налице твърдените основания за нищожност на договора, както и че ответника е получил без основание парична сума и че тази сума не е върната на ищеца, а ответника, че договора е скл. в съответствие с нормативните изисквания както и, че ищеца е получил и приел договорните условия.

На осн. чл.190 от ГПК, съдът е указал на ответника, че следва до датата на първото по делото с.з. да представи копие от скл. договор, скл. договор за поръчителство, погасителен план и СЕФ както и всички приложими към тях писмени документ, както и ОУ за отпускане на кредити, действащи, в периода на скл. на договора с ищеца.

В с.з. ищцата не се явява, не се представлява. От адв. М. е депозирано становище по хода на делото, като моли съдът да уважи предявеният иск, както и да присъди в полза на ищцата направените разноски по делото, както и адв. възнаграждение.

В молбата е посочил, че дружеството в полза на което е скл. договор за поръчителство се явява свързано с дружеството ответник лице, поради което и клаузата по чл.5 от договора за поръчителство се явява неравноправна.

В с.з. ответника не се явява, също е депозирал молба по хода на делото и моли съдът да отхвърли предявеният иск, като недоказан и неоснователен.

Също е направено искане за присъждане на разноски.

Направено и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 22.02.2022г. е скл. договор за предоставяне на потребителски кредит между ищцата С. и Ф. България под №***. Размера на кредита е 5000,00лева, платим на с 18 вноски, с първа падежна дата 24.03.2022г.

За целия период на кредита кредитополучателя следва да върне на кредитора общо сумата в размер на 6750,00 лева, от които сумата на отпуснатия кредит в размер на 5000,00лева, както и лихва в размер на 1750,00 лева при 0% лихвен процент.

В т.4 от договора е предвиден, че общият разход по кредита е 1750,00 лева и вкл. посочените по горе суми. ГПР по кредита е в размер на 49,66 лева и вкл. разходите, вкл. в общият разход по кредита, изразени като ГП от общия размер на предоставения кредит.