Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 17.11.2022, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 108/2022
Вид
Решение № 212
Подписан
17.11.2022
В сила
14.12.2022
Състав
Мария Кирилова Дановска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. К., 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20225100100108 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. К. от гр. К., чрез представител по пълномощие адв. Д. Ш., с която срещу ответника - Община К., са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди в размер на 3 444 лв., представляващи разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г. (датата на най-късно направения разход) до окончателното изпълнение на задължението, и неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., като частично предявени от общия размер на претенцията от 40 000 лв., изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано датата на увреждането 28.03.2022 г. до окончателно изпълнение на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2022г. около 13.00-13.20ч. на територията на Община К., в гр. К., вървял по тротоара на ул. „О.“, като непосредствено след клон на банка ДСК попаднал на участък с надигнати, неравни и неукрепени плочки, в резултат на което политнал и паднал, удряйки главата си и изпадайки в безсъзнание. За събитието сигнализирали две жени, които подали сигнал към телефон 112. Причина за падането била неподдържаната и увредената настилка на тротоара, както и множество недостатъци по цялата инженерна инфраструктура на улицата, състоящи се от неравности по профила на плочника, пропадания, липса на достъпна и архитектурна среда, издадени и липсващи плочки, разхерметизирани плочки и фуги от профила на плочника, през които навлизат дъждовни и от снеготопенето води, стърчащи бордюри, пътни ивици и градински бордюр, счупени или напукани отделни бетонови плочки. Въпреки, че бил с 1 подходящо и удобно за сезона облекло и обувки, поради нестабилността на повърхността и различното ниво на настилката ищецът политнал и паднал.

Мястото, на което плочките били задигнати и разбити, не било обозначено или оградено, и ищецът не очаквал, че преминаването му от там крие риск.

След падането той си ударил главата и изпаднал в безсъзнание. Твърди, че допълнително изпитвал силни и остри болки в областта на дясната ръка, като движенията му били ограничени и болезнени. Непосредствено след инцидента ищецът бил прегледан и откаран от екип на ЦСМП - гр. К.. След проведени изследвания и консултации му била поставена диагноза - fractura humeri dex in partis dist. Inveterate nonconsolidata /счупване на долния край на хумеруса, закрито/. Поради тежестта на травмата се наложило извършването на оперативна интервенция в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - гр. С., при която фрактурата била репарирана с гумен репер, опреснени били фрактурните ръбове, остеотомия пред медиалния хумерален кондил и бил отстранен капитуло-трохлеарния фрагмент. Ищецът прекарал общо 10 дни в болничен престой, като след отпадането на необходимостта от лекарско наблюдение бил изписан с указания за спазване на щадящ режим на ненатоварване, приемане на лекарствени средства и рехабилитация. Твърди, че получените вследствие на инцидента телесни повреди му причинили значителни болки и страдания, които били със значителен интензитет и към датата на подаване на исковата молба. Травмата на главата довела до загуба на съзнание, съпроводено от гадене и световъртеж. Счупването на десния хумерус имало характер на средностепенна травма и обусловило трайно затруднение на двигателните функции на десен горен крайник. През първия месец след изписването му от болницата той бил в пълна невъзможност да натоварва ръката си. Това състояние, освен характеризиращо се с физически болки, било причина и за редица битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността му сам да посреща елементарни битови потребности като хранене, личен тоалет и обличане. Това налагало той да бъде обслужван от свои близки, от каквато грижа нямал нужда преди инцидента. Това го карало да се чувства непълноценен и в тежест на близките си. Твърди, че продължава да изпитва болки и ограничения в движенията в областта на травмата, като възстановяването протичало бавно, продължително и болезнено. Твърди, че лечението му било свързано с разходи за скъпоструващи медицински изделия, които не се покривали по линия на НЗОК - заплатил с лични средства медицински консумативи, описани във Фактура № 8000004*** от 28.04.2022г., ведно с касов бон № 4*** от 28.04.2022г. на стойност 3 360 лева, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД и Фактура № 7000042*** от 28.04.2022г., ведно с касов бон № 17*** от 28.04.2022г. на стойност 84 лева за медицински изделия, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Общо заплатената сума се равнявала на 3 444 лева, като с тази сума била увредена имуществената му сфера. Иска да бъде постановено решение, с което ответникът Община К. да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, като частично предявени от общ размер на претенцията в размер на 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически 2 болки и душевни страдания от претърпяното произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.03.2022г. до окончателното изпълнение на задължението; както и 3 444 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022г. (датата на най-късно направения разход), до окончателното изпълнение на задължението. Претендира съдебно - деловодни разноски, в това число и за адвокатска защита по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска, който я намира за неоснователна. Сочи, че описаната от ищеца фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност и конкретно, че причината за неговото падане на 28.03.2022 г. на ул.“О.“, където се намирало жилището му, е в резултат на надигнати, неравни плочки.

Не било ясно къде точно паднал ищеца, в кой участък на улицата или тротоара. Сочи, че ищецът паднал на тротоарни плочки, изградени от банка ДСК в прилежащата площ на банката, като тези плочки били с логото на банката. Счита, че Община К. не била поставила тези плочки и нямало как да отговаря за тяхното изпълнение и състояние. В обективната действителност не съществували идеално равни нивелирани плочки, по които гражданите да преминават и да не се спъват. Всеки можело да се спъне на тротоара или улицата и по други причини. В настоящия случай счита, че това не е единствената причина с оглед възрастта на ищеца /79 год./, а също и предвид неговото моментно здравословно състояние. Счита, че ищецът проявил небрежност при придвижването си, като не преценил обстановката на пътя, което също би довело до падането. Будело също така недоумение твърдението на ищеца, че преди падането си полетял. Оспорва твърдението, че ищецът си е ударил главата и е изпаднал в безсъзнание и едновременно с това е изпитал силни и остри болки. Сочи, че при липса на съзнание липсвало усещането за болка. Не се доказвало претърпяното увреждане да е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане. Оспорва размера на предявения частичен иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Счита подадената искова молба за неоснователна и моли предявените осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани; алтернативно моли да бъде намалено претендираното обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

С молба вх. № 2850/07.10.2022 г., подадена по ел. поща, ищецът прави искане за допускане увеличение на иска за неимуществени вреди и с протоколно определение от ОСЗ, проведено на 14.10.2022 г., е допуснато изменение на иска за неимуществени вреди, като същият се счита за предявен в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.03.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението.

3

Страните претендират деловодни разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на С.ите Г. Д. и С. К. се установява, че малко след 13ч. в деня на инцидента – 28.03.2022г., св. Д. видял ищецът паднал на тротоара до Банка „ДСК“, на кръстовището на ул.

„О.“ и ул. „К.“; пострадалият имал кръв на челото и ръката го боляла, което се установявало от стенанията и охкането му. Дошла линейка и медицинските лица се погрижили за него. Мястото, където паднал ищецът, било разбито, със счупени плочки на тротоара. Св. К. – син на ищеца, установява с показанията си, че за инцидента разбрал от майка си, която му се обадила 2 или 3 дни след това. Тъй като състоянието на баща му не било добро, С.ят го завел в болница 2 или 3 седмици след това. Лекарите констатирали счупване на лакътната става и тъй като преценили, че тази деформация не е за тяхната експертиза, ги изпратили в гр. С. в по-голяма болница. В болница „П.“ проф.

Е. констатирал сериозно счупване и започнало накриво зарастване, което наложило сменяне на лакътна става. Операцията била извършена след още два дни, като ищецът престоял в болницата около 10 дни след операцията.

През този период С.ят го обслужвал и хранел всеки ден, тъй като ищецът не можел сам. След изписването му, се прибрал в гр. К.. При изписването той можел до определена степен да движи ръката си. Физически бил много отпаднал, спрял да се храни. След операцията не можел да се обслужва сам и съпругата му /майката на С.я/ го обслужвала месец - месец и половина. С.ят посочва, че баща му основно помагал в домакинството, тъй като майка му имала проблеми с колената и предвижването й било малко по-трудно.

Основно баща му пазарувал. Към настоящия момент тези физически дейности били намалени наполовина и повече, защото след операцията лекарят забранил на ищеца да носи повече от 2 кг тежести. Той пак извършвал пазаруване и ходене до пазара, но с по-малък товар и с по-редки посещения.

Преди инцидента баща му бил нормален човек, пенсионер. Сега психически не бил добре, имал доста сериозна травма; страх го било да излиза, да слиза по стълбите; имал леки паник атаки от страх да не падне отново. Преди инцидента баща му нямал сериозни оплаквания, обусловени от възрастта му, нямал сърдечни заболявания. Посочва, че ищецът не се решил да отиде сам на лекар, тъй като искал това да стане с някой, на който има доверие, и който 4 може да му съдейства. Сега се обслужвал самостоятелно. В момента последните два пръста на дясната ръка на баща му - безименен и кутре, били почти обездвижени, тъй като бил засегнат нерв, който бил скъсан и трябвало да се оперира и зашие, след което следвало период на възстановяване от около 1 година, може би.

Съдът кредитира показанията на С.я С. К. относно болките и страданията, и лечението на ищеца, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на С.я са непосредствени, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

От представените по делото фиш за спешна медицинска помощ от 28.03.2022 г. и допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение № 6612, издадени от ЦСМП - гр. К., се установява, че след повикване на същата дата в 13,40ч., ищецът е бил приет след падане на тротоара, с рана на главата, и е получил fractura humeri dex in partis dist. Inveterate nonconsolidata /счупване на долния край на хумеруса, закрито/. Отказал лечение в МБАЛ „Др А. Д.“ – гр. К.. Поради тежестта на фрактурата, на 27.04.2022г. постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - гр. С. за извършване на оперативна интервенция, при която фрактурата била репарирана с гумен репер, опреснени били фрактурните ръбове, остеотомия пред медиалния хумерален кондил и бил отстранен капитуло-трохлеарния фрагмент. Ищецът прекарал общо 10 дни в болничен престой, като след отпадането на необходимостта от лекарско наблюдение бил изписан с указания за спазване на щадящ режим на ненатоварване, приемане на лекарствени средства и рехабилитация, видно от епикриза ИЗ № 13661/05.05.2022г., издадена на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД.