Определение № 1615 от 05.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. Благоевград, 05.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501378 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано по подадена частна въззивна жалба (наименувана въззивна жалба) с вх. № 18158/26.10.2026 г. от Р. И. Й., с ЕГН: *********, с адрес: *********, чрез адв. Г. Г., със съдебен адрес: *********, срещу Определение № 1130/21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 52/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата се сочи, че невнасянето на сума в размер от 613,55 евро за възнаграждение за особен представител на ответната страна е невнесена поради обективна липса на достатъчно финансови средства. Посочва, че месечното трудово възнаграждение на Р. Й. е в размер на 242,28 евро. Едновременно с подаване на частната въззивна жалба е депозирана и молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, с която Р. Й. желае да бъде освободена от внасяне на разноските за възнаграждение на особен представител. Иска се от въззивната инстанция да отмени Определение № 1130/21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 52/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, след произнасяне на молбата за освобождаване от разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд – Благоевград е образувано по гр.д. № 52/2026 г. по повод на депозирана искова молба от Р. И. Й., ЕГН: *********, *********, против З. Й., ЕГН: **********, *********, за допускане на развод по исков ред. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника чрез залепване на уведомление. С оглед на особеностите на този ред за връчване, с Определение № 856/03.06.2026 г., постановено на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът е задължил ищцата в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметката на Районен съд – Благоевград сумата от 613,55 евро, представляваща възнаграждение за назначения особен 1 представител на ответника, определено съгласно чл. 36а от Закона за адвокатурата.

Съобщението за постановеното определение е редовно връчено на ищцата на 07.07.2026 г. (вторник), поради което определеният едноседмичен срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 14.07.2026 г. (вторник). В рамките на предоставения срок, ищцата Й. не е изпълнила дадените от съда указания, като не е внесла определеното възнаграждение за особен представител и не е представила доказателства за извършено плащане. На ищцата са й били изрично разяснени последиците от неизпълнението на указанията в предоставения срок, а именно – връщане на исковата молба.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението на задължението на ищцата по чл. 47, ал. 6 от ГПК представлява основание по чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Посочил е, че внасянето на възнаграждение за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото, а процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в невнасяне на депозит за назначаване на особен представител на ответника се явява пречка за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. С оглед на това, съдът е върнал искова молба с вх. №777/13.01.2026 г., подадена от Р. И. Й., ЕГН: *********, *********, против З. Й., ЕГН: **********, ********* и е прекратил производството по гр.д.

№ 52/2026 г. по описа на Районен съд - Благоевград.

С оглед на изложеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Иницииращият настоящото производство документ е подаден в срок, депозиран е от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Същата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК неизпълнението на указанията на съда за отстраняване на констатиран недостатък на исковата молба или относно приложенията към нея, води до връщането й на ищеца.

Въззивният съдебен състав споделя практиката на ВКС по въпроса, че неизпълнението на указанието за внасяне на разноски за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Когато ответникът е призован по реда на чл. 47 от ГПК, назначаването на особен представител е задължително за надлежното провеждане на съдебното производство. Тъй като внасянето на определеното възнаграждение е необходимо условие за назначаването на такъв представител, задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 от ГПК за внасяне на съответните разноски представлява предпоставка за по-нататъшното развитие на процеса.

Следователно, неизпълнението в срок на изрично дадените от съда указания за внасяне на разноски за особен представител на ответника от страна на ищеца, който е инициатор на 2 процеса и заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда, е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото. В посочения смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в първоинстанционния съдебен акт.

В допълнение следва да се отбележи, че въззивният съд не разполага с правомощие да се произнесе по заявеното за първи път пред него искане с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на депозит за възнаграждение на особен представител на ответника по първоинстанционното производство. Искането е направено едва пред въззивната инстанция, след като в първоинстанционното производство на страната е била предоставена възможност да изпълни указанията на съда за внасяне на съответната сума, като същите са били съпроводени с изрично предупреждение за последиците от неизпълнението им.

Произнасянето по подобно искане предполага преценка на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, която следва да бъде извършена от съда в рамките на производството, в което е възникнало задължението за внасяне на съответните разноски. Въззивното производство обаче не може да послужи като средство за заобикаляне на последиците от неизпълнението на дадените от първоинстанционния съд указания, нито да замести своевременното заявяване на искането пред съответната инстанция. Поради това, доколкото молбата е депозирана за първи път пред въззивния съд, същата е несвоевременно заявена и не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

Определението за прекратяване на първоинстанционното производство е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. Въззивното определение, като преграждащо, подлежи на касационно обжалване (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК).

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1130/21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 52/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград., с което е прекратено производството, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 във вр. с чл. 128, т. 2 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4