Решение № 539 от 11.12.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 274/2023
- Вид
- Решение № 539
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 05.01.2024
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 539 гр. Габрово, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210100274 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от "Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г против Д. Б. С., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 2.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че ответникът Д. Б. С. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер 1600098915, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0105314120, находящ се на адрес: гр.
ГАБРОВО, ул. ********** 8. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да било 1 необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми и дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
На основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 24.01.2020 г. в Районен Съд - Габрово било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ч.г.д. № 1870/2022 г.
Към момента на подаване на заявлението потребителят на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 218,05 лева за посочения обект на потребление. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 192,66 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника през периода от 21.03.2021 г. до 26.06.2021 г. по 4 броя фактури, издадени в периода от 14.05.2021 г. до 09.07.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 25,39 лева, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 13.10.2022 г.
След уважаване на заявлението по чл. 410 от ГПК длъжникът подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. До настоящия момент задълженията по фактурите не били заплатени.
ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА Е съдът да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът му дължи заплащане на:
- сумата 192,66 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника през периода от от 21.03.2021 г. до 26.06.2021 г. по 4 броя фактури, издадени в периода от 14.05.2021 г. до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва от 07.11.2022 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението;
- сумата 25,39 лева – мораторна лихва състояща се от лихвите за просрочие за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата след падежната на съответната фактура до 13.10.2022 г., или общо за периода от 01.06.2021 г. до 13.10.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1870/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски по настоящото дело, в това число юрисконсултско възнаграждение.
2. От страна на ответника:
Назначеният особен представител оспорва иска по основание и размер.
Ищецът не бил ангажирал никакви доказателства за това, дали за отчитане на електроенергията в имота било монтирано годно измервателно средство за отчитане на доставена електроенергия, като не бил представен и протокол за монтаж на такова.
Не били представени никакви доказателства относно това дали през процесния период ответникът бил собственик или ползвател на посочения в исковата молба имот.
Не било доказано ответникът да е подавал заявление за продажба на ел.енергия за посочения адрес, ведно с изискуемите документи, по реда на чл. 11 и чл.
12 от ОУДПЕЕ, нито да е поемал задълженията на клиент (потребител), визирани в чл.
2
17 от ОУДПЕЕ, а ищецът респективно да е открил партида с потребителски номер и да е сключил договор за продажба на ел. енергия с такъв потребител, по смисъла на ОУДПЕЕ. Поради това не било налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между страните валиден договор за доставка /продажба/ на електроенергия за обекта на потребление, находящ се на адреса на ответника, като основание за начисляване на претендиранага от ищеца сума.
Ищцовото дружество не ангажирало никакви доказателствата и относно това дали последното реално изпълнило задължението си за доставяне на качествена електроенергия през процесния период, която реално да била потребена.
Освен това основанието за заплащане на електроенергия било нейното реално потребление, поради което клиентът дължал заплащане на цената на реално доставената му и получена от него електроенергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред за конкретния обект на потребление.
Приложените доказателства към исковата молба, на които се основавала претенцията били фактури и вторични документи, издадени от самото ищцово дружество. Същите представлявали частни свидетелстващи документи и поради това се ползвали с формална доказателствена сила, която обхващала факта единствено на писменото изявление и неговото авторство.
В конкретния случай, тези документи били издадени от ищеца и били свидетелство за начисляване от негова страна на претендираните суми, но било видно и че същите не съдържат подписа на ответника, поради което не можели да бъдат ползвани за доказване на неизгодни за него факти и не съставлявали годно доказателство за извършена доставка и за дължимостта от него на претендираните суми, поради което нямали обвързваща доказателствена сила за ответника и съда.
Посочените писмени доказателства били частни документи, изходящи от ищцовото дружество, удостоверяващи единствено и само изгодни за тях факти. Нямало данни фактурите да са получени от ответника.
Ел. енергията била движима вещ и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба. Установяването на обстоятелство, че по партидата на ответника била реално доставена ел. енергия /тъй като такова било основанието на исковата претенция/ било изцяло в доказателствена тежест на ищеца.
Такива доказателства обаче от страна на ищеца не били наведени. Сами по себе си представените от ищеца фактури не били основание за вменяване на задължение на ответника да заплати сумите по тях, а други доказателства не били представени.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Искът е установителен с процесуално-правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права произтичат от разпоредбите на:
- чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на ищеца за заплащане на главница за потребена ел. енергия по неплатените фактури;
3
- чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 32 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на ищеца относно претенцията за лихви върху посочените фактури от падежа на всяка до 10.01.2020 г.
2. Тежест на доказване:
2.1. В тежест на ищеца е да докаже:
- наличието на облигационни отношения на ищеца с ответника, по силата на които ответникът има задължението за заплащане на цената за доставената електроенергия за претендираните периоди и обекти;
- наличие и падеж на съответното задължение;
- размерът на лихвата за забава за всяко от задълженията от първия ден на забавата до 13.10.2022 година за съответното задължение и общия размер на задължението за лихви.
2.2. Във възраженията си ответникът не твърди положителни факти и поради това няма обстоятелства, които да са в негова тежест за доказване.
3. От фактическа и правна страна:
Доказателствата ангажирани от ищеца /и приети по делото/, на които основава исковата си претенция, са: Извлечение за фактури и плащания към 17.01.2023 г. на Д. Б. С., фактура № 0310859207 от 09.07.2021 г.; Справка за потреблението на ответника към дата 19.01.2023 г.; фактура № 0307844849 от 14.05.2021 г.; фактура № 0309057322 от 12.06.2021 г.; фактура № 0309557747 от 14.06.2021 г.; извлечение от сметка към 13.10.2022 г. по партида на ответника.
Посочените документи са частни документи, изходящи от ищцовото дружество, формалната доказателствена сила на които обхваща факта на писменото изявление и неговото авторство. Същите са оспорени от процесуалния представител на ответника и тъй като те не носят неговия подпис съдържанието им не обвързва ответника. Същите следва да бъдат ценени в съчетание с останалите доказателства по делото. Освен приложените по делото Общи условия за продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД; Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия във в.
Черноморие на Енерго-Про Продажби АД, които определят условията при които се сключват договорите за продажба на ел. енергия от ищеца, други доказателства не са ангажирани от ищеца.
С оглед посоченото основателно е възражението на особения представител на ответника за недоказаност на твърдението на ищеца, че ответникът е в облигационни отношения с него. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собствеиик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД”. По делото не са представени доказателства през процесния период ответникът бил ли е собственик или ползвател на посочения в исковата молба имот. Не са посочени и доказателства по силата на какви факти ответникът е регистриран в системата на ищеца като потребител. Съответно 4 недоказано остава облигационното отношение между страните.
На следващо място основателно е и възражението на особения представител на ответника, че от ищеца не са ангажирани доказателства за това, че за отчитане на електроенергията в имота било монтирано годно измервателно средство. По делото няма доказателства за метрологична годност на електромера, чийто номер е посочен в приложените фактури.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан.
4. Относно претенциите за разноски:
С оглед изхода на делото и чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски се дължат единствено на ответника, но такива от него не са направени и не се претендират.
Сторените от ищеца разноски по заповедното и исковото производство следва да останат в негова тежест.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от "Енерго – Про
Продажби" АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Б. С., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 2 ДЪЛЖИ на "Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691: