Решение № 12829 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12829 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110167898 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. Л. А. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 10549,07 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с № 7000468023 от 06.03.2018г. сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата от 1398,51 лв. представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до 15.03.2021г., сумата от 3552,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2019г. до 04.07.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно Приложение № 1 от 29.10.2021г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36109/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 06.03.2018 г. бил сключен Договор за потребителски кредит с № 7000468023 между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника И. Л. А., съгласно който банката предоставила на ответника кредит в размер на 11665,70 лв., която сума представлява потребителски кредит в размер на 8400 лв., /чл. 7/ такса в размер на 1249,90 лв., която се финансирала от Кредитора и се възстановявала от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, както и застрахователни премии по избрани от кредитополучателя застраховки в общ размер на 2015,70 лв., като ответникът се задължил да върне сумата на Кредитора, ведно с уговорените 1 лихви до 15.03.2021 г. /чл. 6 от Договора/ на 35 броя равни месечни вноски в размер на 476,82 лв. и 1 бр. изравнителна вноска в размер на 476,70 лв. Съгласно чл. 9 от договора кредитополучателят дължал и договорна лихва в размер на 27,09 %, или в общ размер от 5499,70 лв., а съгласно чл. 9.4 в случай на просрочие същият дължал и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочие.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по договора за главница и договорна лихва, като бил настъпил падежът и на последната вноска съгласно погасителния план, с оглед на което същият изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забавата. Твърди, че с Приложение 1 от 29.10.2021г. към договор за цесия от 31.08.2018г. кредитодателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД му прехвърлил вземанията по договора с ответника, като ищецът направил опит да връчи на ответника уведомление за цесията чрез изпращане на писмо по „Български пощи“ ЕАД, но пратката била върната като „непотърсена“. Заявява, че уведомлението е приложено като доказателствата към исковата молба, като с връчването същото на ответника за отговор, същият следва да се счита за уведомен за извършената цесия. Твърди че за претендираните суми в размер на 10549 лв. – непогасена главница, в размер на 1398,51 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до 15.03.2021г. и обезщетение за забава в размер на 3552,51 лв. за периода от 10.02.2019г. до 04.07.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36109/2022г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът И. Л. А. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В хода на производството поддържа становище за недължимост на претенцията за лихва и на вземането „такса за оценка на риска“ като основани на неравноправни клаузи от договора, както и предвид обстоятелството, че не е получавал сумата, уговорена като такса за оценка на риска. Изразява готовност за сключване на споразумение за неплатеното задължение.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

99 ЗЗД.

В тежест на ищеца по исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че са му цедирани вземания срещу ответника в претендираните размери, произтичащи от валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № 7000468023 от 06.03.2018г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на което последното е предоставило на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил 2 да я върне при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число и възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпване изискуемост на вземанията главница и възнаградителна лихва, както и че е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне.

По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит № 7000468023 от 06.03.2018г., носещ подпис на страните по него – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (кредитор) и И.

Л. А. (кредитополучател). В чл. 7 от договора е посочен размерът на предоставения кредит – 8400 лв., общият размер на застрахователната премия BANK Комбо Живот от 997,92 лв., общият размер на застрахователната премия BANK Комбо Безработица от 1017,88 лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 1249,90 лв., дължима в деня на подписване на кредита, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Общият размер на кредита е посочен да възлиза на сумата от 11665,70 лв. Съгласно чл. 7.2.2 сумата за застрахователна премия се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя или застрахователния посредник. Уговореният между страните годишен лихвен процент (ГЛП) възлиза на 27,09 % (чл. 9.1). Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 17165,40 лв. при ГПР от 41,44 %. Според погасителния план по чл. 11.2, инкорпориран в договора, сумата е следвало да бъде погасена на 36 погасителни месечни вноски в периода от 15.04.2018г. до 15.03.2021г.

(краен срок на договора), като 35 от вноските са в размер на 476,82 лв., а последната вноска е в размер на 476,70 лв. В чл. 9.4. от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие, която се формира от ОЛП + 10 пункта надбавка.

Съгласно приетото застрахователно удостоверение № 70004680232018 по групова застрахователна полица № 8100INLB2011 и по групова застрахователна полица № 1300586А001, издадено от ЗК "Уника Живот" АД кредитополучателят е застрахован при настъпване на следните застрахователни рискове: смърт; трайна пълна неработоспособност; временна пълна неработоспособност вследствие на заболяване или злополука; неплащане на погасителни вноски вследствие на недоброволна загуба на работа за срока на кредита, договорен в деня на отпускането му.

С рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – продавач, се е задължил да прехвърля на всеки три-шест месеца на купувача „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които вземания ще се индивидуализират в отделно приложение № 1 към договора. Прието е извлечение от Приложение № 1 от 29.10.2021 г., от което се установява, че вземанията по договор за потребителски кредит № 7000468023 от 3

06.03.2018г., сключен с ответника И. Л. А. са прехвърлени на ищеца. Приложено е и потвърждение на извършената цесия.

Представено е уведомително писмо за извършената цесия, което ищецът, в качеството му на пълномощник на цедента, е изпратил на ответника, ведно с отбелязване, че пратката се е върнала от адреса, посочен от кредитополучателя в договора, като непотърсена, с оглед на което липсват доказателства за връчването на уведомлението редовно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова уведомява се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на 07.03.2023г. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за нея.

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обосновани и обективни, от които се установява, че пълният размер на кредита от 11655,70 лв. е отпуснат по сметка на кредитополучателя на дата 06.03.2018г., когато е и напълно усвоен от ответника. От сметката му е удържана сумата от 1249,90 лв. – такса за оценка на риска, както и застрахователната премия по двете застраховки в общ размер на 2015,80 лв. (застрахователната премия BANK Комбо Живот от 997,92 лв. + застрахователната премия BANK Комбо Безработица от 1017,88 лв.), които се превеждат директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя, като и двете действия са извършени след усвояване на кредита – на 06.03.2018г. Вещото лице посочва, че главницата по кредита е формирана от посочените по-горе три компонента – размер на кредита, застраховки и еднократна такса за оценка на риска, както и че длъжникът извършил плащания по кредита в общ размер на 2406,62 лв., които са отнесени за плащане на главница (1116,63 лв.), договорна лихва (1268,91 лв.) и лихва върху просрочени главници по месечни вноски (21,08 лв.). Размерът на остатъчното задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 04.07.2022г. възлиза на 10549,07 лв. – главница, 1398,51 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до 25.02.2019г., включваща и част от неплатена договорна лихва за периода от 15.09.2018г. до 15.02.2019г. и 3370,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.05.2018г. до 04.07.2022г. , което включва сумата от 129,66 лв. – лихва за забава за периода от 15.05.2018г. до 25.02.2019г., през който просрочената главница е олихвявана с лихвен процент от 27,09 % плюс 10 процентни пункта (както е предвидено в договора), след приспадане на платена лихва и сумата от 3240, 90 лв., лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 25.02.2019г. до 04.07.2022г. и при съобразяване на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., през който лихва не е текла съгласно ЗМДВИППП. С допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило размера на договорната лихва поотделно върху всеки от компонентите, включени при формирането на главницата – размер на кредита, застраховки и еднократна такса за оценка на риска.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна 4 страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.