Решение № 699 от 06.12.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. Ямбол, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330101437 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Т. от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в Я., ул. „***- партер, чрез адв. М.- ПАК, против „Сити Кеш“ ООД, искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 22.12.2023 год., на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2023 год. между Д. Д. Т. и „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 650,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 44, 5 % и ГПР 56. 65 %. В договора било уговорено, че заемателя ще погаси кредита на 11 месечни вноски, с крайна падежна дата 08.03.2024 г. и обща сума за заплащане в размер на 689, 66 лв. В чл.5 от договора за кредит било предвидено, че кредитополучателя се задължил в срок до два дни да представи едно от изброените в договора обезпечения- поръчител или банкова гаранция. В чл.11.1 било предвидено, че при неизпълнение в тридневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, заемателя дължал неустойка в размер на 201, 34 лв., която се заплащала разсрочено и се кумулирала в падежните вземания съгласно погасителния план. Твърди се, че ищеца не дължи вземанията за неустойка и договорна лихва, с оглед на това, че намирали своето основание в нищожността на кредитната сделка. Процесния договор бил нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание, като договорното лихва не е породила правни последици на основание противоречието и със закона. В съдържанието на договора липсвало съдържание и условия за прилагане на възнаградителна лихва, като договора се явявал и нищожен като сключен при назспазване на изискванията на разпоредбите на ЗПК. Разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ и същия бил в размер на 56.65 % и излизал извън законоустановените рамки, като не били посочени 1 кои компонентни формират размерът на ГПР. Договора не пораждал правни последици, като в съдържанието му не бил включен размера на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя. На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза, наименувана като неустойка и същата не притежавала своята обезщетителна и обезпечителна функции и съставлявала скрито оскъпяване на кредите. С оглед на това били налице условията на чл.23 ЗПК и потребителя дължал връщане само на чистата стойност на кредита. Възнаградителната лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави, неравноправна и заобикаляща изискванията на чл.21 ЗПК. Договорения фиксиран годишен процент в размер на 44.50 % се явявал прекомерно висок, като договорената лихва била нищожна поради своята прекомерност и надвишаваща трикратния размер на законната лихва, като същата противоричала и на добрите нрави.

Развиват се подробни съображения за нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 22.12.2023 год., на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона и неприложимост на нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД.

Иска се уважаване на предявение иск и разноски. присъждането на направените по делото

В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил неоснователен и недоказан. На първо място се счита, че не била недействителност по смисъла на ЗПК, като нищожността на отделна клауза не влечала недействителност на целия договор. Твърди се, че преценката за нищожност на лихвата можела да се извърши само ако не била съставена по ясен и разбираем начин, като се цитира практика на ВКС. По отношение на ГПР били спазени всички изисквания визирани в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Били невярни твърденията, че неустойката по договора представлявала лихва, като с нея не се нарушавали чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. По отношение на договорната лихва бил почочен метода на изчисляване на лихвата на ден, като в ЕФ били посочени размерът на заемната сума, размера на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следвало да се изплати кредитодателя. В погасителния план били посочени пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва. Твърденията, че уговорения лихвен процент в размер на 44, 5 % бил в противоречие с добрите нрави били неправилни и необосновани, като се развиват подрони съображения в тази насока и се посочва съдебна практика. Оборвало се твърдението за заблуждаваща търговска практика, като невярно било твърдението, че в процесния договор не били разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК. Оспорената неустойка била действителна, като се развиват подробни съображения в тази насока, като не били налице и неравноправност по ЗЗП.

От страна на „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощник адвокат М.- САК са предявили срещу Д. Д. Т. от гр. Я. насрещен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 469 лв., представляваща част от неизплатеното задължение за главница по договор за 2 потребителски кредит № *** от 22.12.2023 год., в общ размер на 650 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иску до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че към настоящия момент договора за кредит бил изцяло падежирал, след изтичането на датата на последната вноска- 08.03.2024 г., като задължението на ответника по насрещния иск било в общ размер на 744,22 лв., като същия се предявява като частичен за сумата от 469 лв. –главница, от общо дължимата сума за главница по договора в размер на 650 лв.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В законоустановеия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск. Същия се счита за неоснователен и недоказан с оглед но таво, че процесния договор бил нищожен поради изначална недействителност. Договора се явявал нищожен и като сключен изискванията на ЗПК по отношение на ГПР който бил неточен и подвеждащ, като се развиват подробни съображение по нищожността на договора. Твърди се, че в вслучая не били налице нито една от двете хипотези на чл.26, ал.4 ЗЗД и нормата не била приложима и нищожността на клаузата относно определянето на процента ГПР по договора обуславяла недействителност на целия договор, като се иска отхвърляне на предявения насрещен иск.

В съдебно заседание по същество ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения.Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество по първоначалния иск и ищец по насрещния иск не изпращат законен или процесуален представител. С писмена молба поддържат отговора на исковата молба по първоначалния иск и представените доказателства, вземат становище по отговора на предявения насрещен иск и молят за отхвърляне на предявения първоначален иск и уважаване на насрещния такъв по посочени сэображения. Претендират разноски и правят възражение за размера на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят че на 22.12.2023 г. между тях е сключен договора за потребителски кредит № *** към искане № *** за сума в размер на 650 лв., със срок на погасяване 11 седмични вноски, два от които от по 5,69 лв. и 9 от по 75,38 лв., като е определен ден на плащйане в петък. Договорен е ГПР от 56.65 % и фиксиран лихвен проценвт от 44.5%. Датата на първото плащане била на 29.12.2023 г. и дата на последното плащане 08.03.2024 г. Също така е предвидено обезпечение поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя и обща сума за плащане в размер на 689, 66 лв. Представено е още Приложение 1- погасителен план към договора за 3 кредит № *** в който са посочени падежа, главница, лихва, вноска, неустойка и вноска с неустойка.

От страна на ответното дружество и ищец по насрещния иск са представени СЕФ за предоставяне на информация за потреубителските кредити, искане за сключване на договор № *** от дата 22.12.2023 г., искане за сключване на договор за кредит № *** от 05.05.2021 г., искане за сключване на договор за кредит № *** от 07.04.2021 г., извличение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № *** от 22.12.2023 г., спхравка за движенията и актуалния дълг про договор № *** от 22.12.2023 г.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че на основание направени справки и изчисления, анализът показвал, че в размера на ГПР било включено единствено договорна възнаградителна лихва, съгласно у,говореното в чл.3, ал.2 договора за кредит.

Неустойката по чл.11.1 от договора за кредит в размер на 201, 34 лв., не била включена при изчисляване на ГПР, в предвид разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК, съгласно който при изчисляването на ГПР не се включвали разходите, които потрлебителят заплащалпри неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Посоченият в процесния договор ГПР съотвествал на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничавала размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задълежия в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р. България. При включване на неустойката по чл.11.1 от договора за кредит, в размер на 201, 34 лв., в ГПР щял да се увеличи и същия щял да бъде в размер над 100%.

Към датата на предявяване на насрещния иск- 27.06.2024 г. по договор за кредит № ***/22.12.2023 г., за периода 22.12.2023 г.- 01.04.2024 г. била платена сума в размер на общо 181, 00 лв. - Таблица № 1, с която били погасени изцябло вноска № 1 и №2, както и част от вноска № 3 от погасителния план, от които- главница- 0,00 лв., договорна лихва за периода 22.12.2023 г.- 29.12.2023 г.- 5,62 лв., неустойка по чл.11, ал.1- 158, 16 лв. и законна лихва за периода 01.03.2024 г.- 01.04.2024 г.

Към датата на предявяване на насрещния иск- 27.06.2024 г. по договор за кредит № ***/22.12.2023 г., падежиралите и непогасени задлъжения на Д. Д. Т. били в размер на общо 735,58 лв., от които – главница в размер на 650 лв., договорна лихва за периода 05.01.2024 г.- 08.03.2024 г.- 34, 04 лв., неустойка по чл.11, ал.1 за пеуриода 12.01.2024 г.- 08.03.2024 г.- 43, 18 лв. и законна лихва за периода 02.04.2024 г.01.06.2024 г.- 8, 36 лв.

В съдебно заседание в. лице на въпрос на пълномощника на ищеца адв. М.- ЯАК уточни, че ако в ГПР бъде включена неустойката щяло да се надхвърли петкратния размер на законната лихва и затова неустойката не била включена в ГПР.

4

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД .

За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).