Решение № 137 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. ***, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Я В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от С.Я В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110203268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на К. М. с ЕГН/ЛНЧ:**********, подадена чрез адв. Ч. Н., срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4***028079/18.11.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

В жалбата са релевирани доводи в посока на това, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено от същия, като в допълнение сочи, че твърдяното нарушение не е установено по категоричен начин от страна на административнонаказаващия орган. Оспорва се наличието на определена материалноправна предпоставка, относима към съставомерността на нарушението, а именно жалбоподателят да е притежавал качеството „водач на моторно превозно средство“, като се навеждат твърдения, че към момента на отказа да бъде тестван за употреба на алкохол, същият не е управлявал автомобила си. На следващо място се релевира оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – в частност при издаването на процесния АУАН е вписано, че същият е издаден по данни на свидетели „очевидци“, без последните да са конкретизирани или изрично посочени като такива в коментирания процесуален документ. В допълнение на последното се сочи, че в така съставения АУАН е вписано единствено лицето С. С., като същата фигурира и като свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише акта. Накрая в жалбата се навеждат доводи в посока на това, че с издаване на процесното НП е нарушен принципът на истинността, доколкото наказващият орган не е положил необходимите усилия за изясняване на всички фактически 1 обстоятелства преди издаването на постановлението.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Ч. Н.. В рамките на съдебните прения същият излага, че в настоящия процес се доказва несъответствието между описаното в НП и установената по делото фактическа обстановка. Твърди се, че е доказана безспорно и липсата на управление на автомобила от страна жалбоподателя към момента на пристигане на служителите от Отдел „Пътна полиция“. В допълнение счита, че са нарушени правата на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен, доколкото последният е говорил на развален български или руски език. В тази връзка се акцентира върху това, че действията на жалбоподателя във връзка с отказа да даде кръвна проба и пр. се обуславят от неразбирането на българския език.

Административнонаказващият орган – Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 03.11.2024 г., вечерта, в гр. ***, на ул. „Свето Преображение“ жалбоподателят М. К. се намирал в механа „***“ в ж.к. „***“, където в присъствието на шумна компания употребил неустановено количество алкохол. Поръчките на същия се приемали и изпълнявали от свидетелката С.

С., която работела в заведението като сервитьорка. По време на престоя си в механата, жалбоподателят говорел руска реч на висок глас, държал се бурно и арогантно, като с оглед невъздържаното си поведение влезнал във вербален конфликт с намиращия се през две маси клиент на заведението - свидетелят Р.

И.. По-късно, около 22:43 часа, жалбоподателят напуснал заведението, потегляйки със собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.

№ ***. Напускането на заведението, качването в автомобила и потеглянето със същия, били забелязани непосредствено от свидетелката С., която като взела предвид намиращите се навън деца, употребеното количество алкохол от жалбоподателя и своенравното му и арогантно поведение, решила да позвъни на тел. 112. Жалбоподателят, управлявайки посоченото по-горе моторно превозно средство, се отправил по улица без име с посока на движение от бл.

358 към бл. 355, като малко по-късно същият се върнал и паркирал автомобила си в близост до едно дърво пред входа на заведението. По подадения от свидетелката С. сигнал на телефон 112 пристигнали служители от АП-156 в състав младши експерт И. Ш. и младши инспектор Д. Н.. На място пристигнал и екип на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР в състав свидетелите Н. Л. и В.Д.. На жалбоподателя било предложено да бъде тестван с техническо устройство за употреба на алкохол – Алкотест Дрегер 7510, но същият отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 0174367, от който било видно, че същият следвало да се яви във Военномедицинска академия (ВМА) до 40 минути, считано от 01:20 ч. на 04.11.2024 г. и да даде проби за установяване наличието/липсата на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта. Жалбоподателят отказал да подпише талона за 2 медицинско изследване.

С оглед направените констатации, на жалбоподателя бил издаден АУАН Серия GA № 3311477/04.11.2024 г. от свидетеля Н. Л. Л., оправомощен със заповед № 513з-9745/13.09.2024 г. на директора на СДВР и заповед № 8121к12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи. В акта било прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП - отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Процесният акт бил връчен на 04.11.2024 г. на жалбоподателя при отказ, удостоверен по надлежния ред с подпис на един свидетел.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 18.11.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция - СДВР“, оправомощен със заповед № 8121к12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. също изхождаща от министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 04.02.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: талон за изследване № 0174367/04.11.2024г., справка картон на водача, заповед № 513з9745/13.09.2024 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, копие на дневник и разпечатка от DrugTest 5000 с № ARRN 0017, писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“ Районен център 112 - *** с вх. № 196608/05.06.2025 г., заедно с приложен диск, справка за собственост на процесния лек автомобил, показанията на свидетелите Н. Л., С. С., Р. И., Д. Н. и И. Ш..

Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и гласни доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК, като намира същите за обективни, еднопосочни, непротиворечиви и взаимодопълващи се. Според настоящия съдебен състав същите, ценени заедно и поотделно водят до един и същ извод досежно времето, мястото, начина на извършване на нарушението и авторството на същото, поради което съдът им се доверява при формиране на гореизложените си фактически изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко едно от посочените писмени доказателства.

Съдът се доверява напълно на показанията на полицейските служители, като възприема същите за логични, изчерпателни и допринасящи за изясняване на релевантната по делото фактическа обстановка. Макар и лишени от непосредствено възприемане на ключовото обстоятелство по 3 делото, свързано с управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, то настоящата съдебна инстанция кредитира същите като ценни информативни източници по отношение на други обстоятелства – време и място на нарушението, демонстрирания отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и видимо нетрезвото, неадекватно състояние, в което същият се е намирал. Нещо повече, полицейските служители свидетелстват еднопосочно, че при направения от тях опит да тестват лицето за употреба на алкохол, последното побягнало, при което се наложило да го гонят и задържат. С оглед на последното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в посока настъпило объркване по повод основанието за даване на проба за алкохол, доколкото описаните по-горе действия на жалбоподателя индикират ясно и недвусмислено на знание от негова страна за какво точно ще го проверяват полицейските служители. Единодушни са разпитаните органи на реда и досежно процедурата по съставяне на процесния АУАН по данни на свидетелите очевидци – С. С. и Р. И.. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на сочените полицейски служители се явяват достоверен и надежден източник на информация за извършеното нарушение, доколкото съдът не намира основание за съмнение в тяхната достоверност и непредубеденост, поради което им се доверява изцяло.

На следващо място съдът кредитира като доказателствен източник с централно значение показанията на свидетеля-очевидец С. С., доколкото последната е наблюдавала в продължение на часове трансформацията в поведението на жалбоподателя като клиент на заведението, а след това е възприела непосредствено и привеждането на автомобила в движение от същия. Нещо повече, съдът намира, че показанията на сочения свидетелочевидец се потвърждават напълно от постъпилата информация от тел. 112, подадена по сигнал на същия свидетел. Регистрацията на обаждането подкрепя така отразените в НП дата и час на нарушението, а съдържанието на записания разговор не опровергава по никакъв начин заявеното от свидетелката по време на разпита в съдебна зала, с оглед на което съдът не намира основание да изолира или дискредитира коментираните гласни доказателствени средства. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че показанията на коментирания свидетел-очевидец се подкрепят и от показанията на друг безпристрастен и дезинтересиран от изхода на делото свидетел, а именно Р. И., който също е бил в заведението по процесното време и също е възприел непосредствено шумното, арогантно и невъздържано поведение на жалбоподателя, както и видимо нетрезвото състояние, в което се намирал последния. Нещо повече, от показанията на свидетеля също може да се извлече наличието на съставомерния за нарушението признак „управление на МПС“, доколкото свидетелят И. заявява, че е видял жалбоподателя да слиза от колата, от към шофьорското място на същата. Въз основа на изложеното и видно от останалите доказателства и доказателствени средства, събрани по делото, съдът намира показанията на свидетелите С. и И. за надеждни и достоверни доказателствени източници, доколкото същите достатъчно ясно и подробно спомагат за изясняване на ключови обстоятелства от предмета на 4 доказване и не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящата съдебна инстанция намира жалбата за процесуално допустима с оглед на това, че същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което е легитимирано за това. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените по делото заповеди, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.