Решение № 2423 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2423 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330117092 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Б. Х. Т. е предявил против „Фератум България“ ЕООД следните кумулативно обективно съединение искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ****/02.12.2024 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 2 129, 91 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без наличие на правно основание за това сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ****/02.12.2024 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/02.12.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 3 500 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата от 4 305 лв. на 12 месечни вноски. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 23 % и годишен процент на разходите от 49, 66 %. Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция с Multitude Bank като на това основание бил сключен Договор за гаранция, по силата на който било установено задължение за заплащане на възнаграждение от 3 430 лв., поради което общото задължение е нарастнало до размер на сумата от 7 735 лв. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора е заплатил 1 сумата от общо 5 629, 91 лв., като счита, че сумата 2 129, 91 лв. е платена при начална липса на основание. Поддържа, че сключването на договор за гаранция представлява задължително условие за отпускане на кредита.

Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при определяне на годишния процент на разходите не е съобразено задължението за заплащане на такса „гарант“, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на практика на СЕС. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че предоставянето на поръчителство не представлява условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за сключване на договор всеки потребител разполага с възможност да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от него.

Поддържа, че предвид предоставената възможност на потребителя клаузата на чл. 5 от Договора за кредит е индивидуално уговорена. Счита, че исковете са недопустимо предявени против ответника, доколкото страна по договора за гаранция е Мултитюд Банк, което представлява самостоятелно юридическо лице, което предоставя услуги на територията на Република България.

Поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Сочи, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк (М.), като след като се е запознал с дължимите такси ищецът е подал заявление за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че в полза на ищеца е предоставена преддоговорна информация. Счита, че исковите претенции не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Счита, че не е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП, доколкото клаузата на чл. 5 от Договора посочва ясно избраната от ищеца опция, като последното е установено и в представения Стандартен европейски формуляр. Оспорва твърденията на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за гаранция представлява възмездна услуга, която се предоставя от лице – различно от кредитодателя и разходът за последната не се включва в размера на годишния процент на разходите. Оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция е единствено с цел начисляване на допълнителни разходи по кредита, доколкото необходимостта от обезпечение се явява следствие на осъществяваната от кредитора оценка на 2 кредитоспособността на потребителя. Сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от договора, но последният не е упражнил това свое право. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен за потребителски кредит № ****/02.12.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 3 500 лв., както и че в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено възнаграждението по договора за гаранция, сключен с Multitude Bank.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/02.12.2024 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3 500 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 4 305 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 805 лв., на 12 погасителни вноски. Установен е лихвен процент от 23 % и годишен процент на разходите от 49, 11%.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Установено е, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищецът Б. Х. Т. и Multitude Bank p.l.c., със седалище и адрес на управление в М., по силата на който гарантът е поел задължение да обезпечи задълженията, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит с отпусната в заем сума от 3 500 лв., като обезпечението се предоставя в полза на кредитора „Фератум България“ ЕООД. С разпоредбата на чл. 1.6 от Договора за гаранция е предвидено задължение за заплащане на такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на сумата от 3 430 лв.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с 3 постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

4

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.