Решение № 159 от 09.10.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 159/9.10.2020г.

09.10.2020 г., гр. Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав На двадесет и пети септември 2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

Секретар Велина Митева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Административно дело № 210 по описа на 2020 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление гр. Я., ***, ЕИК *********, със собственик А.И.П., чрез адвокат П.С.П. *** със съдебен адрес ***, кантора 12 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ , Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка

– запечатване на търговски обект

– ветеринарна клиника и аптека, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ“***“, и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.

Иска се отмяна на цитираната заповед.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Сочи се, че към момента на издаване на заповедта на ЕТ не е връчван АУАН е не е инициирано адм. нак. производство. Излага доводи за нарушение на чл. 6 ал.

5 от АПК, както и че не са представени доказателства за предходни нарушения. Обръща внимание, че в заповедта е посочено, че при извършената проверка на разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност била установена разлика в размер на 523,30 лева., като сочи, че сумата от 500, 50лв е била за заплащане на месечен наем, оставена извън касата.

В жалбата се сочи,че по принцип неиздаването на фискален бон е основание за издаване на заповед като процесната, но намира, че не е обосновано, защо срокът на заповедта е към средния определен в закона.

Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован се представлява от адвокат П., редовно упълномощен, поддържа изложените в жалбата съображения и моли за отмяна на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка. Представя писмени бележки и списък на разноските в общ размер на 350 лева. Счита, че обжалваната заповед е издадена поради неиздаването на фискален бон, а към преписката са приложени два броя актове за установяване на административно наказание. Моли да се има предвид, че относно акта за неиздадена касова бележка не е подавано възражение, а против акта за установена касова разлика от доверителя му било подадено възражение и тъй като установената касова разлика е посочена в заповедта за налагане на принудителната мярка като утежняващо обстоятелство, сочи, че е депозирал възражение против този акт за установяване на нарушение.

Ответникът в производството,

Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, редовно призован, в съдебно производство се представлява от гл.юрисконсулт И.-К., редовно упълномощена. Безспорно е, че в хода на направената от органите по приходите проверка за извършената контролна покупка не е издаден фискален касов бон към момента на извършване на плащане в брой. Намира, че установената касова разлика безспорно е извършено нарушение на чл.33 от Наредба № Н-18 на Министъра на финансите, чийто обществено опасен резултат не е обвързан с размера на констатираната разлика.

Заявява, че действайки при условията на оперативна самостоятелност, решаващият орган е наложил принудителна административна мярка като предвид тежестта на извършеното нарушение констатираната в значителен размер касова разлика в търговския обект, като акцентува, че извършеното плащане в размер на дължимия за месеца наем на търговски обект не е отбелязан като възражение в хода на извършената от органите по приходите контролна покупка и съставения в резултат на нея протокол.

Излага доводи за мотивираност на срока на ПАМ- по-нисък размер от средно предвидения в закона.

Моли да се има предвид, че проведеното административнонаказателно производство срещу едноличния търговец е по реда на Закона за административните нарушения и наказания и е ирелевантно досежно настоящото административно, респективно и съдебно производство.

Намира обжалваната заповед за правилна и законосъобразна, както и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК иска присъждане на направени по делото разноски - възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0047234/22.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ , Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника и аптека, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ“***“, и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.

На първо място, следва да се има предвид, че ПАМ се издава независимо от предвидените санкции и глоби, т.е. производството по издаване на ПАМ е независимо от адм. нак. производство по издаване на НП по чл. 193 от