Определение № 3127 от 24.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 4293/2026
- Вид
- Определение № 3127
- Подписан
- 24.08.2026
- Състав
- Галина Христова Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 4, ал. 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 118 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107 ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 199 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 5 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 5 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3127 гр. София, 24.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело № 20261100204293 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 и ал.6 от НПК.
С Постановление на СГП от 12.02.2026г. е прекратено досъдебно производство №1507/21г. по описа на 06 РУ-СДВР пр.пр.№ 18414/21г. по описа на СГП, образувано и водено за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4 пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Срещу постановлението е подадена частна жалба от пострадалата Л. Г.
К. чрез адв. С.Д. от САК като се твърди, че то е незаконосъобразно, постановено в несъответствие с процесуалния закон, тъй като били допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето му и необосновано допуснато било съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата. В обжалваното постановление отсъствал детайлен анализ на всички доказателства и изводи за фактите и правото, доколкото в същото на практика липсвало изобщо произнасяне от страна на прокурора кои факти приемал за доказани и безспорно установени и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства. В обжалваното постановление били наведени твърдения, че наличните доказателства били противоречиви, а някои действия на участниците и свидетелите в инцидента били алогични, като държавния обвинител предложил собствен доказателствен, правен и житейски анализ на доказателствената база, но същият бил едностранчив, избирателно и превратно б и л а обсъдена само част от наличната доказателствена съвкупност, което закономерно довело неправилно формирани по вътрешно убеждение изводи за липса на безспорни доказателства за опит за умишлено умъртвяване на пострадалите лица Л. К. и И. К.. В случая оспореният прокурорски акт, с който се финализирало наказателнто производство бил постановен при нарушаване на основните принципи на наказателния процес по чл. 13 ал. 1, чл. 14 ал. 1 и чл. 107 ал. 5 от НПК, закономерна последица от което било формирането от прокурора на неправилни фактически констатации и доказателствени изводи, тъй като не обсъдил всички доказателства събрани в хода на поризводството; обсъждал 1 доказателства, които не били събрани по реда на НПК - изявленията на обвиняемая, направени пред вещите лица, изготвили СППЕ; цитирал извадки от двете СППЕ на обвиняемото лице без конкретни съображения как и дали тези заключения били намерили отражение при формиране на вътрешното му убеждение; превратно, едностранчиво и тенденциозно анализирал част от доказателствата; нарушил правилата на формалната логика. Изложени са съображения за липса на логика в опитите на прокурора да изведе недоказаност на обвинението чрез поведението на свид. В.С.-К., както и за направен странен „логически извод" в смисъл, че след като обв. С. бил бивш служител от системата на МВР, той нямало как ако желае, да пропусне да умъртви някого. Жалбоподателят поставя акцент и върху множеството фактологични неясноти в атакуваното постановление – на много места в същото като пострадало лице бил посочен свид. Г.К., а обв. С. бил записан с различни имена „С." и „С.“. B случая тези дефекти представлявали еманация на повърхностния и едностранчив подход на прокурора при анализа и оценката на доказателствата. Моли съда да отмени атакуваното Постановление на СГП от 12.02.2026г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№ 18414/2021г. и да върне преписката на прокурора за продължаване на действията по разследването.
Срещу постановлението е подадена частна жалба и от пострадалия И.
М. К. чрез адвокат Ю.Г.Н. от САК. В жалбата се твърди, че постановения от СГП акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при грубо нарушение на материалния закон и процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и са изложени съображенията за тези твърдения.
Жалбоподателят счита, че прокурорът е подходил едностранчиво и тенденциозно кредитирайки единствено версията на обвиняемия, което противоречало на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводът за липса на доказателства не бил просто прибързан, а изцяло погрешен при наличието на преки свидетелски показания за отправени закани „ще те убия", както и на установената по несъмнен начин последвала стрелба. Нарушени били изискванията за мотивираност и анализ на събрания материал в неговата съвкупност и последваща обективна оценка. В обжалваното постановление липсвал задълбочен и последователен анализ на всички събрани по делото доказателства, както и ясни фактически и правни изводи. На практика липсвало произнасяне о т страна на прокурора относно това кои факти приемал за доказани и въз основа на кои конкретни доказателства и доказателствени средства. В изводите на прокурора личало тенденциозното и превратното им тълкуване в полза на обвиняемия, стигайки до скандалния извод, че лице може да произведе три изстрела по посока на пострадалите и само и единствено, поради факта че не е улучил по една или друга причина, да не носи наказателна отговорност. С анализа на доказателствения материал, прокурорът извращавал както фактическата обстановка, така и целта и смисъла на наказателния закон. Заключението на прокурора, че по делото липсвали категорични доказателства за опит за умишлено умъртвяване на пострадалите И. К. и Л. К. било крайно неубедително. Избирателен бил 2 подходът на прокурора и при анализа на комплексната трасологична, балистична и ситуационна експертиза, като той се позовавал само на част от заключенията на вещите лица и пренебрегвал други техни констатации.
Безспорно било установено, че обв. С. произвел три изстрела със законно притежаваното от него оръжие в посока на пострадалите К. и К., а съдебната практика в тези случаи била непротиворечива, че е налице опит за убийство, когато деецът насочва огнестрелно оръжие към човек; произвежда изстрел; не уцелва поради случайност, движение на жертвата или други обстоятелства, като опитът е недовършен, защото средството е годно (оръжие), действията са пряко насочени към убийство, но резултатът не настъпва по независещи причини. В случая не можело да се твърди, че обвиняемият искал само да сплаши някого, след като стрелял по човек (или по повече от един човек) с годно оръжие - пистолет „Маккаров", кал. 9х18мм с № ВД 22 235. От една страна прокурорът приел, че „Пистолетът е годен да произведе изстрели и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие“, но въпреки това счел, че използването му и произвеждането на изстрели срещу намиращи се в близост от 3-4 метра живи хора, не представлявало опит за убийство. Абсурден бил изводът, че произвеждането на изстрели с годно огнестрелно оръжие и отправените закани не превишавали границите на „тривиалните реплики отправени по време на конфликт, между спорещи хора". Прокурорът отхвърлил очевидното, че стрелбата била извършена при пряк умисъл - обективните действия на обв. С.И. С. - използване на огнестрелно оръжие, насочването му към жизненоважни центрове на човешкото тяло и произвеждането на изстрели от близко разстояние, недвусмислено сочели към намерение за умъртвяване на пострадалите.
Съгласно Постановление № 2 от 10.IX.1957 г. на Пленума на ВС, умисълът за убийство се извличал от средствата, с които било извършено деянието, от начина и насоката на ударите (изстрелите), от разстоянието и от всички обстоятелства, характеризиращи обективната страна на деянието. В случая използването на огнестрелно оръжие само по себе си било индиция за висок интензитет на умисъла, която прокуратурата пренебрегнала. Дори при наличие на физиологичен афект според константната практика на ВКС, деецът не бил в състояние на невменяемост и съзнавал характера на действията си, поради което афектът можел да бъде смекчаващо обстоятелство или да преквалифицира деянието по чл. 118 от НК, но „не е основание за прекратяване" на производството при наличие на реална опасност за живота.
Предвид изложените в жалбата съображения, искането е съдът да отмени изцяло Постановлението на СГП от 12.02.2026г. за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 18414/2021г. и да върне делото на прокурора със задължителни указания за извършване на нов, детайлен анализ на противоречията в свидетелските показания; провеждане на очни ставки между ключовите свидетели за изясняване на механизма на стрелбата; преценка на деянието съобразно критериите за пряк умисъл, заложени в практиката на ВКС и извършване на всички необходими процесуалноследствени действия.
Двете жалби са подадени от процесуално легитимирани лица по 3 смисъла на чл. 243 ал. 4 от НПК и в законния срок, поради което разглеждането им е допустимо.
Настоящият съд, след като се запозна с доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с мотивите на обжалваното постановление и изложеното в жалбите, направи следните фактически и правни изводи:
Досъдебно производство №1507/21г. по описа на 06 РУ-СДВР пр.пр.№ 18414/21г. по описа на СГП , е образувано на 12.08.2021г. и се води срещу С.И.
С., на когото е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4, предл. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК – затова, че на 12.08.2021г. около 07:30 часа, в двор на къща, намираща се в с. **** е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – И. М. К. и Л. Г. К. (чрез произвеждане на три изстрела с огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм, със сериен номер ВД22235), като деянието макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици поради независещи от дееца причини - с произведените изстрели С.И. С. не е улучил И. М. К. и Л. Г. К..
По досъдебното производство са разпитани множество лица в качеството на свидетели – С.С., В.Х., Г.К., И. К., Л. К., В.С.-К., В.И., Е.Г., С.С., приложени са протоколи за оглед на местопроизшествие (и фотоалбуми), за доброволно предаване, за обиск на обвиняемия, за освидетелстване на обвиняемия, за полицейско предупреждение; съдебномедицинско удостоверение № 319/2021г. за постр. Л. К.; съдебномедицинско удостоверение № 318/2021г. за постр. И.
К.; съдебномедицинско удостоверение № V-322/2021г. за обвиняемия; справка от КОС за обвиняемото лице; преписи от Заповеди за незабавна защита и други писмени доказателства, относими към предмета на доказване. Обвиняемият не е давал обяснения. Назначени и изготвени са СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране № 21/ДНК-549 от 13.09.2021г.; Дактилоскопна експертиза № 21/ДКТ-210 от 14.09.2021г., СМЕ по писмени данни за телесните увреждания на Л. К.; СМЕ по писмени данни за телесните увреждания на И. К.;
Балистична експертиза № 21/БАЛ-180 от 17.12.2021г.; Комплексна експертиза № 21/БАЛ 181 от 21.12.2021г.; Балистична експертиза № 21/БАЛ-183 от 22.12.2021г.; Комплексни съдебно – психиатрични и психологични експертизи на Л. К., на И. К., на обв. С. и допълнителни такива; Аудио – техническа експертиза № 300/22 от 29.09.2023г.; Комплексна балистична, трасологична и ситуационна експертиза № 25/БАЛ-65 от 06.06.2025г.
Разследването е приключило с мнение от 28.01.2026г. на разследващ полицай за предаване на съд на обв. С. за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4 предл. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като материалите по досъдебното производство са изпратени на СГП.
С постановление от 12.02.2026г., упражнявайки правомощията си по чл.
242 от НПК, прокурор от СГП е прекратил досъдебно производство №1507/21г. по описа на 06 РУ-СДВР пр.пр.№ 18414/21г. по описа на СГП , водено срещу обв. С. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 предл. 3, вр. чл.
115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
4
Внимателният прочит на контролираното постановление за прекратяване на воденото наказателно производство установява, че при изготвянето му прокурорът е нарушил основни принципи на наказателния процес по чл. 13 ал. 1, чл. 14 ал. 1 и чл. 107 ал. 5 от НПК – да осигури разкрИ.ето на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК; решенията му да са базирани на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона; да подложи всички събрани доказателства на внимателна проверка.