Решение № 192 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20243100502488 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, кв. П., ул. „С.“ ***, срещу Решение № 2698/15.07.2024 г. по гр. дело № 14218/2023 г. по описа на ВРС, 49- ти състав, в частта, в която е уважен предявеният иск от Т. М. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка на непълнолетното дете Б. Т. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“ ***, като е изменен размерът на присъдената с влязло в сила решение № 4858/23.10.2014 г. по гр.д. № 9119/2014 г. на ВРС месечната издръжка в полза на детето, дължима от въззивника, в качеството му на баща, като е увеличен от 85 лева на 350 лева, за разликата над 235 лева до 350 лева, считано от датата на предявяване на иска – 01.11.2023 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК, както и в частта за разноските, с която въззивникът Т. Т. е осъден да заплати в полза на Държавата държавна такса за предявения иск в размер на 381,60 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, както и да заплати в полза на ищцата сторените от нея разноски пред ВРС в размер на 673,02 лева, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

В жалбата въззивникът поддържа , че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС не е взел предвид установеното, че той получава възнаграждение в рамките на минималната работна заплата, както и че въпреки това редовно е заплащал по-голяма издръжка от определената от съда. Счита, че тези сума следва да се вземат предвид при определяне на 1 дължимата издръжка. Твърди, че майката също следва да участва в издръжката, но нейните възможности и доходи не са изследвани, както и не е съобразен фактът, че същата води разточителен начин на живот, на който възпитава и ищеца. Сочи, че съдът не е съобразил, че въззивникът плаща наем и изплаща заем, който е взел за осигуряване на издръжката на сина си, и е допуснал процесуално нарушение, като не му е указал да ангажира доказателства в тази насока. Твърди да е направен неправилен извод, че вероятната интимна връзка с хазайката му изключва задължението за плащане на наем.

Моли да бъде отменено решението в частта, в която е осъден да изплаща издръжка над 235 лв. месечно, като бъде съобразено, че е плащал по-висока издръжка от 85 лв. за периода от подаване на иска на 01.11.2023 г. до 15.07.2024 г.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника адв. С. А. поддържа жалбата и моли да бъде отменено решението в частта за разликата над сумата от 270 лв. до увеличения размер на издръжката от 350 лв. Идентично искане поддържа и в депозирана писмена защита.

В предоставения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – непълнолетният Б. Т. Т., действащ със съгласието на неговата майка Т. Д., чрез адв. И. В., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва изложеното, че бащата дълги години преди иска за изменение на издръжката въобще е плащал издръжка на детето си. Твърди, че връзката между бащата и детето е била прекъсната и първият не се е интересувал от Б., не е участвал във възпитанието и издръжката му. Излага, че когато детето е поискало да му се купят определени вещи, бащата е отказал. Оспорва твърдението, че майката води неразумен начин на живот. Излага, че своевременно е оспорен приложеният от въззивника договор за заем, както и безспорно е установено, че наемодателката на въззивника е жената, с която същият живее на съпружески начала.

Моли решението да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна адв. В. поддържа отговора и моли да й бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Контролиращите страни ДСП-Варна и ДСП-Девня не са депозирали отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание не изпращат представител. ДСП-Девня предварително депозира писмена молба, ведно със становище, според което възрастта на непълнолетния Б. Т. (16 г.), потребностите му и инфлацията в страната изискват повече средства за издръжка на детето.

Настоящият съдебен състав констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Т. М.

Д., в качеството й на майка на детето Б. Т. Т., срещу Т. Г. Т. иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената с влязло в сила решение № 4858/23.10.2014 г. по гр.д. № 9119/2014 г. на ВРС месечната издръжка в полза на детето, дължима от неговия баща Т. Г. Т., чрез увеличаването й от 85 лв. на 400 лв. месечно, платими по посочена банкова сметка, считано от датата на предявяване на иска – 01.11.2023 г., до настъпването на законно основание 2 за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са родители на детето Б. Т. Т., като с решение № 4858 от 23.10.2014 г. по гр.дело № 9119/2014 г. по описа на ВРС бракът между тях е прекратен, родителските права по отношение на детето са предоставени на нея, а ответникът Т. Т. е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 85 лв. Твърди, че от постановяване на решението през м. октомври 2014 г. до предявяването на иска е налице изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката. По-конкретно излага, че детето е пораснало, вече е ученик в девети клас във Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“ и нуждите му са се увеличили, а междувременно е нараснала и минималната работна заплата за страната. Сочи, че двамата с детето живеят под наем в гр.

Варна, в кв. „Вл. В.“, за което заплаща месечен наем в размер на 350 лв.

Излага, че детето има разходи за транспорт до училище, за закупуване на униформа, ученически пособия, учебни помагала; необходими са му и ежедневни пари за храна в училище и посещение на столова. Поддържа, че след развода бащата не се интересува от детето, многократно е забавял плащането на издръжката или изобщо не е плащал такава, както и че никога не е участвал в организирането на личните празници на Б. нито финансово, нито физически. Твърди, че сама покрива всички необходими разходи за сина си.

Намира, че присъдената издръжка е недостатъчна да задоволи нуждите на непълнолетното дете.

С тези аргументи по същество моли за увеличаване на издръжката от 85 лв. на 400 лв. месечно. Претендира и разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В хода на въззивното производство са отстранени нередовностите на исковата молба относно процесуалната легитимация на ищеца, като е уточнено от него, че искът е предявен лично от непълнолетния Б. Т. Т., действащ със съгласието на неговата майка Т. М. Д..

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва размера на иска. Не оспорва, че с ищцата са родители на детето Б., както и факта на присъдената издръжка от 85 лева.

Твърди, че е в тежко финансово състояние, но въпреки това от една година е започнал да заплаща на сина си издръжка от 150 лв. месечно, а от 01.11.2023 г.

- 195 лв. месечно. Оспорва възможността си да заплаща по-висок размер на издръжката. Сочи, че за времето от 10.01.2020 г. до 10.03.2021 г. е бил болен и без работа, като преживявал през този период от заеми, които все още връща.

Поддържа, че от 10.03.2021 г. е започнал работа, за която получава минимална работна заплата от 780 лв. месечно, респ. получава нетно 645 лв. Сочи, че живее под наем в гр. Девня и заплаща месечен наем в размер на 150 лв.

С отговора ответникът предявява насрещни искове да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б. и местоживеенето на детето да бъде определено при него, както и майката да бъде осъдена да заплаща не детето месечна издръжка в размер на 195 лв.

По същество моли за уважаване на насрещните искове.

С решението на първоинстанционния съд е уважен частично предявеният иск по чл. 150 СК за изменение на издръжката на детето, като 3 същата е увеличена от 85 лв. на 350 лв. месечно, ведно със законна лихва, и искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 400 лв.

Отхвърлени са и всички предявени насрещни искове. С решението ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета държавна такса в размер на 381,60 лв. върху увеличения размер на издръжката, както и разноски на Т. М. Д. в размер на 673,02 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (присъдени след изменение на решението в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК).

В отхвърлителните му части решението е влязло в законна сила. Същото е влязло в законна сила и в частта, с която е увеличена издръжката на непълнолетното дете от 85 лв. на 235 лв. месечно.

Съдът, след като съобрази предметните предели на въззивното производство, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

С приетия и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че родители на въззиваемия Б. Т. Т., роден на 08.08.2008 г., са Т. М. Д. и Т. Г. Т., както и че бракът между родителите е прекратен с решение № 4858/23.10.2014 г. по гр.д.

№ 9119/2014 г. по описа на ВРС. Със същото решение родителските права са предоставени за упражняване на майката и местоживеенето на детето е определено при нея, а бащата е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 85 лв. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщеното съдебно решение по посоченото гр.д. № 9119/2014 г. на ВРС.

Видно от приложеното уверение изх. № 291/03.11.2023 г., Б. Т. Т. е записан като ученик в девети клас през учебната 2023/2024 година, при дневна форма на обучение, във Варненска морска гимназия „Св.Н.Чудотворец“.

От приобщената членска карта № 30, издадена от Спортен клуб Нихонто, и квитанция към ПКО № 54/03.04.2024 г. със същия издател, детето е член на клуба и заплаща месечен членски внос в размер на 80 лв. за тренировки по карате.

Във връзка с потребностите на детето по делото са представени от ищцовата страна и приобщени от първоинстанционния съд следните счетоводни документи, а именно: фискален бон от 29.06.2023 г. на стойност 179,95 лв. за закупени мъжки обувки, издаден от „Хуманик“ ЕООД; системен бон от 08.12.2023 г. на стойност 15 лв. за подновяване на абонаментен план за линии, Ученици и студенти (карта № А6248317), издаден от ОП „ТАСРУТ“ при Община Варна; фискален бон от 05.12.2023 г. на стойност 48,60 лв. за закупуване на месечна карта за учащи, издаден от „К и К“ ООД; фискален бон от 23.11.2023 г. на стойност 165 лв. за закупени стелки, издаден от „Елемент комфорт“ ЕООД.

Приобщен е и амбулаторен лист № 2333870А01В9/04.12.2023 г., издаден от д-р М. П., лекар по дентална медицина, за извършено кореново лечение на три зъбни канала, както и фактура № 533/21.12.2023 г. на стойност 200 лв. за същото лечение, издадена от АИППДП Естетика – Д-р М. П. ЕООД, ведно с фискален бон от 21.12.2023 г. за сумата от 200 лв.

Съгласно договор за наем от 01.04.2023 г. майката Т. М. Д. е наемател на апартамент № 109 в гр. Варна, ж.к. „Вл.В.“, ***, при уговорена месечна наемна цена в размер на 350 лв. Няма спор, че именно в това жилище се отглежда и детето Б..

4

От приложения трудов договор № 66/01.02.2022 г. се изяснява, че ответникът Т. Т. е ангажиран по трудово правоотношение с работодателя „Ви Ди Мар“ ООД, по което заема длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“ при условията на 8-часов работен ден и уговорено основано месечно трудово възнаграждение в размер на 670 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година страж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Разпечатката съдържа 44 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d27d01de-2722-4b34-9c7a-117f8fc483f6