Решение № 4647 от 06.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4647 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100507072 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20067173/15.11.2022 г., постановено по гр.д. №61654/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав са отхвърлени предявените от „М. С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******” № 11, сграда на ******* срещу „С.М.Д.“ ЕАД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 112 ЗОП и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) сумата от 11400 лева, представляваща възнаграждение за месец април 2019г. по фактура №0500001285 от 02.05.2019г., 2) сумата от 2344,36 лева, представляваща възнаграждение за периода от 01.05 — 07.05.2019г. по фактура №0500001312 от 08.05.2019г., 3) сумата от 6206,40 лева, представляваща парична гаранция, дължими по договор №25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за извършена услуга по охрана, ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на сумите, 4) лихва за забава в размер на 101,35 лева върху сумата по фактура №0500001285 от 02.05.2019 г. за периода от 03.06.2019г. до 01.07.2019 г. и лихва за забава в размер на 16,93 лева върху сумата по фактура №0500001312 от 08.05.2019г. за периода от 09.06.2019г. до 01.07.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.08.2019 г. по ч.гр.д.

№42651/2019 г. на СРС, 81 състав, като погасени чрез прихващане с насрещно вземане 1 на ответника „СБАЛАГ- М.Д.“ ЕАД срещу „М. С.Г.“ ЕООД за обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за охрана в размер на 35 540 лв. за периода 18.09.2017г. 07.05.2019г.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „М. С.Г.“ ЕООД, в която се навеждат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост на изводите на съда. Намира, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на вземането си, което е заявено за прихващане с вземанията на ищеца. Оспорва заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза. Твърди, че по делото не бил установен размерът на събираната такса за паркиране на паркинга на болницата. Съдът не бил обсъдил представени от ищеца писмени доказателства, носещи подписи на двете страни по делото. Представените от ответника доклади, в които били описани, извършени от служители на ищеца нарушения, нямало данни да са били получени от ищеца. Документите били оспорени от ищеца със становище с вх.

№5111951/12.08.2020 г. като такива с невярно съдържание. В същото време ищецът бил представил множество констативни протоколи, с които работата по договора за охрана била приета изцяло и без забележки от ответното дружество. Посочените констативни протоколи не били оспорени от ответното дружество, поради което същите се явявали доказателство за изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договора за охрана. Съдът не бил отчел наличието на противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели, разпитани по искане на ответното дружество, като бил обосновал решението си единствено на показанията на тези свидетели. Св. П. бил заявил, че при констатирани проблеми със служители на „М.

С.Г.“ ЕООД страните били работили заедно по конкретния проблем, поради което евентуални конфликти не били отразявани в констативните протоколи. Впоследствие същият твърдял, че след прекратяване на договора, всички извършени до онзи момент нарушения от ищеца били преценени като многомащабни, поради което възложителят не е могъл своевременно да направи възражение при предаването на работата с протоколите. Св. Н. пък бил заявил, че извънредните пропускания на МПС-та от страна на служители на ищеца, за което били представени специални карти, често се извършвало именно по заръка на лица с ръководни правомощия в структурата на ответното дружество. Единствено свидетелските показания на разпитаните по искане на ответника свидетели служели като доказателство, че картите с номера 495 и 545 били предадени на ищеца. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи претенциите на ищеца.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД, в който се излагат аргументи за 2 неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа, че още с отговора на исковата молба бил представил множество доказателства, които удостоверявали извършените от служители на ищеца нарушения при изпълнение на възложените му с договора и допълнителното споразумение задължения. От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Н. се установявал размерът на приложимата към процесния период такса за престой на паркинга на болницата в размер на 2 лева на час. Твърди, че удостоверените в представените към исковата молба доклади и докладни на самостоятелно основание доказвали нарушенията на задълженията по договора от страна на ишеца. Въпреки това ответникът бил ангажирал допълнителни доказателства за установяване на посочените факти, а именно – от представеното извлчение от електронната база данни, от свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза. Сочи, че подписаните между страните констативни протоколи били съобразени от районния съд, но не били от естество да преодолеят всички събрани по делото доказателства, които установявали системни нарушения на договора и причинената от това вреда на ответното дружество. Оспорва твърдението на ищеца, че в показанията на разпитаните по делото свидетели били налице противоречия. От представените разпечатки и заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че именно карти с номера 495 и 545 били предадени на ищеца. Поддържа, че съгласно договора за охрана охраната на бариерите на входа на паркинга от пост 4 включвалла контрол на достъпа и пребиваване на МПС на територията на трите обособени паркинги на болницата – вътрешен паркинг за контрагенти и служители, служебен паркинг за ръководен персонал и платен паркинг за посетители чрез изградена автоматизирана паркинг система. Охранителят на пост 4 трябвало да следи за недопускане на нерегламентиран достъп и пребиваване на МПС.

Поддържа, че влизането и излизането на всички входни и изходни бариери се регистрирало на сървър, част от автоматизираната паркинг система, който поддържал електронна база данни за всички регламентирани събития – дата и час, вид на МПС, идентификация на лицата. В нарушение на тези задължения охранителите на пост 4 системно, почти ежедневно вдигали изходните бариери с предоставените на ищеца служебни карти за ползване от дежурния охранител при извънредни ситуации.

Предоставянето на МПС на изход със служебна карта на дежурния охранител лишавало болницата от заплащане на престоя на съответното МПС. Поддържа, че за процесния период охранителите на болницата били предоставили нерегламентирано и незаплатено напускане на МПС от паркингите на болницата 17770 пъти, което причинило вреда на болницата в размер на минимум 35540 лева. С ръководството на ищцовото дружество били провеждани многократни разговори, при които те били уведомявани за констатираните нарушения. Св. П. и св. Н. били потвърдили, че случаите, в които служители на болницата са констатирали нарушения и са уведомявали отговорника на охраната от „М. С.Г.“ ЕООД, от охранителното дружество 3 предприемали мерки по замяна на охранителите на бариерата на пост 4, но след това нарушенията продължавали. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора, ищецът бил поел задължение да възстанови всички нанесени щети в случай на несвоевременни и неправилни действия на охранителите в размер на 100% от нанесените щети. С голед на изложеното поддържа, че формираните изводи на съда в обжалваното решение били обосновани на събраните по делото доказателства, поради което моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното:

В първоинстанционното производство са приети за разглеждане искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 112 ЗОП и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

Прието за разглеждане е и релевирано от ответника „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД възражение за прихващане с вземане, което същият твърди да има към ищеца за причинени от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията по договора за охрана №25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за недопускане на нерегламентирано напускане на автомобили от паркинга на болничното заведение. Съгласно твърденията на ищеца посоченото неизпълнение било осъществено посредством вдигане на изходната бариера на паркинга с предоставени на ищеца служебни карти, без заплащане на регламентираната такса за престой на паркинга на обозначеното за това място на централния вход/изход на болницата.

Ищецът твърди, че за периода 18.09.2017 г. - 07.05.2019 г. са били налице общо 17771 броя нерегламентирани вдигания на бариерата от страна на служители на ищеца, ангажирани с осъществяване на охраната на пост №4. Като се има предвид, че минималният престой на паркинга на лечебното заведение бил в размер на 1 час, за което посетителите следвало да заплатят такса в размер на минимум 2 лева, ищецът твърди да има вземане в размер на 35542 лева - обезщетение за вредите от неизпълнението от страна на ищеца на задълженията му по договора за охрана №2500-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за недопускане на нерегламентирано напускане на автомобили от паркинга на болничното заведение.

4

За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че за процесния период – м.април 2019 г., както и от 01.05.2019 г. до 07.05.2019 г. страните били в облигационни отношения, като ищецът, в качеството си на изпълнител, е изпълнявал дейността по осигуряване на денонощна физическа и невъоръжена охрана на движимо и недвижимо имущество на „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД. За осъществените услуги по охрана ищецът издал фактура №0500001285 от 02.05.2019 г. на стойност 11400 лева с ДДС, представляваща договорено възнаграждение за м.април 2019 г., както и фактура №0500001312 от 08.05.2019 г. на стойност 2344,36 лева, представляващи възнаграждение за периода 01.05.-07.05.2019 г. Приел е, че ответното дружество не е заплатило стойността на предоставените от ищеца услуги по охрана, поради което претенцията на ищеца за вземанията по процесните две фактури е основателна.

Основателността на иска за главното задължение обуславяло и основателност на исковете за лихви за забава върху главниците за предоставени услуги по охрана.

Като е приел, че претенциите на ищеца, предявени с исковата молба, са изцяло основателни, районният съд е разгледал наведеното от ответника възражение за прихващане с дължимо от ищеца обезщетение за неизпълнение на договора.

Районният съд е приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на 17770 броя нерегламентирани вдигания на бариерата на изхода на паркинга за посетители. Посоченото обстоятелство, преценено заедно с показанията на разпитаните по делото свидетели- св. П. и св. Н., както и наличните доклади за извършени нарушения от охранителите, първоинстанционният съд е намерил за достатъчно за доказване на основанието на релевираното от ответника възражение за прихващане.