Решение № 260349 от 08.02.2021, Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ ................/08.02.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13251 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния му представител – юрк. Георги Катошев, срещу Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 750 лв., представляваща дължима главница по сключен на 13.09.2015 г. между „4финанс” ЕООД и Г.И.И. договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР, изменен на 20.09.2015 г., вземанията по който са цедирани на „К.Б.” ЕООД по силата на сключен с „4финанс“ ЕООД договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2020 г. до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност предявява срещу ответника иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 750 лв., получена от Г.И.И. от „4финанс” ЕООД без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2020г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът „К.Б.” ЕООД излага, че на 13.09.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара за финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и Г.И.И. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл.

6 ЗПФУР. Твърди, че в заявката си ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 500 лв. Поддържа, че още на същата дата е извършен превод на тази сума в полза на кредитополучателя чрез ИзиПей.

Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 12.10.2015 г. На 20.09.2015 г. ответникът е направил заявка за отпускането на допълнителна сума в размер на нови 250 лв. Ето защо договорът за кредит е изменен на същата дата, а исканата допълнителна сума е отпусната от кредитодателя в същия ден - 20.09.2015 г. чрез паричен превод в ИзиПей на името на Г.И.. Твърди, че на

23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД в качеството му на цедент сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер,

Договор за прехвърлане на вземания, по силата на който всички вземания по договора с Г.И.И., включително и вземането за главница в размер на 750 лв., са прехвърлени на цесионера. По силата на сключения договор за цесия, в чл.

26 и приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължения му. Излага, че в изпълнение на условията на чл.

99, ал. 3 ЗЗД, е изпратил уведомление до кредитополучателя, но пратката се е върнала като непотърсена. Поради това, към настоящата искова молба прилага уведомление за прехвърляне на вземания, адресирано до ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. В условията на евентуалност твърди, че сумата в общ размер от 750 лв. е получената от ответника без основание, поради което същата подлежи на връщане. При отхвърляне на главния иск, моли да бъде уважен предявеният евентуален такъв. Претендира разноски.

Ответникът Г.И.И. не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Първото по настоящото дело открито съдебно заседание е проведено на 04.02.2021 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, обективирано в нарочна молба от 25.01.2021 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна облигационна връзка по договор за кредит, сключен между „4финанс” ЕООД и ответника; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер; наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца е прехвърлено валидно процесното вземане, както и че предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия, съответно, че е упълномощен от него да уведоми длъжника за прехвърлянето на задълженията му по процесния договор за кредит.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените по делото писмени доказателства – договор за прехвърляне на вземания, договор за кредит и 2 бр. разписки за извършените плащания в полза на ответника в общ размер от 750 лв.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума, представляваща единствено главница по договора за кредит.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 50 лв. – държавна такса. Съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата 100 лв., представляваща минималния размер на юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и ангажирания в производството доказателствен материал. Ето защо дължимите разноски в общ размер от 150 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г.И.И.,

ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на

К.Б.” ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща дължима главница по сключен на 13.09.2015 г. между „4финанс” ЕООД и Г.И.И. договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР, изменен на 20.09.2015 г., вземанията по който са цедирани на „К.Б.” ЕООД по силата на сключен с „4финанс“ ЕООД договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.И.И.,

ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на

„К.Б.” ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Начин на плащане: по банкова сметка, ***

„БАНКА ДСК“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.

239, ал. 4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: