Решение № 230 от 21.09.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Сливен, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х. като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500324 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 33/18.02.2022 г. по гр.д. № 20212220100534/2021г. на НзРС, с което е - осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, представлявано от А.Л. и Р.Д. - Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Я. В. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.П., ул.„К.“ № 13, ***, СУМАТА в размер на 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на реализирало се пътно-транспортно произшествие на 17.10.2020г. около 12.00ч. на път II-55, с.П. - гр.Нова Загора, км.72+800 между лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег.№ *** и лек автомобил марка „ДЕУ“, модел „Ланос“, с рег.№ ***, по вина на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“ - С.К.К., с ЕГН **********, във връзка с който била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран 1 размер от 10000.00 лв. /десет хиляди лева/, като частичен от 50000.00 лв.

/петдесет хиляди лева/, искът е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН;

- осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, представлявано от А.Л. и Р.Д. - Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА С. С. С. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.П., ул.„А.“ № 7, ***, СУМАТА в размер на 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на реализирало се пътно-транспортно произшествие на 17.10.2020г. около 12.00ч. на път II-55, с.П. - гр.Нова Загора, км.72+800 между лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег.№ *** и лек автомобил марка „ДЕУ“, модел „Ланос“, с рег.№ ***, по вина на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“ - С.К.К., с ЕГН **********, във връзка с който била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран размер от 10000.00 лв. /десет хиляди лева/, като частичен от 50000.00 лв.

/петдесет хиляди лева/, искът е отхврлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН;

- осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, представлявано от А.Л. и Р.Д. - Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. И. Д. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.П., ул.„С.г.“ № 18, ***, СУМАТА в размер на 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на реализирало се пътно-транспортно произшествие на 17.10.2020г. около 12.00ч. на път II-55, с.П. - гр.Нова Загора, км.72+800 между лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег.№ *** и лек автомобил марка „ДЕУ“, модел „Ланос“, с рег.№ ***, по вина на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“ - С.К.К., с ЕГН **********, във връзка с който била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран 2 размер от 10000.00 лв. /десет хиляди лева/, като частичен от 50000.00 лв.

/петдесет хиляди лева/, искът е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН; и

- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София е осъдено ДА ЗАПЛАТИ НА процесуалния представител на ищците по настоящото дело - адв.П. П. С. от САК, по банкова сметка IBAN: ***, BIC: ***, Банка - ЦКБ - Клон Възраждане, СУМАТА от 1333.96 лв. /хиляда триста тридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ за направените съдебноделоводни разноски, съобразно уважената част на исковете.

- В. Я. В., С. С. С. и Н. И. Д. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София СУМАТА от 665.00 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/, за направените съдебноделоводни разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.

- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Нова загора държавна такса върху увжената част от исковете в общ размер на 600.00/шестстотин/лева върху уважената част от исковете, от която, както следва:

200.00/двеста/лева - държавна такса върху уважената част от предявения от ищеца В. Я. В., 200.00/двеста/лева - държавна такса върху уважената част от предявения от ищеца С. С. С. и 200.00/двеста/лева - държавна такса върху уважената част от предявения от ищеца Н. И. Д..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивикът - ответник в първоинстанционното производство атакува частично цитираното решение над присъдените 3 000 лв. главница на В. В., С. С. и на Н. Д., представляващи неимуществени вреди, в резултат на претърпени болки и страдания от ПТП от 17.10.2020 г., както и в частта за присъдената законна лихва върху главниците, считано от 17.10.2020г. до окончателното плащане. Като последица от обжалването, обжалва и първоинстанционния акт и в частта за разноските. Заявява, че обжалваемият интерес е в размер на 6000 лв. главница и твърди, че в 3 атакуваната част решението е неправилно и необосновано. Съдебният състав не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а напротив - избирателно е формирал убеждението си само върху част от тях. Налице е несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в решението и така неоснователно са уважени исковите претенции в завишен размер.

Присъдените обезщетения от по 5000 лв. са прекомерно завишенио и не съответстват на вида и степента на претърпените неимуществени вреди.

Не е направена преценка на конкретните събрани доказателства за конкретното ПТП, и не е приложена правилно нормата на чл.52 ЗЗД, тъй като не е определен справедлив размер на застрахователните обезщетения.

Също така въззиникът заявява, че в обжалваната част решението на РС е и необосновано, липсват мотиви относно начина, по който съдебният състав е определил справедлив размер на обезщетенията. Не отчетено, че ищците са получили сравнително леки телесни наранявания, възстановителния им период е бил кратък - около 20 дни и че ищците са се възстановили от травмите си. Първоинстанционният съд е присъдил еднакви по размер обезщетения, въпреки че всеки един от тримата ищци е получил различни по вид телесни наранявания и периода на възстановяване е бил различен. Понататък въззивникът коментира, че според ВЛ по СМЕ нито един от тримата ищци не е бил хоспитализиран и не се е налагало да бъдат „на легло“, както и да имат нужда от обслужване и няма данни и за провеждано лечение. В. В. е получил само контузни рани и охлузвания по лицето и крайниците , като възстановителния период е в рамките на 10-1520 дни. С. С. е получил контузия на глава, малки рани, хематоми и други леки наранявания, като оздравителния период е между 15-25 дни. Найсериозното нараняване на Н. Д. е охлузна рана на предната повърхност на подбедрицата на левия крак. Тя е получила контузия на гърба, дясната ръка и двата долни крайника без данни за счупване на кости. Оздравителния период е между 10 и 20 дни. Като не е съобразил вида, и парактера на травмите степента, на уврежданията, силата и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, възрастта на пострадалите и съС.ието им към момента, първоинстанционният съд неправилно е уважил исковите претенции в прекомерно завишен размер. Не на последно място, въззивникът 4 счита, че присъденият размер на застрахователното обезщетение за ищците е прекомерно завишен и не отговаря на икономическата обстановка в страната и на присъждания размер на обезщетения за сходни случаи, настъпили към момента на процесното ПТП - през 2020 г.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и тя е водещият критерий, който отчита в еднаква степен интересите на страните. Поради това неправилно е присъден размер на обезщетенията за неимуществени вреди от по 5000 лв., и решението в атакуваната част следва да бъде отменено като неправилно.

По-нататък въззивникът оспорва началната дата, от която първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението17.10.2020 г.,т.е. датата на ПТП. Заявява, че е нарушена разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ, която предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. В хода на процеса било установено, че застрахователят с писмо от 07.05.2021 г. е поискал представяне на допълнителни писмени документи, които не са представени от ищците, а е предявена съдебна претенция. Предвид това, въззивникът твърди, че определяща изискуемостта на вземането за обезщетение дата, респективно - пораждаща задължението за мораторни лихви е тази по чл.

497, т. 2 КЗ - с изтичане срока по чл. 496 КЗ, т. е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията, т.е. в настоящия случай от 10.02.2021 г.

На последно място е обжалвано решението и по отношение на разноските. Въззивникът заявява накрая, че с платежни нареждания от 30.03.2022 г. е изплатил по банковата сметка на адв.С. обезщетение на всеки един от ищците по 3000 лв. главница, ведно със законната лихва в 5 размер на 345.03 в. за периода от 10.02.21 г. до 30.03.2022г.

В останалата част, счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.

С оглед всичко изложено, въззивникът моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на НзРС над присъдените 3 000 лв. главница на ищците В. В., С. С. и Н. Д., както и в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 17.10.2020 г. до 09.02.2021г. като неправилно и необосновано.

Моли да се намали размерът на присъдените разноски, вкл. за адвокатски хонорар пред първата инстанция.

Претендира заплащане на направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Във въззивната жалба е направено ново ново доказателствено искане за допускане събиране на писмени доказателствени средства от въззивната инстанция – три броя ПН от 30.03.22 г. за изплатени обезщетени я от по 3345,03 лв., което с мотивирано определение, държано в з.с.з., съдът е уважил.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна въззиваемата страна – ищците в първоинстанционното производство, е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение в атакуваните части, като правилни и законосъобразни. Въззиваемите считат, че при вярна и пълна фактическа обстановка и при правилно прилагане на правните норми, съдът е постанивл законосъобразно решение. Излагат подробен анализ на събраните гласни доказателствени средства, като считат, че от свидетелските показания е установено категорично какви са били травмите, преживените болки, страдания и неудобства на всеки от тях и твърдят, че те правилно са преценени от първоинстанционния съд, който е дал и адекватното им парично изражение. Развиват доводи, с които последователно оборват всички релевирани с въззивната жалба оплаквания, считат, че не е нарушен критерият за справедливост, а обезщетенията кореспондират с подобните за периода.