Решение № 3529 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3529 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251100506091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на М. С. С. срещу отказ от 19.03.2025 г. на частен съдебен изпълнител Н.М. рег. № 841 КЧСИ, по изп. д. № 20158410410345, да прекрати изпълнителното производство, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят намира обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на закона, тъй като с подадените по изпълнителното дело молби от 27.06.2016 г., 28.07.2016 г., 24.10.2016 г., 13.03.2018 г. и 04.11.2019 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, с които може да бъде прекъснат срока по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. Освен това към подадените от кредитора молби не са приложени доказателства за заплатени авансово дължимите такси към съдебния изпълнител за поисканите с молбите действия, съответно липсват и дадени от съдебния изпълнител указания за внасяне на такива. Предвид изложеното поддържа, че в периода от 22.02.2018 г. до 01.10.2021 г. не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Иска от съда да отмени обжалвания отказ на частния изпълнител, като върне изпълнителното дело на съдебния изпълнител за произнасяне по основанието 1 за прекратяване на принудителното изпълнение.

Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело „Еос матрикс“ ЕООД, като в законоустановения срок е подадено възражение срещу жалбата, в което се излагат доводи за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20158410410345 е изложил мотиви по обжалвания отказ, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 21.10.2015 г. по молба на „Юробанк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 04.04.2015 г., издаден от СРС, по гр. д. № 28136/2014 г., с който длъжникът М. С. А. е осъдена да заплати на кредитора главница по договор за кредит в размер на 2847.25 лв., ведно със законна лихва за периода от 26.05.2014 г. до изплащане на вземането, както и договорни и наказателни лихви по договора и направените в заповедното производство разноски. С молбата взискателят иска да бъдат предприети действия по принудителното събиране на присъдените с изпълнителния лист суми, както и на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.

С молба от 23.10.25 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от установения след изготвена от ЧСИ справка работодател „М. 8“ ЕООД.

На 02.11.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице „М. 8“ ЕООД и в периода от декември 2015 г. до 06.06.2016 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми в изпълнение на така наложения запор.

С договор за цесия от 18.01.2016 г. „Юробанк България“ АД прехвърля вземанията си по изпълнителното дело на „Еос матрикс“ ЕООД, като на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, цесионерът е конституиран като взискател по делото, във връзка с подадена от него молба на 27.06.2016 г.

С молба от 28.07.2016 г. новоконституираният взискател иска да бъде извършена справка за съществуването на валидни трудови договори, както и дали има декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като бъдат предприети и съответните изпълнителни действия.

На 17.09.2016 г. са наложени запори върху трудовото 2 възнаграждение на длъжника, дължимо от третото лице „Аркас-Д“ ООД, както и върху вземанията на длъжника по откритите в „Райфайзенбанк /България“ ЕАД негови банкови сметки.

На 22.02.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на адрес гр. София, ж.к. „*********, който ще се състои на 30.04.2018 г. от 12.00 ч.

На 22.02.2018 г. е наложен и запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД.

На 27.09.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на адрес гр. София, ж.к. „*********, който ще се състои на 20.11.2019 г. от 12.00 ч.

С молба от 04.11.2019 г. взискателят иска за бъде насрочена дата за оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.

С молба от 01.10.2021 г. взискателят иска да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Те-ДжеЗираат Банкась – клон София.

С молба от 25.05.2023 г. взискателят иска да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при наличие на такива да бъде наложен запор.

С молба от 14.08.2023 г. взискателят иска за бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.

На 27.02.2024 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на адрес гр. София, ж.к. „*********, който ще се състои на 30.04.2024 г.

На 03.09.2024 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 22.10.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с разпореждане от 14.11.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи това искане.

С молба от 07.11.2024 г. длъжникът иска за му бъде върнатата удържаната в началото на м. септември 2024 г. сума от банковата мусметка, с твърдението, че към този момент е настъпила перемция.

С молба от 19.03.2025 г. длъжникът иска прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с 3 обжалваното в настоящето производство разпореждане от 19.03.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи тази молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. Предпоставка за настъпване на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото прекратително основание. Тази разпоредба представлява санкция за тези кредитори, които за един сравнително дълъг период от време бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.

Прекратяването на изпълнителното производство не означава, че имуществените права на кредитора, които са били предмет на принудителното изпълнение, се погасяват с прекратяване на делото, но освобождава длъжника от ограниченията, наложени му в хода на водения спрямо него изпълнителен процес. Доколкото взискателят продължава да бъде носител на материалното си право на вземане, същият разполага с възможността отново да поиска образуване на изпълнително дело срещу длъжника. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 2/2013 г. изпълнителните действия, които са от категорията на 4 тези, прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК са следните: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В случая от изпратения препис на изпълнителното дело, не се установява изпълнителното производство да е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на жалбоподателя.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая изпълнителните действия, които попадат в кръга на тези, водещи до прекъсване на законоустановения двугодишен срок са наложените запори върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и по банкови сметки и насрочването на опис върху притежавани от него движими вещи /противно на поддържаното в жалбата, настоящият съдебен състав приема, че насрочването на опис е действие, което прекъсва двугоднишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/. Налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от „М. 8“ ЕООД, датира от 2015 г., като в изпълнение на този запор в периода от декември 2015 г. до 06.06.2016 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми. Налагани са и запори върху вземанията на длъжника по банковите сметки, съответно на 17.09.2016 г., 22.02.2018 г. и 03.09.2024 г., като предвид липсата на доказателства по така наложените запори върху банкови сметки да са постъпили суми по изпълнителното дело, то следва да се приеме, че прекъсването на 2-годишния срок се е ограничило единствено до момента на предприемане на това действие, като след това срокът отново е започнал да тече. Така в рамките на двугодишния срок от наложения на 22.02.2018 г. запор, е насрочен опис на движимите вещи на длъжника /на 27.09.2019 г./. Доколкото с молбата за конституиране от 27.06.2026 г. взискателят е оправомощил 5 съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия, без да има нарочно искане за същото от взискателя, следва да се приеме, че предприетите от съдебния изпълнител действия прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След така предприетото действие от съдебния изпълнител, по възлагане на взискателя, има подадени молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия от 04.11.2019 г., 01.10.2021 г. и 14.08.2023 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че взискателят е искал регулярно извършването на изпълнителни действия срещу длъжника, като между отделните молби и предприетите от съдебния изпълнител, в изпълнение на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, изпълнителни действия, няма период по-дълъг от две години. Необосновани са изложените в жалбата твърдения, че взискателят не е внесъл дължимите такси за поисканите от него изпълнителни действия, тъй като от изпратения препис на изпълнителното дело е видно, че взискателят е платил своевременно всички такси, за които има съставени от съдебния изпълнител сметки или за които са дадени указания за внасяне. Ето защо липсват основания за прилагане на неблагоприятни последици спрямо взискателя, като се приеме, че същият не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното производство.