Решение № 1515 от 03.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. Пазарджик, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220101021 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Г. П. В. от гр. П. срещу С. А. Н. от с. П., общ. К. за предоставяне на упражняването на родителските права върху общото дете на страните. В исковата молба се твърди, че страните живели заедно на съпружески начала от есента на 2022 г. до м. май 2023 г. и се разделили месец след раждането на дъщеря им Т. С.

Н.а на ********** г. Раздялата станала по инициатива на ищцата, която научила, че ответникът има връзка с 15-годишно момиче. Междувременно ищцата се била запознала с мъж от гр. П. - Г., който имал желание за "по-топла връзка" с нея, но тя тогава му отказала.

При решението за раздяла ищцата разговаряла с този мъж и той и предложил да живее в неговото жилище с неговата дъщеря и баба му. Така ищцата и детето на страните заживели при Г., но се регистрирали адресно в жилището на партньора на майката на ищцата, които живеел в близост - бабата на Г. не позволила регистрация на нейния адрес. Оттогава ответникът се бил срещал с детето си само два пъти и веднъж то реагирало с плач на опита му да го вземе на ръце. Последвали проверки от отдел "Закрила на детето" по сигнали на С. и неговия брат, че детето не се отглежда при добри условия. По указание на служителите, които обяснили, че на този етап бащата има същото право да вижда детето си, ищцата му го дала за два месеца. Ищцата твърди, че има нужния родителски капацитет и помощ от майка си при нужда, за да отглежда детето, и моли да и бъде предоставено упражняването на родителските права. Заявява още, че бащата живее с майка си и по-малките си брат и сестра и когато детето е при него, за него се грижи майка му. Претендира издръжка в размер 260 лв.

1 от бащата, който е здрав и работи, но отказва да каже къде, както и издръжка за минал период - в минималния за периода размер от 195, съответно 234 лв. месечно.

Искът е с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

С отговора ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че само майката се е грижила за детето от раждането му и бащата не се е интересувал от него.

Твърди, че месец след раждането Г. го е напуснала заедно с детето, за да живее с Г., но след още месец се върнала и оставила детето при бащата, а той и неговата майка поели отглеждането му. Детето било записано на млечна кухня в гр. К.. В началото на август 2023 г. по инициатива на бащата и семейството му била проведена среща между Г. и социалните работници от ДСП - Ихтиман с цел да я убедят да поеме грижите за детето, на което тя неохотно се съгласила и взела детето, през ноември го върнала на бащата, през януари 2024 г. отново го взела и през февруари го дала отново на бащата. При срещите със социалните работници през август и ноември ищцата заявявала, че не иска детето, но при последната среща с бащата го заплашила, че повече няма да види детето. Твърди, че Г. не полага никакви грижи за детето, не поддържа хигиената му, самото жилище също е мръсно и в безпорядък; многократно го "изоставя" и то преобладаващо живее при бащата, който се грижи за него с помощта на майка си; по тази причина не се дължи издръжка за минал период, а за краткосрочното пребиваване на детето при майката разходите му следва да се поемат от нея. За това време Г. не е давала издръжка, тя няма доходи, няма и свое жилище.

За разлика от нея бащата работи по трудово правоотношение с месечно възнаграждение 1546 лв. месечно.

Предявен е насрещен иск, също с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, за възлагане на упражняването на родителските права на бащата със същите фактически твърдения, като се претендира издръжка, която да заплаща майката, в размер 234 лв. месечно.

С отговора на насрещния иск ищцата - ответница по него, оспорва твърденията на насрещната страна. Потвърждава всички направени в исковата молба твърдения за срещите на бащата с детето и за причината за раздялата им, както и за помощта, която получава от майка си, и сочи, че вече получава доход от "майчинство". Заявява, че през юни 2023 г. е дала детето на майката на С. по нейна молба, тъй като тя се била затъжила за него. След около десетина дни детето било върнато, разболяло се и постъпило в болница, а след болницата другата баба отново помолила да и бъде оставено и отново го завели при нея за 10 дни, а малко преди вземането му и се обадили по телефона служители на ДСП - Ихтиман, които заявили, че е постъпил сигнал срещу нея за това, че е изоставила детето при бащата. В резултат служителите на ДСП ненужно придружавали ищцата и нейното семейство при вземането на детето, за да се изясни положението. При следващото пребиваване на детето при семейството на бащата неговата майка не вдигала телефона на майката на ищцата, която искала да научи как е детето. Самата ищца не желаела да разговаря изобщо със С. - при разговорите им по телефона той я нагрубявал, обиждал и заплашвал. Както в двата периода по десет дни, така и през двата месеца през 2024 г., които детето прекарало в с. П., само бабата по бащина линия, а не и бащата, се грижела за него и самото му вземане ставало по 2 нейно желание.

В хода на делото страните се редставляват от упълномощени адвокати и поддържат становищата си. Ответникът представя писмена защита със същите доводи, които е изложил и в хода на делото - счита, че той има по-висок родителски капацитет, работи и семейството му разполага със собствено жилище, обитавано и от майка му, която е готова да му помага в отглеждането на детето, докато майката не работи и няма жилище. Майката от своя страна счита, че нейният родителски капацитет е по-висок - тя полага грижи за детето лично, а не чрез свои близки, освен това живее в областен град, в който е налице всичко необходимо магазини, лечебни заведения, забавления и т.н. за детето, докато от селото, в което живее бащата, за всико това се налага да се пътува до общинския център К..

Постановени са привременни мерки, по силата на които упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата може да взема детето при себе си в с. П. за по 10 дни всеки месец. По данни на самите страни в хода на делото те са успявали да постигнат съгласие за начина, по който и двамата родители да контактуват с детето и то да прекарва време с тях.

По делото се установява от фактическа страна от свидетелските показания, писмените доказателства и изявленията на страните, че детето Т., към момента на устните състезания на възраст година и половина, е родено от връзката и впоследствие съжителство на страните.

Родителите се разделят месец след нейното раждане, като майката с бебето напуска жилището на семейството на бащата и заминава за гр. Пазарджик, където живее нейната майка с настоящия си партньор (бащата на Г. е починал). Самата Г. В. скоро след завръщането си в Пазарджик заживява на съпружески начала с мъж от града, когото познавала отпреди - свидетеля Г. Г., в апартамента на неговата баба. Така в жилището заживяват новата двойка, бабата, бебето Т. и 5-годишната дъщеря на Г..

Към момента на раждането на детето майката Г. В. е била още непълнолетна, няколко месеца по-късно е навършила пълнолетие, няма завършено средно образование и още преди раждането не се е справяла успешно в училище, към момента не учи и не работи, а се грижи за детето и домакинството. Съжителят и Г. работи, както и майка и, а бабата на Г. е пенсионерка, с тяхна помощ и с отпусканите социални помощи и помощи за деца тя поема издръжката си.

Бащата С. Н. живее в с. П. в семейна къща заедно със своята майка и по-малките си брат и сестра. Той работи и получава месечно възнагражденвие в размер около 1500 лв. месечно.

Детето от раждането си до момента е прекарвало време периодично при баща си и при майка си, като периодите са били с различна продължителност - от една-две седмици до един-два месеца непрекъснато.

От раздялата на родителите неколкократно от страна на бащата и неговите близки са подавани сигнали до Дирекция "Социално подпомагане" относно начина, по който майката отглежда детето и битовите условия, при които живее. Дирекциите в гр. Ихтиман и гр.

Пазарджик са работили продължително време с двете семейства, като са давали на майката 3 съвети и предписания за подобряване на условията, най-вече хигиенните, а впоследствие е констатирано подобрение. Общият извод въз основа на докладите и протоколите на служителите на ДСП, съставяни по повод случая, както и на показанията на двама от тях, разпитани като свидетели - Й. Т. от ДСП - Пазарджик и А. Д. от ДСП - Ихтиман - грижите за детето, полагани в домовете и на двамата родители, са задоволителни, детето е спокойно и изглежда обгрижено, развива се нормално, майката полага усилия да посреща нуждите му, макар и не винаги да успява да се справи с всички грижи (имало е момент, когато е заявила пред служители на ДСП - Пазарджик, че няма подкрепяща среда, съжителят и майка и не и оказват съдействие), бащата в периодите, когато детето е при него, няма трудности с детето, но е активно подпомогнат от майка си, която полага голяма част от непосредствените грижи за своята внучка в тези периоди. Отношенията между двете семейства не винаги са гладки, но по впечатления на Т. конфликтът като че ли е повече между бабите, отколкото между родителите на детето.

При така установените факти съдът намира, че с оглед обстоятелството, че полага лично грижите за детето, женския пол и особено - ниската възраст на самото дете по-подходящият да го отглежда родител е майката, независимо от липсата на работа и доходи и от наблюдаваната известна незрялост в поведението и, обяснима с възрастта и досегашния и живот. С помощта на своите близки тя успява да се справи с отглеждането и да осигури на детето грижите и семейната атмосфера, от които то има нужда. От своя страна бащата следва да има своята роля в живота и отглеждането на детето и с тази цел е уместно да му се определи сравнително разширен режим на лични отношения - по една седмица всеки месец.

Видно от досегашния начин на отглеждане на детето, бащата, макар и да работи, може да приеме в дома си детето за период от седмица или повече, като във времето, когато той е на работа, грижите се полагат от бабата.

При пребиваването на детето последователно при всеки от родителите всеки от тях е давал издръжка в натура, затова искът на майката за издръжка за минал период е неоснователен.

Следва да се присъди издръжка за в бъдеще, като размерът и се определи в претендирания размер от 260 лв., а с оглед разширения режим на лични отношения се предполага даване на издръжка и в натура по времето, по което детето е при него, което обуславя не толкова висок размер на определената в пари издръжка.

Разноските с оглед приетото в ТР 3/2023 на ОСГК на ВКС следва да останат за страните, както са ги направили - наистина, уважен е предявеният от майката иск, но непостигането на споразумение в отношенията на страните не се дължи изцяло на поведението на нито един от двамата родители, а при първоначално присъждане на упражняването на родителските права не е възможно те да не бъдат възложени на единия родител със съответните последици във вид на присъждане на издръжка, местоживеене и лични отношения, без това да означава, че винаги причината за спора е в поведението само на другия родител.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

4

Предоставя упражняването на родителските права върху детето Т. С. Н.а, ЕГН **********, на неговата майка - ищцата Г. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П.., ул. "П. В." № *, ет. *, ап. **, като местоживеенето на детето да бъде при майката в гр. П., на адреса, на който тя пребивава.

Определя режим на лични отношения на бащата - ответника С. А. Н., ЕГН **********, от с.

П., общ. К. с дъщеря му Т. С. Н. до приключването на производството с влязло в сила решение, както следва: бащата да взема детето веднъж в месеца за по една седмица, считано от двадесето число на съответния месец.