Определение № 304 от 27.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. София, 26.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902347 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД против решение № 223 от 10.05.2022 г., пост. по т.д.№ 773/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 260200 от 17.05.2021 г., постановено по т.д. № 93/2020 г. на Старозагорският окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. С.

А. против застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432 от КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 21.03.2019 г. за разликата над сумата от 15 000 лв. до 34 400 лева, касаторът е осъден да му заплати допълнително сумата от 19 400 лева, или общо 34 400 лева, ведно със законната лихва върху нея от 16.12.2019 г., както и върху сумата на обезщетението за имуществени вреди от 120 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, защото противоречи на приложимата правна норма на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и необосновано в частта относно приноса на пострадА.я Н. С. А. за съпричиняване на вредоносния резултат. Наведен е довод, че проявленията на посттравматично разстройство и тяхната продължителност не са пряка и непосредствена последица от противоправното, виновно поведение на делинквента, а обективно се дължат на психологическите дадености на увредения, поради което застрахователят не дължи обезщетение за тези усложнения в здравословното му състояние.

Поддържа се, че с определяне на обезщетение в размер на 40 000 лева е нарушен критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като въззивният съд не е съобразил, че увреденият е напълно възстановен и същевременно не е изложил мотиви за нА.чието на обективни предпоставки за възникването и продължителността на изживяното от пострадА.я посттравматичното стресово разстройство. Изложено е, че въззивният съд не е формирал изводите си за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на 1 логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства.

Наведен е довод за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне степента на съпричиняване в размер на 15 % от дължимото обезщетение. Изложено е, че към момента на предизвикване на пътнотранспортното произшествие пострадА.ят е заспал на задната седалка, без поставен предпазен колан, макар автомобилът да е бил фабрично оборудван с такъв, поради което тялото му не е било трайно прикрепено към седалката и всички телесни увреждания са получени при свободното му движение. Наведен е довод, че при поставен колан травмите щяха да бъдат избегнати или незначителни. Поддържа се, че действията на делинквента предхождат тези на пострадА.я, но вредоносният резултат е настъпил едновременно, като „в по-голяма степен се дължи на действията на пострадА.я, а участието му [в причиняване на вредоносния резултат] е не по-малко от 60 % и в такъв размер съдът е следвало да редуцира обезщетението за неимуществени вреди“. Наведен е довод, че съдът не е обсъдил в цялост, в тяхната логическа последователност и взаимовръзка всички доказателства, относими към направеното възражение и е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.12 от ГПК и на чл.236, ал.2 от ГПК, което нарушение касаторът счита за съществено, тъй като пряко рефлектира върху правните изводи на съда относно приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован със следните въпроси:

1. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на травматичните увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235 ал. 2 и ал. 3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми?

2. Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни?

Твърди се, че споменатите въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и на негови решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, представляващо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се също, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им, което формира общото правно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В петитума на касационната жалба се твърди и очевидна неправилност на решението.

2

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна като очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД), при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост.

Ответникът по касация Н. С. А. оспорва касационната жалба и обосноваността на сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, подаден чрез пълномощника му адв. Р. М. от САК, изразява становище, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото са конкретни и изцяло касаят фактите по делото, поради което изискват преценка на ангажираните доказателства, а оттам не отговарят на изискванията за допустимост, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Възразява, че цитираните решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, са неотносими към предмета на делото, а оттам не обосновават допускането на решението до касационно обжалване, доколкото с тях не са разрешени формулираните в изложението въпроси. Изложено е, че при постановяване на съдебния акт апелативният съд правилно е преценил не само характера на телесните увреди при пострадА.я, но също и другите обстоятелства, като лечебния и възстановителния период, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, отражението на произшествието върху психо- емоционалното състояние на пострадА.я, както и че настъпилите нарушения на здравословното му състояние са нА.це и към настоящия момент при промяна на времето и при физическо натоварване. Затова ответникът по касация счита, че определеният с решението размер на обезщетението отговаря на претърпените от него и доказани болки и страдания, поради което го счита за справедлив и съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на оплакването за занижен процент на съпричиняването, с позоваване на указанията, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., на ВКС възразява, че формулираните от касатора въпроси не са от естество да обосноват допускането на касационно обжалване, тъй като се отнасят до правилността на обжалваното решение и до обсъждането на събраните по делото доказателства, поради което са изрично изключени от основанията за допустимост по чл.

280, ал. 1 от ГПК. С позоваване на определение № 526 от 15.10.2020 г. по т. д. № 372/2020 г., на ВКС, І т.о. се поддържа, че не е нА.це и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Изложени са и съображения по съществото на касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на решението, евентуално– за оставяне на касационната жалба без уважение по същество и за потвърждаване на обжалваното въззивно решение, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция.

3

ЗАД „А.анц България“АД, конституирано в производството по делото като трето лице помагач на страната на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД изразява становище за основателност на касационната жалба. В писмения отговор, подаден чрез пълномощника му адв. М. К. се поддържа, че установената по делото хиперчувствителност на ищеца, изразена в разстройство на адаптацията с повишено чувство на страх, тревожност, депресивни изживявания и чувство за безпомощност, е особеност на неговата психика, която не може да се обвърже с катастрофата, но е допринесла за обостряне на последиците от нея и доколкото не е пряка последица от вредоносния резултат, не би могла да бъде отчетена като част от факторите, формиращи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Поддържа се, че въззивната инстанция не е обсъдила оплакванията на жалбоподателя, че приносът на пострадА.я към увреждането на собственото му здраве, поради пропуска да постави задължителния предпазен колан, е значителен спрямо настъпилия вредоносен резултат, като въпрос от значение при компенсиране на вредите. Третото лице помагач счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на посочените от касатора предпоставки по формулираните в изложението правни въпроси.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу вА.ден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е установено, а това е и безспорно между страните, че на 21.03.2019 г., на републикански път- пътен възел „Петрол „Запад“ в състава на околовръстния път на гр.

Казанлък, при управление на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с регистрационен № СТ7609АН, водачът Фатме Салейдинова Рамаданова, при включване в движението на ПП 16, не е пропуснала движещия се по път с предимство в посока от юг на север лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег. № Р3241ВТ, вследствие на което е настъпил удар между лявата задна част на л.а. „Опел“ с предната дясна част на л.а. „Тойота“. От приетото в първоинстанционно производство заключение на автотехническата експертиза е установено, че с оглед механизма на предизвикването му, виновен за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие е водачът на лекия автомобил „Опел“ Ф.Р., която е починала, вследствие причинените ù травматични увреждания. Не се спори, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на лекия автомобил „Опел“ модел „Корса“, с регистрационен № СТ 7609 AH е била застрахована от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен със застрахователна полица с № BG/30/119000304131, с начална дата на покритие 21.01.2019 г. и със срок на вА.дност до 21.01.2020 г. От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено е, че в резултат на удара, предизвикан при произшествието, ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата - кръвонасядане в областта на челото с екскориации; контузия на гръдния кош; на гръбнака в кръсцовия /лумбален/ отдел; мозъчно сътресение без коматозно състояние; счупване на тялото на Th 12 -стабилна фрактура. Тези 4 травматични увреждания са наложили хоспитА.зация на пострадА.я Н. А. през периода от 21.03.2019 г. до 23.03.2019 г. и последващо продължаване на лечението в условията на домашен режим, като оздравителният процес на най-тежката травма - счупване на тялото на Th 12 е продължил през период от 6-8 месеца. От разпитаните в първоинстанционно производство свидетели и от заключението на медицинската експертиза е установено, че травмите на гръдния кош и счупеният прешлен са му причинили по-интензивни болки и обездвижване за срок от три месеца, след което той е започнал да се придвижва с чужда помощ и е носил корсет, като след шестия месец, болките са били разредени и са станА. търпими. Същевременно и след този период пострадА.ят продължава да изпитва епизодични болки при температурни промени, влага, както и в зависимост от положението на тялото.