Решение № 51 от 26.05.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Никопол, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20224420100040 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. А. от гр.Гулянци, чрез адв.П.Н. от АК гр.Варна, иск с правно основание, чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника „***“ ООД, гр. София, да и заплати сумата от 590.91лв., представляваща сбор от недължимо платени неустойки за непредоставено обезпечение по договори за паричен заем, Кредирект № 465507 от 02.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2021г., между страните бил сключен договор за паричен заем, Кредирект № 465507, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 600лв. а ищцата се задължила да върне предоставената сума в срок да 02.08.2021г., на 9 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05% и ГПР в размер на 48.57%. Било посочено, че ищцата дължала общо сума в размер на 732.09лв.

Твърди се, че съгласно чл. 6.1. от процесният договор за заем, било предвидено задължение на заемателя, да представи обезпечение по договора, по начин и ред уговорен в ОУ, чрез поръчител или банкова гаранция.При непредставяне на такова, заемателя дължал неустойка в размер на 590.91лв., начислена автоматично, и се заплаща разсрочено, съгласно погасителният план на Договора за заем.

Твърди се, че уговорената в чл.6.1. от процесният договор за заем, сключен между страните, клауза за неустойка е недължима на няколко основания – не е съобразен с действащата към момента на сключване на договора правна уредба, цели неоснователно обогатяване на кредитодателя, заобикаля закона, нищожна е, т.к. заобикаля закона, същата е следвало да бъде включена в ГПР, поради което е и налице разминаване в приложения в 1 договора размер на ГПР и действителният размер на ГПР, твърди се също недействителност на договора за кредит, за което се излагат подробни съображения.

Ищцата, твърди, че заплатила изцяло задължението си по договора за заем, в размер и период, подробно индивидуализиран в ИМ, вкл.главница, лихва и неустойка, на всяка вноска, но не пазила вносните бележки с които е погасила задължението си.

Счита, че поради изложените съображения, за нищожност на клаузата за неустойка, то следва ответното дружество да бъде осъдено да и заплати сумата в размер на общо 590.91лв., представляваща неустойка за непредставено обезпечение по заем, като платена без основание. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.

Претендира разноски.

В с.з. ищцата не се явява и не се представлява. Упълномощеният от нея защитник, адв.П.Н. представя писмени бележки, с които по същество поддържа ИМ, не оспорав представената по делото ССчЕ и моли иска да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявеният иск както по основание така и по размер, за което излага доводи.

Не оспорва изложеното в ИМ, че между страните е сключен процесният договор, като твърди, че ищцата е получила в заем сума в размер на 950лв. Ответната страна оспорва, доводите на ищеца развити в ИМ на всички заявени основания. Твърди, че, ищеца е подал заявление до ответника с искане за сключване на процесният договор, предоставил е личните си данни и е въвел, желаната сума на кредита, както и броя на погасителните вноски. Прочел е и приел ОУ на дружество и изрично е декларирал, че ги приема. Твърди, че предоставянето на обезпечение, зависи изцяло от волята и действията на потребителя, както и че подписвайки договора за заем, със съзнанието, че не може да предостави което и да е от исканите обезпечения, изначално потребителя договарял недобросъвестно, с намерение да не предостави уговореното обезпечение.Твърди, се , че ищеца не се е възползвал от правото си да се откаже от договора или да предложи друго заместващо обезпечение, за което се развиват подробни доводи.

Изрично, оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил процесната сума, по клаузата за неустойка, като излага съображение, че не носи доказателствена тежест да установи твърдението на този отрицателен факт – липса на плащане от страна на ищеца по процесният договор.Излага също, че ищеца носи доказателствена тежест да докаже плащането на процесните суми, със съответните счетоводни документи. Моли да отхвърли предявеният иск , като неоснователен и недоказан. Представя писмени доказателства.

Претендира разноски Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищеца. .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото и това се установява от представените писмени доказателства, че между страните по делото е сключен договори за паричен заем, Кредирект № 465507 на 02.11.2022г., както и че ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 600лв., платим на 9 месечни погасителни вноски, 3 от които в размер на 2

20.03лв. и 6 х 112.00лв., при уговорен годишен процент на разходите на заема в размер на 48.57%. Не се спори също между страните, че страните са се съгласили, датата на първото плащане да бъде на 02.12.2021г., а на последното на 02.08.2021г.

Не се спори между страните и това, че съгласно чл.6.2. от процесният договор, страните са се съгласили, че в случай че заемателят – ищец не предостави в тридневен срок от сключване на договора, поне едно от изброените в чл. 6.1. договора обезпечение, заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 590.91лв.

По искане на ищеца, по делото е допусната ССчЕ, относно размера на извършените плащания и тяхното разпределяне по различните компоненти на кредитаглавница, лихви, неустойки и др.

От заключението на ВЛ Т.И., което не е оспорено от страните и същото е прието по делото, се установява, че отпусната сума в размер на 600лв. е усвоена по касов път от Изипей ЕАД, но в системата не са отразени извършени от кредипотолучателя, ищец плащания.

ВЛ е поискало от ответното дружество и информация за плащани от страна на кредитополучателя, от която да е видно, към датата на изготвяне на заключението има ли ищеца задължение по процесният кредит и в какъв размер са те за главница, лихви и неустойка, но такава информация не и е било предоставена.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно по делото се установи, че между страните е сключен процесният договор, и неговите параметри, както и че по своята правна същност същият представлява договор за потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от представените по делото писмени доказателства.

Безспорно по делото е също, че ищцата е усвоила отпусната и сума.

Основният спорен въпрос по делото е, дали е начислена лихва в общ размер на 590.91лв., за неустойка, без правно основание, въз основа на неравноправни клаузи по договора за кредит по смисъла на ЗПК,които са нищожни съгласно разпоредбите на същия закон, КОИТО са били платени от ищца, въз основа на тези клаузи, без основание, поради което се дължи връщането и.

В случаят, твърдението за нищожност на клауза на договора е въведено само в обстоятелствената част на исковата молба за връщане на даденото по тази клауза. Въпреки, това съда намира, че не следва да се произнесе в мотивите, на съдебното решение относно, въведеният въпрос: дали клаузата е нищожна, т.к. в случаят, резултата от това произнасяне е без значение, дали съда ще уважи или не искът за връщане на даденото, доколкото по делото, не се събраха никакви годни доказателства, да установят, че ищцата е дала/платила, процесната сумата от общо 590.91лв., начислена като неустойка, в изпълнение на нищожна клаузата от процесният договор, както се твърди в ИМ.

Видно от изготвената по делото ССчЕ, по процесният договор, в системата на ответното дружество, няма отразени извършени от кредипотолучателя, плащания.

Според настоящата инстанция, по отношение на отказа на ответното дружество, да 3 предостави на ВЛ за плащани от страна на кредитополучателя, от която да е видно, към датата на изготвяне на заключението има ли ищеца задължение по процесният кредит и в какъв размер са те за главница, лихви и неустойка, не следва да се прилага санкцията на чл.161 от ГПК, т.к., такава задача, ищеца не е поискал да бъде поставена на ВЛ, и съответно не е била допусната. Ищеца, в съответствие с доказателствената тежест която носи, е поискал ВЛ, да извърши проверка в счетоводството на ответното дружество, и да отговори има ли плащания от ищеца по договора и в какъв размер, и ВЛ е дало заключение, че такива не са отразени.

Освен това, ответното дружество, което оспорва иска изцяло, не носи доказателствена тежест да установява, обратното, че е получил плащането от ищеца, в соченият размер, и съответно неустановяването на тези обстоятелства, да обуславят уважаване на иска на ищец, както превратно е тълкувал в молбата си депозирана на 26.04.2022г., с вх.№ 980, процесуалният представител на ищеца, разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, доколкото ответника твърди, че не му е заплатена процесната сума на соченото от ищеца основание.

С оглед на горното предявения иск, против „***“ ООД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ответника.

Ищцата е освободено от заплащане на такси и разноски по производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

По делото е представено доказателство, че ответното дружество е представлявано от юрисконсулт.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.

Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.25 от НПП и да определи размера на възнаграждението в размера от 100 до 300лв.

Съобразявайки делото, характера на исковете и процесуалните действия на пълномощника на ответната страна, в т.ч. съдържание на отговора и основателност на наведените възражения, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в най - ниският, определен в чл.25 от НПП размер, а именно 100лв.

При отхвърляне на иска на ищец, освободен от заплащане на такси и разноски по производството, разноските, направени от ответниците по иска/исковете за събиране на доказателства, допуснати по тяхно искане, както и разноските за заплатено от тях адвокатско възнаграждение се дължат на общо основание при приложение на нормата на чл.

78, ал. 3 ГПК. В случая исковете на ищцата са отхвърлени, поради което и съобразно изхода 4 от делото същата дължи заплащане на ответника сторените от него разноски по воденето на делото, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска предявеният от А. Д. А. с ЕГН **********, срещу „***“ ООД с ЕИК ***, гр.София, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 590, 91лв., представляваща сбор от платени без основание/недължимо платени неустойки за непредоставено обезпечение по договори за паричен заем, Кредирект № 465507 от 02.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН **********, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, гр.

София, сумата от на 100лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.