Определение № 301 от 09.04.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. гр. Добрич, 09.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500130 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХI от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 22978/22.12.2023 год., подадена от С. И. С. с ЕГН ********** от с. С. срещу определение № 2979/12.12.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 1865/2023 г., с което производство по делото е прекратено като недопустимо по предявените от С. И. С. срещу А. А.

А. с ЕГН ********** гр. С. искове, а именно: по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в село С., представляващ поземлен имот с пл. № 294 с площ 1 340 кв.м, от които: 780 кв.м. са включени в УПИ I-194, целият с площ от 1 120 кв.м.; 450 кв.м. са включени в УПИ XXII-294, целият с площ 950 кв.м., и 110 кв.м. са включени в УПИ XXI-294, целият с площ 620 кв.м, в кв. 35 по уличната и дворищна регулация на село С., общ. Добричка, ведно с построеното в УПИ I-294 двуетажно жилище със застроена площ от 67,35 кв.м. и разгъната застроена площ от 134,70 кв.м; иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в село С., представляващ поземлен имот с пл. № 294 с площ 1 340 кв.м, от които: 780 кв.м са включени в УПИ I-194, целият с площ от 1 120 кв.м.; 450 кв.м. са включени в УПИ XXII-294, целият с площ 620 кв.м, в кв. 35 по уличната и дворищна регулация на село С., община Добричка, ведно с построеното в 1

УПИ I-294 двуетажно жилище, със застроена площ от 67,35 кв.м. и разгъната застроена площ от 134,70 кв.м.; иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на описания по-горе недвижим имот.

Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателката за нея е налице правен интерес от предявения иск, доколкото е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на изтекла в нейна полза давност. Същевременно се оспорва правото на собственост на ответника по отношение на същия имот.

В срока за отговор насрещната страна А. А. А., чрез упълномощения адвокат В. Г., оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, като се изтъкват аргументи в подкрепа на извода за липсата на правен интерес у ищцата, настоящ жалбоподател, от търсената искова защита чрез предявените установителни искове, поради наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, постановено по гр. дело № 1371/2023 г., по силата на което ответникът е придобил процесния имот.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок – на 22.12.2023 г., а съобщението за определението за прекратяване на делото е получено от жалбодателя, чрез неговия процесуален представител, на 22.12.2023 г.

Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по гр. дело № 1865/2023 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба на С. И. С. с ЕГН ********** от с.

С., с която срещу А. А. А. с ЕГН ********** гр. С. е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в село С., представляващ поземлен имот с пл. № 294 с площ 1 340 кв.м, от 2 които: 780 кв.м. са включени в УПИ I-194, целият с площ от 1 120 кв.м.; 450 кв.м. са включени в УПИ XXII-294, целият с площ 950 кв.м., и 110 кв.м. са включени в УПИ XXI-294, целият с площ 620 кв.м, в кв. 35 по уличната и дворищна регулация на село С., общ. Добричка, ведно с построеното в УПИ I294 двуетажно жилище със застроена площ от 67,35 кв.м. и разгъната застроена площ от 134,70 кв.м.

С определение № 1726/26.07.2023 г. по същото дело Добричкият районен съд е допуснал обезпечение на предявения иск, като е наложил обезпечителна мярка „Възбрана“ върху процесния недвижим имот.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че на 12.08.2008 г. между него, като купувач, и „Джей Си Лоджистикс“ ЕООД, представлявано от Джейсън Ричард Люкър, като продавач, е сключен предварителен договор, с предмет закупуването на процесния имот. Въз основа на този договор ответникът е поискал обявяването му за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като Добричкият районен съд е уважил този иск (не е индивидуализирано делото, по което този иск е бил предявен).

На следващо място А. счита, че ищцата не е придобила имота на основание давностно владение, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав по смисъла на чл.79 от ЗС. С. И. С. никога не е манифестирала явно и открито, че владее имота за себе си, на което ответника да се противопостави. Плащането на данъци от страна на ищцата не обосновава извода, че същата е придобила по давност спорния имот.

Първоинстанционният съд е възприел аргументите на ответника, за да постанови обжалваното определение, като е посочил, че наличието на влязло в сила решение на Районен съд – Добрич по гр. дело № 1371/2022 г., с което е уважен предявения от А. А. А. срещу „Джей Си Лоджистикс“ ЕООД по чл.

19, ал. 3 от ЗЗД иск, лишава от правен интерес ищцата от търсената искова защита, доколкото влязлото в сила решение по посоченото дело легитимира ответникът като собственик на спорния имот. Дори и при успешен изход на делото по предявения установителен иск С. И. С. няма да разреши спорът между страните относно собствеността на имота.

На първо място следва да се отбележи, че от изложените в исковата молба фактически твърдения и отправено въз основа на тях искане до съда, не 3 може да бъде обоснован извода, че по гр. дело № 1865/2023 г. Добричкият районен съд е бил сезиран с два иска: положителен установителен иск за признаване правото на собственост върху процесния имот в лицето на ищцата и отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост върху същия имот спрямо ответника. Първоинстанционният съд с определение № 1726/26.07.2023 г. и с разпореждането по чл. 131 от ГПК е приел, че предявеният иск е един – положителен установителен по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а при постановяване на атакуваното определение е приел, че предявените искове са два.

Действително налице е непрецизност на изказа при формиране на петитума на исковата молба, която е следвало да бъде преодоляна по пътя на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. При условие, че ищцата предявява два иска, следва да бъде преценено доколко е допустимо обективното съединяване в производството по делото на положителен и отрицателен установителен иск за собственост по отношение на един и същи имот.

В случая ищцата предявява самостоятелни права върху процесния имот, като претендира за себе си спорното право. Наличието на влязло в сила решение на ДРС по гр. дело № 1371/2022 г., с което е бил уважен предявеният конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между А. А. А., като купувач, и „Джей Си Лоджистикс“ ЕООД, представлявано от Джейсън Ричард Люкър, като продавач, предварителен договор, не препятства възможността С. И. С. да претендира установяване в нейно лице правото на собственост върху имота, предмет на предварителния договор. Ищцата не е била страна по гр. дело № 1371/2022 г. и спрямо нея не е налице силата на пресъдено нещо /СПН/ на решението. С. И. С. не е универсален или частен правоприемник на ответника, за да се приеме, че влязлото в сила решение по гр. дело № 1371/2022 г. има действие и за нея – същата заявява собствени права върху имота. Тази непротивопоставимост произтича от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Обективните предели на СПН предполагат наличието на тъждество относно основанието и петитума на исковете по приключилото и по новото дело, а субективните предели на СПН определят кръга на лицата, които не 4 могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. В случая ищцата е трето лице, което не е обвързано със СПН на решението на ДРС по гр. дело № 1371/2022 г., доколкото не попада в изключенията, предвидени в чл. 298, ал. 2 и 3 от ГПК. Всяко едно трето лице има на разположение възможността с отделен иск да защити своето право спрямо страните по приключилото производство по гр. дело № 1371/2022 г. по описа на Добричкия районен съд.

Правният интерес се разбира и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими. Нуждата от защита, чрез предявения иск се поражда, доколкото позицията на ответника /процесуална и извънпроцесуална/ смущава нормалното упражняване правата на ищцата по отношение на процесния имот. В процесния казус допустимостта на предявения установителен иск се обуславя, доколкото за ищцата съществува правен интерес от установяване на обстоятелството, че е собственик на спорния имот.

Безспорно е, че установителните искове се характеризират с най-широк кръг откъм предмет и легитимирани страни. Тези искове са насочени към установяване на действителното правно положение и те са на разположение на всеки, който има интерес от такава защита.

Предвид тези съображения постановеното определение за прекратяване на делото, поради недопустимост на исковата претенция, следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на Районен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2979/12.12.2023 г. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по гражданско гр. дело № 1865/2023 г.

ВРЪЩА гр. дело № 1865/2023 г. на Районен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6