Определение № 93 от 13.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20235001000154 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на М. С.

Т. против определение № 1160 от 16.11.2022 г., постановено по т.д. № 610 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване на образуваното по случая ДП № ***/**** г. по описа на РУ - К., пр. преписка № ****/****г на РП - П., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б. Б вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, с влязъл в сила акт.

Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение необосновано, противоречащо със съдопроизводствените правила, закона и практиката на ВКС, поради което моли същото да се отмени и да бъдат възобновени съдопроизводствените действия по т.д. № 610 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по иска „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД, който чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по т.д. № 610 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявен от М. С. Т. против „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД осъдителeн иск, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, 1 настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, при управление на автомобил, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с ответното дружество.

За да спре производството по делото до приключване на наказателното производство, Окръжен съд Пловдив е приел, че били налице престъпни обстоятелства, които се разкриват в хода на гражданско дело, от които зависи изхода на гражданския спор, както и че изходът от досъдебното производство имал определящо, преюдициално значене за решаване на настоящия спор във връзка с претендираните обезщетения за вреди. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на практиката на ВКС като са цитирани и съдебни актове в тази насока по конкретни дела.

Изложените в подкрепа на обжалваното определение доводи не се споделят от настоящия състав на Апелативен съд Пловдив, поради следното:

Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, заради наличие на данни за образувано ДП № ***/******** г. по описа на РУ на МВР К. и пр.пр. № ****/**** г. на РП П.. В приложеното по делото писмо от РП - П., ТП К. с изх. № ****/**** г. от 11.11.2022 г., се съдържат данни, че разследването по ДП № ***/******** г. по описа на РУ на МВР К. е водено за престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б“ вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 НК, което не е приключило; че се водят активни действия по разследването и че няма привлечено към наказателна отговорност лице. Това означава, че изводите на съда за наличието на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на гражданския спор, както и че изходът от досъдебното производство имал определящо, преюдициално значене за решаване на настоящия спор, са необосновани.

Освен това, наказателното производство не е преюдициално за гражданското дело, доколкото предявеният иск в случая е насочен към реализиране отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищцата от застрахования делинквент и няма данни това лице да е привлечено към наказателна отговорност в наказателното производство. Доколкото отговорността на застрахователя е функционална по отношение на деликтната отговорност, предпоставките за възникването й са установяване факта на деликта от страна на застрахования, както и наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи, всички елементи от състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена деликтната отговорност на застрахования, дори и когато противоправното му поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост между противоправното поведение в гражданското право и виновното поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически състави.

2

Освен посочената в подкрепа на обжалваното определение съдебна практика, е налице и друга трайна практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО/, според която само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла и на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се спре производството при условията на чл. 229, т. 5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство.

Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ, какъвто е настоящият, следва да е налице съвпадение на основанието на търсената защита, на противоправното деяние и на делинквента с противоправното деяние и с дееца в образуваното наказателно производство. В този случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните факти за установяване на деликтната отговорност на третото лице, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и наложителността от постановяване на присъда, която да бъде задължителна на за гражданския съд.

В случая, няма установени от първоинстанционния съд обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка, както за преюдициалността на евентуално образуваното наказателно дело спрямо настоящия спор, така и че елементите от фактическия състав на обуславящия застрахователната отговорност на ответника деликт, съставляват престъпно обстоятелство, и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд Пловдив преценява, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на производството.

Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1160 от 16.11.2022 г., постановено по т.д. № 3

610 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив.

Връща делото производството. на

Окръжен съд П л о в д и в за продължаване на

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4