Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 08.12.2022, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 487/2022
Вид
Решение № 297
Подписан
08.12.2022
В сила
08.12.2022
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.251, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Шумен, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500487 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №653 от 01.09.2022г. по гр.д.№2109/2021г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил молбата на ответника Н. Л. Т., за тълкуване на Решение №164/14.03.2022г. по гр.д.№2109/2021г. на ШРС.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна С. Г. Ж. и А. С. П., чрез процесуалния си представител адв.Милко М., е депозирала отговор на жалбата, в който сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, по изложени съображения.

Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и административни разходи по делото - 50 лева.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с молба по чл.251 ГПК от Н. Л. Т. за тълкуване на Решение №164/14.03.2022г. по гр.д.№2109/2021г. на ШРС. В молбата се излага, че постановеното решение по делото било неясно, двусмислено и вътрешно противоречиво.

1

Сочи се, че съдът е постановил: "Да се опразни помещение на офис №4…и да се предаде държането на ключовете от същия офис на ищците…", след като по време на съдебното дирене било установено, че имота е опразнен. Налице била неяснота как да се изпълни неизпълнимо решение.

Районния съд е разгледал молбата и е приел, че в диспозитива на решението, чието тълкуване се иска, ясно била отразена волята на съда, и тя не се нуждаела от тълкуване.

На първо место е необходимо да бъде отбелязано, че нуждата от тълкуване на едно съдебно решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниква в случаите, когато е налице неяснота или двусмислие при изразяване волята на съда в него, които неяснота или двусмислие биха могли да породят спорове по изпълнението му, т.е. при прилагане на неговите правни последици /да се зачете силата му на пресъдено нещо, да се проведе принудително изпълнение на решението, да се приложат конститутивните му правни последици/. На тълкуване подлежи само неясното съдебно решение, като под решение се има предвид диспозитивът на същото, когато той е неясен и поражда съмнение. Критериите са неясност, противоречие и двусмисленост, а не нерешени въпроси. При тълкуването следва да не се създават нови права и да не се присъжда нещо повече от това, което е било обект на мотивите на решението. Следователно обсегът на тълкуването обхваща само изясняване на направените констатации и изложените в решението мотиви. В настоящия случай не сме изправени пред хипотеза на неясен, съдържащ противоречие или двусмислие диспозитив.

От една страна съдът е констатирал липсата на надлежно изпълнение на задължението на наемателя да върне наетата вещ, съобразно чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, и в съответствие с установеното е постановил връщането на вещта. Връщането на наетата недвижима вещ не се изчерпва с изнасяне на мебели, съоръжения и материали от нея, нито с непосещаването й занапред, като имотът е предаден, когато наемателят осигурява достъп до него във вида, в който е бил към момента на сключване на наемния договор - напълно опразнен от вещи и друго имущество на наемателя, и предава на наемодателя ключа на имота. Друго изискване на закона за допускане на тълкуване на решението е да съществува спор относно неговото тълкуване, а в процесния случай предвид изразеното от насрещната страна становище в тази насока, такъв спор липсва. Ето защо молбата за тълкуване на решението следва да се остави без уважение.

Обжалваното решение е правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 800 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, и ангажираните доказателства за направата им, с изключение на претендираните 50 лева - административни разходи, за които нито се сочи правно основание за дължимостта им, нито са представени доказателства за направата им.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Решение№653 от 01.09.2022г. по гр.д.№2109/2021г. на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА Н. Л. Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Ж. с ЕГН ********** и на А. С. П. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева.

На основание чл.251, ал.5 вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3