Определение № 4608 от 08.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4608 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. С.ова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502365 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище гр.София, чрез юрк.Л.Х., срещу разпореждане

№39072/13.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№20233110113173 на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист срещу длъжника С. И. Й. за сумата 693,36 лв. такса за разглеждане по сключен между страните договор за потребителски кредит №L303312/29.07.2023г.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като излага, че таксата за разглеждане е уговорена в чл.6 от договора за кредит и същата е включена при изчисляване на ГПР, който не надвишавал законоустановения размер.

Излага, че дружеството извършва анализ на кредитоспособността на клиента, който е свързан с изразходени време и разходи. Твърди, че таксата е за предварително разглеждане на документи, като между страните все още няма сключен договор за кредит, поради което кредитополучателят няма качеството на потребител. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№13173/2023г. на Районен съд Варна, е образувано по 1 заявление на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. И. Й. с пост.адрес в Т., за следните суми: сумата от 2500 лв, представляваща главница по Договор за кредит от 29.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата от 96,33 лв., представляваща възнаградителна лихва; сумата от 696,38 лв. обезщетение за забава; сумата от 693,36 лв. такса за разглеждане, като се претендират и разноски по делото.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че посочените клаузи противоречат на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 от ЗПК, поради което са нищожни.

Възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони задопълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е регламентирана вчл.10а от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Видът, размерът и действието, за което сесъбират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора запотребителски кредит. Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК въвежда изрична забрана да се изисквазаплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая, видно от представения към заявлението по чл.410 от ГПК договор, в основните условия на договора за кредит от 29.07.2022г. се предвижда еднократна такса за разглеждане, която се дължи в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, като размерът й се конкретизира в договора за кредит. От така формулираната клауза е видно, че таксата не се изисква и събира предварително от потребителя за разглеждане на искането за кредит, а става изискуема с подписването на договора за кредит и е част от самия договор за кредит. Доколкото така уговорената такса се дължи за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а не за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, се налага извода, че клаузата противоречи на императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна.

По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че подаденото заявление в обжалваната част следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №39072/13.10.2023г., постановено по ч.гр.д.

№20233110113173 на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист срещу длъжника С. И. Й. за сумата 693,36 лв. такса за разглеждане по сключен между страните договор за потребителски кредит 2

№L303312/29.07.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3