Определение № 1525 от 25.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1525 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА в присъствието на прокурора Б. Ив. Ж. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20262120202332 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо М. А. Ж., ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 345/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Бургас.

Прокурорът поддържа искането, като излага съображения за неговата основателност.

Защитникът оспорва искането, като намира, че не са налице предпоставките за вземане на мярка „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Ж..

Обвиняемият поддържа становището на защитника си и моли да не бъде задържан.

Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, намери за установено следното:

Искането е направено от надлежен орган, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, тъй като настоящият състав намира, че не са налице изискуемите предпоставки, предвидени в НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като съдът счита, че друга по-лека мярка би постигнала целите, предвидени в чл. 57 НПК, като съображенията за това са следните:

С Постановление от 23.06.2026 г., лицето М. А. Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 144, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Ето защо е налице е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“, тъй като обвиняемият е привлечен в това качество за умишлено престъпление, за което се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“. Отделно от това с оглед размера на наказанието „лишаване от свобода“ (до шест години) се установява, че Ж. е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

На следващо място в производството по чл. 64 от НПК, съдът следва да прецени дали е налице „обосновано предположение” предвидено в чл. 63, ал. 1 НПК, че обвиняемият е извършил престъпление, като под „обосновано предположение” следва да се разбира, че от събрания доказателствен материал може да се направи извод, че е вероятно възможно 1 обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество на ДП.

Настоящата инстанция счита, че от събраните доказателства в ДП до този момент може да се направи извод за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият вероятно може да е съпричастен към извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение в настоящото наказателно производство. Съдът направи този извод при извършен анализ на събраните доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо да се обсъждат детайлно. На този етап на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които обосновават наличието на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Разпитани са свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към повдигнатото настоящо обвинение срещу Ж.. Събрани са и писмени доказателства, които наред със свидетелските показания установяват вероятната съпричастност на обвиняемия към извършване на деянието. Безспорно не съществува равенство между обосновано подозрение и доказване на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението. Събраните на този етап от ДП доказателства, съдът счита за достатъчни, за да се приеме, че обвиняемият може да е извършил престъплението, за които му е повдигнато процесното обвинение.

На последно място следва да се прецени дали е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие, като двете опасности не са предвидени кумулативно в чл. 63, ал. 1 НПК, достатъчно е едната да е налична, за да се вземе найтежката мярка „Задържане под стража“. В случая според настоящия състав не е налице нито една от двете опасности. В действителност се установява от справка за съдимост, че обвиняемият Ж. е бил осъден с влязло в сила на 30.04.2026 г. определение по НОХД № 1517/2026 г. по описа на БРС, за извършено на 18.03.2026 г. същото престъпление, за което е привлечен като обвиняем по настоящото дело. В материалите по делото не са налични данни за други извършени от Ж. престъпни прояви или противообществени деяния. Не се констатират изградени престъпни навици у обвиняемия, които да извеждат висока обществен опасност на личността му, поради което и деянието не е с висока обществена опасност. От събраните доказателства прави впечатление, че деянието, за което е бил осъден и настоящото такова касаят идентична обстановка, развила се през годините при съвместното съжителство на обвиняемия и пострадалия, който е негов баща. Установяват се обтегнати семейни отношения, в рамките на които от показанията на свидетеля Т.Д. се установява, че възникват чести словесни конфликти между баща и син, като и двамата проявяват вербална агресия един срещу друг. Именно при поредния възникнал такъв скандал се твърди за отправени от обвиняемия срещу свидетеля А. Ж. заплахи. Тези разсъждения мотивират съда да приеме, че извън тази влошена семейна среда обвиняемият не би формирал съзнание за извършване на престъпление, което обстоятелство според съда не го определя като личност с висока обществена опасност, спрямо която следва да бъде предприета най-тежката мярка за изолиране от обществото, за да се отнеме възможността му да извърши друго престъпление.

На следващо място не се установява и втората опасност обвиняемият да се укрие.

Няма данни лицето да е правило опит да се укрие от органите на МВР и по този начин да осуети разследването. Обвиняемият има постоянен адрес, на който пребивава и може да бъде установен при необходимост.

С оглед изложеното съдът намира, че спрямо обвиняемия следва да се наложи МНО „Подписка“, която ще постигне целите, предвидени в чл. 57 НПК, а именно обвиняемият да не се укрие и да препятства приключване на събирането на доказателствата в ДП, като при евентуално събрани достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза делото да бъде внесено в съда.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура - Бургас за вземане на МНО „Задържане под стража“ спрямо М. А. Ж., ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство № 345/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Подписка” спрямо М. А. Ж., ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство № 345/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.

Заверен препис от Определението да се изпрати на Следствения арест в ОСС - гр.

Бургас.

НАСРОЧВА делото в случай на жалба или протест за разглеждане в Окръжен съд Бургас на 02.07.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час, страните редовно уведомени в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3