Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 918 от 09.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2285/2022
Вид
Решение № 918
Подписан
09.07.2023
Състав
Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 346 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. София, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502285 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ЗАД Алианц България срещу решение № 70/07.03.22 г., с което ОС Перник в производството по гр.д. 101 /21 г. е присъдил в полза на ищеца Д. С. Д. обезщетение на основание чл. 405 КЗ поради сбъднат покрит от застраховка „каско“ риск – кражба на МПС, в размер на 10 146.08 евро, ведно със законната лихва от 23.02.21 г.( когато исковата молба е подадена) и е отхвърлил претенция до заявените 14 300 евро.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно не е зачел като основателно решение, с което не са зачетени възраженията за неоснователност на плащането поради нарушени договорни клаузи. Собственикът на колата не е уведомил застрахователя за изчезването на колата в срок от 25 часа след установяване на липсата. Въпреки, че МВР са уведомени, застрахователят поради незнание не е направил проследяване на местонахождението на колата. Не е доказано настъпването на застрахователното събитие. За него има само твърдения на ищеца, възпроизведени в официален удостоверителен документ (постановление за спиране на производството). Ищецът, като не е съобщил името на лицето, при което е пребивавал към момента на изчезване на колата, е препятствал събирането на доказателства.

Представено е доказателство, че в деня преди заявеното застрахователно събитие застрахованата кола не е влизала през преброителен пункт в направление Перник (където колата местодомува) в София. Колата не е прЕ.нала полагаем се технически преглед и поради това не е известно състоянието й към момента, заявен като такъв на настъпило застрахователно събитие. Алтернативно съдът погрешно е възприел като цена на вещта възпроизведената в решението. Има предходни експертизи, чието заключение се основава на сравнение с автомобили с модел и модификация, съответстващи на застрахованото МПС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковате.

1

Въззиваемият не е отговорил на жалбата.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка въззивният състав установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, наведени във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на въззивника, в рамките на очертания предмет на проверка и според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство, САС приема за установено следното:

В исковата молба не се съдържа твърдение за начина и момента на придвижване на ищеца до София. Последното не е част от фактическата обстановка, подлежаща на установяване и доказателствата за липса на регистрирана от камери кола в направление Перник – София са неотносими. Неоснователно и неотносимо е искането да се индивидуализира лицето, с което ищецът е прекарал времето си към момента на изчезване на колата. Личният живот на ищеца не е свързан с настъпването на застрахователното събитие.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на първостепенния за това, че дори да не е уведомил застрахователя в рамките на визирания в договора срок, ищецът е подал сигнал до МВР. Последното може да проведе издирвателна дейност. Няма доказателства за монтиран от застрахователя ДжиПиЕс тракер, което да обосновава тезата, че е препятствана възможността за проследяване на автомобила. Останалите издирвателни способи са в прерогативите на полицията, която, обявявайки автомобил за изчезнал, извършва едновременна издирвателна дейност на всички контролни пунктове в страната.

Това, че е спряно производство за престъпление по чл. 346 НК, а не за кражба, не обосновава извода, че колата не е издирвана от МВР. Обективния състав на деянията кражба и противозаконно отнемане е еднакъв. Разграничение може да се направи според последиците – изоставяне на колата или своене на същата и субективния елемент – намерение да я ползва или да я придобие. Доколкото ищецът заявява изчезване на колата и същата не е открита, то квалифицирането на деянието е произволно, но то търпи промяна при намиране на вещта/извършителя.

Постановлението за спиране удостоверява, че в продължение на законовия срок са осъществявани издирвателни дейности, а не възпроизвежда твърдението на ищеца за липса на МПС. Затова постановлението за спиране удостоверява образуване на досъдебно производство, извършване на оперативна дейност и неразкриване на извършителя.

Видно от датата на валидност на предходния технически преглед на автомобила и момента на настъпване на застрахователното събитие, има разлика от няколко дни.

Житейски оправдано е водачът да не организира срочен технически преглед – било поради нужда да се извършат дребни ремонти, препятстващи техническия преглед (за каквито обстоятелства няма данни – цели се онагледяване на твърдението) или поради ангажираност на собственика и липса на възможност да се яви в пункт за технически преглед или поради забравяне на момента на техническия преглед. Каквито и да са причините за непроведен технически преглед на колата, от това обстоятелство не може да се направи извод, че кола не е съществувала или е била в недобро техническо състояние.

Относно размера на обезщетението:

Изчезналото МПС е м. Волво, мод. С 60, брой места 4 +1, автоматична скоростна кутия, максимална скорост 230 кв.ч., пробег 300 000 км., стандарт за 2 изгорели газове ЕВРО 5, произведен 2009 г., с година на регистрация 2010 г. и закупен от ищеца втора ръка на 29.01.18 г. Последното обосновава наличие на физическо, функционално и икономическо обезценяване на автомобила, който е окачествен от в.л. Е. З. като „стар модел“. На това основание и при сравнение на пазарното предлагане вещото лице е оценило МПС с пазарна цена 15 840 лв. Същата, обаче е определена към момента на депозиране на експертизата, а не към деня на настъпване на застрахователното събитие. На това основание съдът е допуснал повторна експертиза, възложена на в.л. Д..

Според в.л. В. Д. действителната стойност на автомобила т.е. цената, на която може да се закупи друг равностоен такъв към момента на събитието е 22 585 л.

Експертизата инкорпорира снимки на обяви за продажба на сходни МПС от същата марка. В допълнително заключение същото вещо лице обосновава процент овехтяване, периода на експлоатация, момента на първа регистрация и заключава, че действителната стойност на автомобила е 19 844 лв. Превърната в евро, сумата съответства на присъдената от първостепенния съд.

Тъй като двете съдебни инстанции правят идентични изводи, обжалваното решение следва да се потвърди.

Поради липса на претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, САС не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/07.03.22 г., постановено по гр.д. 101 /21 г. по описа на ОС Перник

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3