Определение № 716 от 10.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. *****, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500143 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. чл. 418, ал. 5, вр. чл. 278 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2492/19.01.2026 г. по описа на ВРС на В. И.

В., ЕГН **********, от град *****, подадена чрез пълномощник адвокат А. Р., ВАК, срещу разпореждане № 589/09.01.2026 г. на Варненски районен съд, 48-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 12919/2025 г. по описа на ВРС, с което заповедният съд е оставил без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против А. А. Д., ЕГН **********, от гр. *****, за сумата от 4 090,34 евро (равностойност на 8000.00 лева), представляваща главница, дължима по запис на заповед от 05.09.2025 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението (15.12.2025г.) до окончателното изплащане на задължението, и направените в заповедното производство разноски.

Като твърди, че неправилно районният съд е възприел направената добавка в документа по чл.417, т.10 от ГПК, че записът на заповед е издаден към договор за заем от 05.09.2025 г. като накърняваща безусловния характер на обещанието за плащане на посочената парична сума, жалбоподателят счита отказът за издаване на претендираната заповед за изпълнение срещу длъжника и допускане на незабавното й изпълнение за неправилен, поради което моли за неговата отмяна. Позовава се на разрешенията, дадени в т. 4д от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на конкретно сочена съдебна практика. Претендира и присъждане на разноски.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което в цялост е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство чрез надлежно упълномощен адвокат, съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбите на чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 от ГПК съставът на 1 въззивния съд приема същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема и за основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 12919/2025 г. по описа на Районен съд-***** (ВРС) е образувано по молба на заявител – поемател на запис на заповед, срещу длъжник – издател на ценната книга, за документираното в същия парично вземане в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението – 15.12.2025г. до окончателното плащане на вземането.

Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл.417 ГПК, изготвен от заявителя по образец, съгласно приложение №4 към НАРЕДБА № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. В заявлението изрично е допълнено и искане за присъждане на направените съдебно - деловодни разноски за производството – държавна такса и адвокатско възнаграждение, като са приложени и доказателства за легитимацията на страните, за упълномощаване на пълномощника – адвокат, съотв. за заплащане на уговореното възнаграждение и следващата се държавна такса.

От представения със заявлението запис на заповед е видно, че същият притежава реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ. Документът носи наименованието „запис на заповед”, което е поставено както като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати с посочване на всички индивидуализиращи лицето данни. Обективирано е и изявлението му като издател, че се задължава „безусловно” да заплати определена сума, а именно сумата от 8 000 лв., на определен ден – 31.10.2025 година.

Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати – заявителя физическо лице, с пълно посочване на достатъчни за индивидуализацията му данни. Посочени са и дата и място на издаването, което посочване е извършено с употребата на ясни и точни изрази. Налице е и подпис на сочения издателя (същият е и заверен нотариално).

Притежавайки изброените и изискуеми, съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ реквизити, записът на заповед е редовен от външна страна и годен да породи менителнично задължение.

Спорният въпрос, повдигнат от жалбоподателя, се отнася до валидността на записа на заповед като несъдебно изпълнително изпълнение по чл.417, т.10 ГПК, като същият се поставя в контекста на направеното в процесния запис на заповед изявление от неговия издател, че записът на заповед “се издава към Договор за заем от 05.06.2025 г., сключен между издателя и поемателя”, послужило като основание на заповедния съд да откаже издаването на исканата заповед за изпълнение на паричен дълг.

Преди всичко друго трябва да се отбележи, че допълването на съдържанието на процесния запис на заповед с въпросното изявление относно връзката му с каузалното правоотношение не носи белезите на обвързване на безусловната воля на неговия издател за издаването на този менителничен ефект с условията от обезпечаваното с него заемно правоотношение. Следователно, оплакванията на въззивника, стъпващи и на постановките в т. 4д от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат подкрепени като основателни. Включеният допълнителен текст не се отразява на валидността на записа на заповед като изпълнително основание по 2 чл.417, т.10 ГПК. Освен това въпросът за връзката му с каузалното заемно правоотношение, отбелязана с въпросния текст, в случая не надхвърля установената от чл.465 ТЗ референтна рамка, т.е. в случая този въпрос е извън обхвата на проверката в заповедното производство по издаване на заповед за изпълнение на процесния менителничен дълг.

В заключение настоящият състав на съда намира, че представената ценна книга кореспондира на заявеното вземане и следва да се прецени като редовен от външна страна документ, даващ основание за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Като основателно се преценява и искането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение с издаване на изпълнителен лист. Процесната ценна книга е с падеж 31.10.2025г. и изрична клауза „без протест”, поради което вземането на кредитора съществува и за осъществяване на принудително изпълнение не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.

С оглед изложеното обжалваното разпореждането следва да бъде отменено, а подаденото заявление - уважено в цялост, в т.ч. и за направените в заповедното производство разноски.

Предвид основателността на жалбата следва да се уважи и искането на жалбоподателя за определяне и на разноски за въззивното производство в размер на заплатената държавна такса в размер на 40,90 евро. Тези допълнителни разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл.81, вр. чл. 78 ал.1 ГПК, като се включат в издаваната заповед за изпълнение.

По тези съображения и на основание чл.278 от ГПК съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 589/09.01.2026 г. на Районен съд - *****, 48-ми състав, постановено по ч.гр.д. № 12919/2025 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на кредитора В. И. В., ЕГН **********, с адрес град *****, *************, срещу длъжника А. А.

Д., ЕГН **********, с адрес град *****, *******************, за сумата 4 090,34 евро (еврова равностойност на 8 000,00 лева), представляваща дължима за плащане сума по запис на заповед, издаден на 05.09.2025 г. в гр. *****, с падеж 31.10.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда – 15.12.2025г., до окончателното й плащане, както и за сумата 490,84 евро, представляваща сторени за производството разноски.

ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на жалбоподателя В.

И. В., ЕГН **********, с адрес в град *****, в размер на 40,90 евро (четиридесет евро и деветдесет евроцента) която сума да се включи в същата заповед, на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК.

3

Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за изпълнение чрез издаване на заповед за изпълнение и изпълнителния лист съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4