Определение № 971 от 19.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Г. И.

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901589 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПЛАИН И ВЕ“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. В., срещу решение № 70/16.03.2023г., постановено по в.т.д. № 130/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение №260003 от 02.02.2022г. по т.д. №392/2020г. на Окръжен съд – Русе и касаторът е осъден да заплати на „Вивамед“ ЕООД сумата 89 961,18 лева, получена на отпаднало основание, заедно със законната лихва и направените разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд бланкетно и без мотиви е отхвърлил доказателствените му искания. Твърди, че съдът неправилно е приел, че въпреки релевираните в отговора четири отделни възражения за прихващане, в съдебно заседание бил заявил различно по основание и не била съобразена молбата за уточняването им. Счита, че мотивите на апелативния съд са взаимоизключващи се. Според касатора не е съобразено твърдението му, че ако е имало неуточненост на заявените възражения за прихващане, първоинстанционният съд е следвало да му даде указания и възможност да отстрани констатираните нередовности. Твърди, че въпреки неговата процесуална активност, съдът неаргументирано е оставил без разглеждане направените възражения, с което го лишил от достъп до съд и е нарушил правото му на справедлив процес. Поддържа и че не е съобразено уговореното между страните по чл.12, т. 1 от сключения договор.

По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е 1 налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК –очевидна неправилност, и по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Представлява ли процесуално нарушение отказът на съда да разгледа направени под условие неликвидни възражения за прихващане?“, който въпрос поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с цитираната практика по ТР №2/18.03.2022г. по т.д.№2/2020г. и решение №3289/15.12.1978г. по гр.д.№ 2496/1978г. на ВКС.

2. „Следва ли второинстанционният съд да вземе предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд не е дал указания на страната, ако наистина е установил противоречие между обстоятелствената част и искането й досежно направените възражения за прихващане в отговора на исковата молба? В такъв случай следва ли на свой ред да даде ясни указания за отстраняване на нередовностите и може ли да приеме, че същите са отстранени предвид извършените процесуални действия на страната, с които de facto се отстранят неясноти/нередовности?“, като се позовава на действия от въззивния съд в противоречие с практиката, обективирана в решение № 84/03.06.2013г. по т.д. №1300/2021г. на ВКС, опр. № 3/06.01.2017г. по ч.гр.д.

№5389/2016г., 4 г.о. и др.

3. „Като част от задълженията му да постанови мотивиран съдебен акт следва ли решаващият съд да мотивира ясно, подробно и безпротиворечиво изводите си за недопускане на направените възражения за прихващане?

Мотивирано ли е едно въззивно решение, с което аргументите за недопускане на направените възражения за прихващане са коренно различни и взаимоизключващи се с тези, представени с определението за насрочване на открито съдебно заседание?“, за който поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС по решение № 17/14.09.2022г. по гр.д.№1926/2021г. на ВКС, 4 г.о., решение № 157/08.11.2011г. по т.д.

№823/2010г., 2 т.о., решение №127/05.04.2011г. по гр.д.№1321/2009г., 4 г.о.

4. „Представлява ли отказ от право на защита по чл. 56 от Конституцията на

Република

България обезсилването на пръвоинстанционното решение под предлог, че исковата молба е нередовна, дори и след като са направени изрични уточнения на същата, което е довело до непроизнасянето на въззивния съд по същество?“, за който въпрос поддържа, че е налице основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.2, предл.1 от ГПК, а именно актът е постановен в противоречие с актове на Конституционния съд и конкретно с решение №3/15.05.1994г. по к.д.№1/94г. относно правото на съдебна защита и достъп до правосъдие, от които счита, че е бил лишен.

5. „Ограничават ли се правата на ответника и нарушава ли се правото му на справедлив съдебен процес и достъп до правосъдие по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, когато при пълно игнориране на процесуалната активност на страната, съдът, без да даде указания, не приеме направените възражения за прихващане, аргументирайки се с различни и взаимоизключващи се 2 мотиви?“, за който поддържа, че е налице основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.2, предл.2 ГПК, а именно действия в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, и конкретно Решение B e l e s и др. срещу Република Чехия, Perez De Rada Cavanilles срещу Испания, делото Yagtzilar и др. срещу Гърция, като счита, че подходът на АС-В.Търново е явна проява на „самоцелен формализъм“ и го лишава от достъп до правосъдие.

6. „Налице ли е „легитимна цел“, обосноваваща ограничението на правото на достъп до съд и правото на разрешаване на спора от съда, при недопускане на възражения за прихващане, с неясни и противоречащи аргументи, дори и след депозиране на уточняващата молба, с която се поясняват твърдени неясноти, без да бъдат давани указания в този смисъл?“, за който също поддържа, че е налице основание за достъп до касация по чл.

280, ал.1, т.2, предл.2 ГПК, а именно действия в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, и в частност решенията Markovic and Others v.

Italy, пар.99, Ashingdane v. The Unated Kingdom, пар.57, Fayed v. The Unated Kingdom, пар.65.

7. „Редовно извършено ли е направено възражение за прихващане с неликвидно вземане, без да е посочен конкретен размер на вземането, с което се иска прихващане, доколкото към момента на релевирането му, точният размер не е известен, а подлежи на съдебно установяване посредством изслушването на експертиза?“, за който касаторът сочи, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като счита, че с ТР 2/18.03.2022г. по т.д.№2/2020г. на ВКС, ОСГТК не бил даден отговор на този въпрос, а той се явява от значение за развитие на правото и прилагането на закона.

Ответникът по касационната жалба – „Вивамед“ ЕООД не е подал отговор и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, АС – Велико Търново е приел, че е безспорно, че между страните е сключен договор от 16.06.2017г. за доставка и закупуване на оборудване за сеялка SUMO DD6 G&F – демонстрационна, като касаторът е доставчик. Договорена е цена в размер на 92 000 евро и 18 400 евро за ДДС. За начина на плащане е предвидено, че сумата от 27 600 евро или 30% следва да се заплатят в 3-дневен срок от подписването на договора и тази сума не подлежи на връщане; сумата 18 400 евро - дължимото ДДС, която следва да се плати до 12.08.2017г.; сумата - 27 600 евро или 30% от цената да се плати до 01.09.2017г. и остатъкът от 36 800 евро – 40% от цената – до 30.11.2017г. Приел е, че доставчикът се е задължил да осигури гаранционно обслужване на оборудването, а клиентът /ищцовото 3 дружество/ да извършва сервизно обслужване при определен дилър. Приел е, че е уговорено, че оборудването, предмет на договора, е собственост на доставчика до пълното изплащане на цената, както и че в чл. 12 от договора са уредени случаите на прекратяване на същия, а именно: от доставчика – при неизпълнение задължение на клиента след 48-часово предизвестие, като всички платени суми остават в полза на доставчика.

Апелативният съд е приел за установено, че страните са сключили анекс №1/13.09.2017г., с изменение на чл.12.2, съгласно който договорът се прекратява по взаимно съгласие и направените до момента плащания от общо 46 000 евро по фактура №17/20.06.2017г. се считат част от плащането по новия договор №3672/13.09.2017г. за доставка и закупуване на сеялка SUMO DD9, а за фактура №17/20.06.2017г. ще бъде издадено кредитно известие за цялата стойност от 215 924,33 лева, с включен ДДС. Въззивният съд е посочил, че е издадена фактура №17/20.06.2017г., като е изготвен и приемо предавателен протокол №959/07.11.2017г., съгласно който ищецът е предал на ответника процесната демонстрационна сеялка в с. Пелишат, в агробаза на „Вивамед“ ЕООД. Счел е, че от констативен протокол от 02.11.2017г., е видно, че страните са констатирали липсващи части от машината, както и са посочили, че засятите декари ще бъдат заплатени от ищеца по договор за наем № 3701/13.09.2017г.

С оглед горното, АС –Велико Търново е достигнал до правния извод, че искът по чл. 55 от ЗЗД е основателен, тъй като страните са сключили договор за доставка на сеялка, платена е сумата от 89 961,18 лева, с анекс №1/13.09.2017г. страните са прекратили процесния договор по взаимно съгласие, а нов договор не е бил сключен. Апелативният съд е счел за недоказано твърдението на ответника, че договорът е прекратен по реда на чл.12.1. Възприел е, че не може да се приеме, че от посочването в анекса на чл.12.2 следва извод, че прекратяването е в зависимост от уреждането на всички финансови задължения на клиента към доставчика, т.е. прекратяването не възниква едва след уреждане на тези финансови взаимоотношения.

Въззивният съд е счел, че с оглед прекратяването на договора по взаимно съгласие, несключването на нов договор за доставка на нова сеялка, основанието ответникът да задържи заплатената му продажна цена се явява отпаднало и претендираната сума се дължи.

Апелативният съд е приел, че в отговора на исковата молба са описани четири възражения за прихващане, без да са посочени сумите, които следва да бъдат прихванати между страните, а в първото открито съдебно заседание „Плаин и Ве“ ЕООД заявил различно по основание възражение за прихващане, поради което направеното възражение е след срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, и се явява преклудирано, като не следва да бъде разглеждано по същество. АС –Велико Търново е посочил, че възраженията и доводите на въззивника относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваното решение не страдало от такива пороци и с оглед горното, го е потвърдил.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за 4 допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл.