Решение № 413 от 30.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Бургас, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242100501205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. Г. К. от *** срещу Решение № 213 от 08.06.2024 г. по гр.д.195/2023 г. на Районен съд Несебър, в частта, с която е отхвърлен искът на въззивника за осъждане на Б. Д. Р. да му заплати сумата до 14 600 лв, представляваща извършени от ищеца подобрения (вложен труд и лични средства) в периода от 1998 г. до 2000 г. в допуснатия до делба с Решение № 311 от 14.07.2023 г. по гр.д.195/2023 г. на РС Несебър търговски обект с идентификатор ***, както и в частта, с която е въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Б. Д. Р. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваните от Р. идеални части от допуснатите до делба с горепосоченото решение имоти за периода 26.01.2023 г. - 06.10.2023 г., както следва: по 300 лв месечно за имоти с идентификатори № *** и

***; 200 лв месечно за имот с идентификатор №

*** и 400 лв месечно за имот с идентификатор №

***.

Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно. Относно иска по претенцията си по сметки въззивникът твърди, че от събраните доказателства (показанията на свидетелите и техническата документация) се установява, че именно той е извършил всички довършителни работи в обекта, поради което ответницата му дължи 14 610 лв, съобразно притежаваните от нея ¾ ид.части от този имот и стойността на подобренията в търговския обект, посочена в заключението на вещото лице - 19 480 лв.

1

С нарочна молба, по повод дадените му от съда указания, въззивникът е уточнил, че претендираната от него сума от 14 610 лв представлява стойността, с която е увеличил наследството на М. Б. К. с вложени от него лични средства.

По отношение на претенцията на ответницата по чл.30, ал.2 ЗС се твърди, че съдът неправилно я е уважил, тъй като ответницата не му е отправила писмена покана, каквато изисква законът, както и поради това, че по делото не е доказано, че ищецът е ползвал делбените имоти. Сочи, че от октомври 2023 г. ключове за апартамента и партера имала само въззиваемата.

Претендира се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да се постанови осъждане на ответницата да заплати на въззивника сумата от 14 600 лв, представляваща стойността, с която въззивникът е увеличил наследството на М. К. с вложени от него лични средства, както и да бъде отхвърлен искът на въззиваемата Б. Д.

Р. за осъждане на въззивника да й заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваните от Р. идеални части от допуснатите до делба с горепосоченото решение имоти.

Въззиваемата Б. Д. Р. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок. Предвид твърденията на въззивника-ищец до момента на подаване на въззивната жалба, а именно, че претенцията му по сметки е за извършени от него подобрения в делбените имоти, в качеството му на владелец, въззиваемата е заявила, че делбените имоти са били изцяло лична собственост на наследодателката на страните, поради което ищецът няма качеството на владелец по отношение на тези имоти (а има качеството на държател на същите), от което следва, че по аргумент от чл.72 и чл.74 ЗС и съгласно т.1 от ППВС 6/74 г., няма право да претендира обезщетение за извършени подобрения в имотите. Поддържа се заявеното пред първоинстанционния съд възраение за погасяване по давност на претенциите на ищеца за извършените от него ремонтни работи в имотите. Твърди се, че ищецът не е конкретизирал по пера извършените ремонтни работи и не е представил доказателства за заплащането им. С изложените съображения се твърди, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите по сметки на ищеца. По отношение на претенциите по сметки, предявени от ответницата се твърди, че правилно и в съответствие с практиката на ВКС и със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд ги е уважил. Посочва се, че по делото е доказано, че въззиваемата е поискала писмено от въззивника ключовете за имотите през м.януари 2023 г., но същите са й били предоставени едва на 06.10.2023 г., което установява, че ищецът е препятствал ответницата да ползва съсобствените имоти и да събира добиви и граждански плодове от тях.

След обявяването от въззивния съд на страните, че претенциите по сметки от въззивника-ищец са с правно основание чл.12, ал.2 ЗН и е разпределил между страните доказателствената тежест, а въззивникът е заявил, че претендираната от него сума от 14 600 лв представлява стойността, с която въззивникът е увеличил наследството на М. К. с вложени от него лични средства, въззиваемата е заявила, че в периода, в който ищецът твърди, че е извършил ремонтните работи в имотите, ищецът и общата на страните наследодателка са били в брак, а ищецът не е доказал, че е притежавал лични средства, с които да е извършвал ремонтите, напротив – доказано било, че 2 ремонтите са били довършени към 1997 г. със средства от продажбата на недвижими имоти, собственост на наследодателката на страните и на нейната майка. Заявено е, че ищецът не е доказал какъв личен труд е вложил при ремонта на имотите. Заявено е още, че по делото е доказано от показанията на св.Колаксъзова, че ищецът е отдавал под наем имотите след 1997-1998 г., съотв.е бил възнаграден с получаваните наеми, от които е давал само малка част на ответницата и на нейната майка. Заявено е искане за назначаване на СТЕ за установяване дали и с колко се е увеличила стойността на наследството сред извършените ремонти на имотите.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството по делото е за съдебна делба и е във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение № 311/14.07.2023 г. по гр.д.195/2023 г. на Районен съд Несебър е допуснато извършването на съдебна делба между Д. Г.

К. и Б. Д. Р. на следните недвижими имоти: СОС с идентификатор ***, с площ от 21,15 кв.м., находящ се в сграда № 4, разположена в ПИ ид.№ ***, адрес на имота: ***, със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж; СОС с идентификатор ***, с площ от 15,11 кв.м., находящ се на *** в сграда с ид.№ ***, гараж ***, със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж; СОС с идентификатор ***, с площ от 14,58 кв.м., находящ се на *** в сграда с ид.№ ***, гараж ***, със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж; СОС с идентификатор ***, с площ от 98,40 кв.м., находящ се на етаж *** в сграда с ид.№ ***, ведно със съответните прилежащи части и съответните ид.части от общите части на сградата, както и правото на строеж; СОС с идентификатор ***, с площ от 65,18 кв.м., находящ се на етаж *** в сграда с ид.№ ***, ведно с прилежащите части: избено помещение № 18 с площ от 3,95 кв.м. и със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж; СОС с идентификатор ***, с площ от 94,68 кв.м., находящ се на етаж *** в сграда с ид.№ ***, ведно със съответните прилежащи части и съответните ид.части от общите части на сградата, както и правото на строеж; всички при равни квоти – по ½ ид.част за всеки от двамата съделители, както и СОС с идентификатор ***, с площ от 128,37 кв.м., находящ се на етаж 0 в сграда с ид.

№ ***, адрес на имота: ***, със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, при квоти, както следва: за Д. К. – 1/4 ид.ч., а за Б. Д. Р. – ¾ ид.части.

В срока по чл.346 от ГПК съделителите са предявили искания за сметки помежду си. Ищецът К. е предявил срещу ответницата претенция за възстановяване на заплатени от него, дължими от ответницата, данъци и такси смет за делбените имоти за периода 2019 г. - 2023 г., на обща стройност 900 лв, както и за заплащане на сумата от 31 000 лв – половината от вложени от ищеца лични средства и труд за довършване на делбените имоти в периода 1998-2000 г. Ответницата е предявила срещу ищеца претенция за заплащане 3 на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти в периода 26.01.2023 г. - 06.10.2023 г. от по 300 лв месечно за СОС с ид. №№ *** и ***, 200 лв месечно за СОС с ид.№

*** и 400 лв месечно за СОС с ид.№ ***.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил делбата като на основание чл.353 от ГПК е поставил в дял на съделителя Д. К., недвижимите имоти: СОС с идентификатор ***; СОС с идентификатор ***; СОС с идентификатор ***; и СОС с идентификатор ***, а на съделителката Б. Д. Р. е поставил в дял: СОС с идентификатор ***, с площ от 15,11 кв.м.; СОС с идентификатор ***, с площ от 98,40 кв.м.; СОС с идентификатор *** с площ от 128,37 кв.м., съставляващ три обособени самостоятелни обекта - кафе-аперитив с площ от 93,87 кв.м., магазин за промишлени стоки с площ от 15,91 кв.м. и офис с площ от 18,59 кв.м. Със същото решение съдът е осъдил въззивника Д. К. да заплати на въззиваемата Б. Р. сумата от 5 594,16 лв за уравняване на дяловете; както и на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от ответницата идеални части от съсобствените вещи в периода 26.01.2023 г. - 06.10.2023 г., както следва: по 300 лв месечно за имоти с идентификатори №№ *** и

***; 200 лв месечно за имот с идентификатор №

*** и 400 лв месечно за имот с идентификатор №

***. Съдът е отхвърлил претенцията на ищеца Д. К. срещу ответницата Р. за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата от 31 000 лв, съставляваща извършени от ищеца подобрения - вложен труд и лични средства в периода 1998 г. – 2000 г. в допуснатите до делба съсобствени обекти – търговски обект на партерен етаж с идентификатор № ***, апартамент А с идентификатор №

***, апартамент Б с идентификатор *** и апартамент В с идентификатор ***, съразмерно на притежаваната от ответницата квота в съсобствеността. Отхвърлена е и претенцията на ищеца Д. К., срещу ответницата Б. Р., с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за възстановяване на заплатени от ищеца, дължими от ответницата данъци и такси смет за делбените имоти в периода 2019 г. - 2023 г. на обща стойност 900 лв. Съделителите са осъдени да заплатят съответната на стойността на дела им държавна такса, а ищецът К. – и дължимата държавна такса за отхвърлените му искове и държавна такса, съразмерно на уважената претенция на ответницата по чл.31, ал. 2 от ЗС.

Поради необжалване, решението е влязло в сила в частта относно извършването на делбата; в частта, с която искът на въззивника по чл.59, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 14 600 лв до пълния предявен размер от 31 000 лв, представляваща извършени от К. подобрения - вложен труд и лични средства в периода от 1998 г. до 2000 г. в имоти с идентификатори № ***, ***, ***, и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.30, ал.3 ЗС на К. срещу Р. за заплащане на 900 лв, представляващи данъци и такси за смет за делбените имоти в периода от 2019 до 2023 г.

Поради подадена само от ищеца К. въззивна жалба и само в частта, с която е отхвърлен искът му за осъждане на ответницата Р. да му заплати сумата до 14 600 лв, представляваща извършени от ищеца подобрения 4

(вложен труд и лични средства) в периода от 1998 г. до 2000 г. в допуснатия до делба търговски обект с идентификатор ***, както и в частта, с която е въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Р. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваните от нея идеални части от допуснатите до делба имоти за периода 26.01.2023 г. - 06.10.2023 г., спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тези му части.