Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1856 от 12.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 972/2024
Вид
Определение № 1856
Подписан
12.07.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1856 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500972 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба вх.

№ 3271/25.06.2024г. на КРС от адвокат Златко Костадинов, с адрес: гр.Карнобат, ул. „Москва“ № 69, ет.1, ап.2, процесуален представител на една от страните по гр.д.№ 697/2023г. на КРС, против определение № 342/05.06.2024г. по гр.д.№ 697/2023г. по описа на КРС, с което е отхвърлена молбата му за отмяна на наложена с протоколно определение от о.с.з. на 17.05.2024г. по с.дело глоба в размер на 200лв. по реда на чл.89, т.1, ГПК – за нарушаване на реда в съдебната зала. Моли да бъде отменено и глобата – отменена. Излага подробни аргументи в подкрепа на жалбата си. Моли за изискване на създадения звукозапис от проведеното съдебно заседание, от който да се установи, че неоснователно му е наложено наказание от страна на съда.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Производството е с правно основание чл.92, ал.3 ГПК.

Преди да се произнесе по съществото на спора, по повод въведената с частната въззивна жалба молба за изискване на звукозаписа от проведеното с.заседание, настоящият състав съобрази следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 и ал.4 ГПК: „За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. …. При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът“.

При създаване на звукозапис по реда на чл.150, ал.4 ГПК, страните изрично се уведомяват, че се прави звукозапис на заседанието.

Видно от протокола от о.с.з. на 17.05.2024г. по гр.д.№ 697/2023г. КРС, подобно вписване не е извършено, ето защо не може да се приеме извод, че подобен запис съществува, за да бъде изискан от районния съд.

На следващо място, в случай, че такъв бе създаден, по правилото на чл.151, ал.2 – ал.4 ГПК, този звукозапис може да послужи единствено в производството по поправка на протокола по чл.151 ГПК.

Видно от приложените към частната въззивна жалба писмени доказателства – определение № 340/05.06.2024г. по гр.д.№ 697/2023г. по описа на КРС, молбата на адв. Зл. Костадинов за поправка на изготвения протокол от о.с.з. на 17.05.2024г. по делото е оставена без разглеждане и определението е влязло в сила. Поправка на протокола не е извършена и за настоящата инстанция, както и за страните по делото и съда, това е официалното удостоверяване на всички реквизити на протокола по чл.150, ал.1 ГПК, включително и на изявленията на страните, вещите лица и процесуалните действия на съда.

След изтичане на срока за поправка на протокола по реда на чл.151 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 ГПК, звукозаписът не се пази, следователно подлежи на унищожаване.

В конкретния случай на първо място няма данни за изготвен звукозапис от проведеното открито съдебно заседание, а на следващо – дори и да имаше, той служи единствено в процедурата по поправка на протокола, която е реализирана, макар и несполучливо. Ето защо изискването от настоящата инстанция на звукозаписи от заседания по делото на районния съд, не е 2 предвидено от закона и не е основателно.

По съществото на частната въззивна жалба настоящият състав приема следното:

Видно от приложения протокол от проведеното на 17.05.2024г. по гр.д.

№ 697/23г. КРС открито съдебно заседание, то е протекло много конфликтно, с разпри с вещите лица и дебати между страните и техните процесуални представители, включително и със съдията-докладчик по делото.

Редът в залата е бил нарушаван от основния ищец по делото, който дори бил изведен от залата за част от заседанието.

Възникнал е конфликт и между неговите процесуални представители и съда, като адв. Зл. Костадинов започнал да изразява остро искания да му се говори високо, защото не чува и да се позовава на това, че противната страна разговаря и му пречи да чува всичко което се говори. Заявил е, че председателстващият състава не му дава възможност да възприема всичко, което се говори, а той е със слухов апарат и не чува, затова трябва да му викат.

Заявил е на съдията-докладчик: „Знаете много добре, от предишни дела го знаете. Недейте се опитва …“ и размахал към съда показалеца на лявата си ръка.

Горното поведение било възприето от съда като нарушение на реда в залата и така била наложена обжалваната глоба.

С частната въззивна жалба са ангажирани писмени доказателства в подкрепа на твърдението на адв. Зл. Костадинов, че има намаление на слуха и затова действително не чува добре разпорежданията на съдията-докладчик.

При така изложеното настоящият състав приема следното:

Безспорно се установява от ангажираната на стр.20 Епикриза на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр.София, че адв. Костадинов има намаление на слуха, което е в резултат от фамилна обремененост. Също така е безспорно, че е със слухов апарат и това е видно от приложените писмени доказателства.

Не е ясно каква е степента на намаление на слуха и дали ползваният слухов апарат компенсира това намаление, защото самият факт, че процесуалният представител на ищеца ползва слухов апарат, не обосновава задължение на съда постоянно да се обръща към него на много висок тон, или както той самият се е изразил, да му „вика“.

3

Освен това, при явно създалото се напрежение в залата, с множество пререкания между страни, техните процесуални представители и вещи лица, поставяне на подобно изискване, е най-малко несъвместимо с добрия тон и реда в залата. Още по-недопустимо е процесуалният представител на една от страните да държи сметка на съда за това дали е в известност или не, че има намаление на слуха, като се позовава на явяването си по други предходни дела и най-вече да прави жестове с ръка – да размахва показалеца на ръката си към председателстващия състава. Подобно поведение е несъвместимо със строго формалния характер на гражданския процес и накърнява репутацията както на лицето, което го демонстрира, така и на съда, в случай, че не го санкционира, защото то показва демонстративно отношение на неуважение от участник в процеса към съда, което е укоримо поведение.

Според настоящия съд, всяка една проява на неуважение и незачитане на създадения от съда ред в залата представлява основание за налагане на глоба на основание чл.89, т. 1 ГПК, а такива са налице през време на цялото заседание от 17.05.2024г. по гр.д.№ 697/2023г. по описа на КРС.

Съгласно разпоредбата на чл.89, т.1 ГПК, съдът налага глоба за нарушаване на реда в залата. Това е приетият от законодателя начин за осигуряване спазването на общоприетите правила за добро поведение от участниците в процеса, а също така за гарантиране на отношение на уважение и зачитане на процесуалните действия на съда и съобразяване с указанията и разпорежданията му. Чрез горното законово средство се цели регулиране на поведението на участниците в процеса, така, щото да се съобразяват с ролята на съда в производството и основната му функция на защита по съдебен ред на нарушените права на страните.

При нарушение на правилата на взаимно уважение и зачитане на авторитета и доброто име на съда, страните и техните процесуални представители, законодателят е приел, че се следва глоба, за да се дисциплинира участникът в процеса и бъде мотивиран да не допуска употребата на каквито и да е изрази или прояви на поведение, сочещо неуважение или обидно отношение към съдия, съдебен състав или съда като цялостна правораздавателна институция.

Затова настоящият състав приема, че правилно е наложено наказание „глоба“ на адв. Зл. Костадинов за нарушаване на реда в залата. Бургаският 4 окръжен съд изразява несъгласие само с размера на наложената глоба, като я намира за висока и приема, че следва да бъде намалена до 100лв.

За да приеме горния извод, съобрази, че в конкретния случай от важност се явява повече моралният аспект на самото налагане на наказанието, а не неговия размер, доколкото целта на наказанието не е толкова да се засегне имуществената сфера на адв. Зл. Костадинов, а да се постигне целта на превенцията. Ето защо наложената глоба следва да бъде намалена до сочения размер.

Мотивиран от това БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 342/05.06.2024г. по гр.д.№ 697/2023г. по описа на КРС в частта, с която на адвокат Златко Колев Костадинов, БАК, личен номер 1200090180, с адрес: гр.Карнобат, ул. “Москва“ № 69, ет.1, ап.2, е наложено наказание „глоба“ на основание чл.89, т.1 ГПК за нарушаване на реда в съдебната зала в провежданото на 17.05.2024г. о.с.з. по гр.д.№ 697/2023г. по описа на КРС, за размера над 100лв. до определения размер от 200лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 342/05.06.2024г.

697/2023г. по описа на КРС в останалата обжалвана част. по гр.д.№

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5