Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1192 от 10.09.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2834/2024
Вид
Решение № 1192
Подписан
10.09.2024
В сила
10.01.2025
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 415 ал.1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Пловдив, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330202834 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 28/18.04.2024 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на П. Л. Б., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 415 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВмД/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от ЗВмД.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като се приложи института на маловажния случай.

Въззиваемата страна ОДБХ Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите за процесуални и материалноправни нарушения на закона, изтъкнати от жалбоподателя, оспорва квалифицирането на деянието като маловажен случай.

Съдебното следствие е протекло по общия ред, въпреки изявеното желание в жалбата, като същото не е поддържано в писменото становище подадено преди самото съдебно заседание. Съдът намери за необходимо събирането на доказателства тъй като преписката не беше изчерпателно окомплектована и не беше приобщена самата заповед, за да се установи нейното съдържание и никакви доказателства за довеждането й до знанието на широк кръг от хора в изпълнение на чл. 47, ал. 6 от ЗВМД. Съдът е положил допълнителни усилия да разгърне в пълнота правото на защита на 1 жалбоподателя, като същият не е загубил никаква привилегия (тъй като законодателя не е предвидил такава) при непровеждането на съкратено съдебно следствие.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 13.10.2023 г. изпълнителния директор на БАБХ е издал заповед № РД 11-2349/13.10.2023 г., с която във връзка с установена инфлуенца по птиците и повишената епизоотична готовност в цялата страна, е взел мерки за ограничаване на болестите по животните съгласно чл. 130, т. 5 от ЗВМД вр. с чл. 126, ал. 1 от с.з., като е забранил провеждането на изложби и пазари за птици на територията на Р България. Същата била публикувана на интернет страницата на БАБХ.

На 29.10.2023 г. жалбоподателят Б. изложил пред регистрирания животински пазар в гр. Раковски 5 бр. клетки с декоративни птици (папагали и канарчета). При поискване на документи – ветеринарномедицинско свидетелство жалбоподателят не представил такова. Констатациите били вписани в протокол от 29.10.2023 г.

Пред нарушителя на същата дата бил съставен АУАН № 0000886/29.10.2023 г., който имал възражения и отказал да го подпише.

На база на съставения АУАН на 18.04.2024 г. било съставено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. В.

Г. – ***, както и от административнонаказателната преписка и депозираните в съдебно заседание писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № 0000886/29.10.2023 г., Констативен протокол без номер от същата дата, Заповед № РД 11-2349/13.10.2023 г.

, Заповед № 526/27.10.20223 г.

Разпитана в съдебно заседание свид. Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, как е протекла проверката и как е установила, че Б. е собственик на клетките и как е била сведена до знанието на животновъдите процесната заповед. Показанията на свидетелката съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административно-наказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

2

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице видно от заповедта за определянето му, и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Съдът не споделя довода на процесуалния представител на нарушителя, че било допуснато съществено процесуално нарушение при грешното изписване на името на жалбоподателя, видно е че се касае за техническа грешка, която засяга част от фамилията на лицето, останалите установъчни данни, а именно: име, презиме, ЕГН и адрес са правилни, както и в АУАН е посочена и правилната фамилия на лицето. В този смисъл не е било нарушено правото на жалбоподателя да разбере на кое лице е ангажирана отговорността, както и не се внася неяснота кое е лицето субект на нарушението.

Правилно е описано и конкретното нарушение извършено от санкционираното лице, а именно нарушаване на Заповед № РД 112349/13.10.2023 г. за забрана на провеждането на изложби и пазари на птици, чрез присъствието на 5 броя декоративни птици на открита територия около животновъдния пазар.

Съдът намира за правилно посочването на релевантните норми описващи характера на даденото предписание, като видно от текста на чл. 415 от ЗВМД нормата има комбиниран характер и въплъщава в себе си и диспозиция и санкцията на нарушението. Всички релевантни нормативни норми са правилно посочени в атакуваното постановление.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

От материалноправна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на издадената заповед. Заповед № РД 11-2349/13.10.2023 г. е издадена на основание чл. 130, т. 5 от ЗВмД, а именно: Контролът по здравеопазването се извършва чрез: налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица. На основание чл. 126 от ЗВмД - при поява на заразна болест изпълнителният директор на БАБХ издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта, именно такава мярка се явява т. 3 на процесната заповед, че са забранени всякакви пазари и и изложби на птици за предотвратяване на разпространението на инфлуенца сред птиците. Същата е законосъобразно съобщена и разпространена, чрез обнародването й на сайта на БАБХ на основание чл. 47, л. 6 от ЗВмД. Безспорно се установява, че жалбоподателят е показал, изложил е своите собствени 5 броя птици – папагали и канарчета, като по този начин е не е изпълнил взетата със заповедта мярка. Същата не е била ограничена със срок и видно от Заповед № 526/27.10.2023 г. е била в сила 3 към момента на извършване на проверката.

Доколкото нормата на чл. 415, ал. 1 от ЗВмД съдържа в себе си запретеното действие, нарушаващо правилото за поведението и едновременно неговата санкция то правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната му разпоредба, която предвижда, че който не изпълни мярка, наложена от БАБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН, доколкото е наложен минималният размер на санкцията и не е изложен нито един аргумент или пък да са установени факти отегчаващи отговорността на нарушителя.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание „глоба“ за неизпълнение на задължение за опазване на здравето и живота на хора и животни, регламентирано в ЗВмД. Според настоящия състав аргументите да отхвърли това възражение са следните – целта на закона е въвеждане на задължение за спазване на мерки за предотвратяване на болести по животните и то в нарастваща епизоотична готовност, което е с особена важност и засяга изключително широк кръг от субекти.

Интересите и здравето на животни и хора са били застрашени.

Нарушението е формално и не се изисква да са настъпили вреди, но и обществената опасност на деянието не се явява по-ниска или липсваща поради ниският брой на птиците или особености на субекта на нарушението. Видно от констативния протокол и разпита на ***я се е касаело за различни птици, на различни собственици като пазарът поради забраната се е пренесъл извън определеното за животновъден пазар място. Там са се позиционирали както домашни, така и декоративни птици, поради което разпространението на птичия грип между тях е било реална опасност.

Отделно от това жалбоподателят не е имал ветеринарномедицински документи за птиците. От наказващия орган са били взети предвид смекчаващите вината обстоятелства и обществената опасност на нарушението и е определена санкция на минимума на размера на санкционната норма, което съдът намира за законосъобразно и справедливо, а именно нарушението било за първи път. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Същевременно наказателното постановление е съобразено с процесуалния и 4 материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото и провеждането му в едно съдебно заседание, следва разноски да бъдат присъдени в минималния размер съобразно нормата на чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28/18.04.2024 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на П. Л. Б., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 415 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от ЗВмД.

ОСЪЖДА П. Л. Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.