Акт № 1052 от 04.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Бургас, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120203387 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „****“ ЕООД с ЕИК **************, против Наказателно постановление № 907047-F904513/17.08.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 700 евро.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Вяра Видова от АК-Бургас, която доразвива изложените в жалбата доводи, а също така представя и писмено становище по делото.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт ***, която моли постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на 11.03.2026 г., а жалбата е депозирана на 24.03.2026г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.07.2026 година в 14:15 ч. е извършена проверка по спазване на данъчното и Осигурителното законодателство, на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бистро „****", находящ се в гр. Бургас, ******, стопанисван от „****" ООД с ЕИК по 1

БУЛСТАТ **************.

При проверката била извършена контролна покупка на 2 броя таратор с единична цена 2,00 евро, 1 бр. кашкавал пане с цена 4,00 евро, 1 бр. гарнитура с цена 2,00 евро, 2 бр. кюфте с единична цена 1,50 евро, 1 бр. гарнитура с единична цена 2,00 евра и 1 бр. безалкохолно с цена 2,00 евро, или всичко на обща стойност 17,00 евро. В издадения фискален касов бон с № 037253/30.07.2026 г. от фискално устройство в търговския обект модел „Daisy Micro С01 05" с индивидуален номер на фискалното устройство (ИН на ФУ) DY482660 и индивидуален номер на фискалната памет (ИН на ФП) 36760508, било отразено 2 бр. „готвени ястия“- 4,00 евро, „безмесни“- 4,00 евро, „гарнитура“- 2,00 евро, 2 бр. „ястия-св.месо“- 3,00 евро, „гарнитура“- 2,00 евро и „безалкохолно“- 2,00 евро, обща сума- 17,00 евро.

Служителите на НАП преценили, че фискалният бон не съдържа наименование на стоката, по видове закупени стоки или услуги, липсва реално заплатеното и получено количество.

С оглед така установената фактическа обстановка, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, от ЗДДС бил съставен АУАН cep. AN № F904513 от 03.08.2026 г.

АНО изцяло възприел фактическата обстановка, изложена в АУАН и издал обжалваното постановление.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства на актосъставителя, доколкото същите са ясни, логични и последователни. На практика същите кореспондират с останалия с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото. Всъщност, спорът по делото се концентрира основно върху правната преценка на осъществилите се факти, а не върху самата фактическа обстановка.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.

В обобщение, съставът намира, че липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление, като не са допуснати процесуални нарушения в производството по издаването му.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Законодателят е предвидил за всяко задължено по чл.3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. /а дружеството жалбоподател е такова/ лице, задължение във връзка с регистриране и отчитане на сторените продажби на стоки да издава от въведено и експлоатирано ФУ фискална касова бележка с определени задължителни реквизити.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. следва да се съдържат наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Видно от приложените по делото копия на ФКБ от конкретното фискално устройство е, че като стока са посочени 2 бр. „готвени ястия“, „безмесни“, „гарнитура“, 2 бр. „ястия- 2 св.месо“, „гарнитура“ и „безалкохолно“, всяка с отделна цена.

Настоящият състав намира, че това посочване е достатъчно за посрещане на законовите изисквания.

На първо място, във фискалния бон е посочено за стоките, които са по два броя, че се касае се касае именно за два броя, което означава, че е посочено количеството от стоката.

Остава въпросът за преценката на посочването на наименованието на стоките. В самата наредба изрично е посочено, че наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. При това положение остава да се тълкува какво точно има предвид законодателят използвайки понятието вид. В биологията това представлява категория, която включва индивиди с общ произход и белези. Тази категория влиза в по-общата категория род и т.н. Пренесено на плоскостта на стоките и услугите, това би следвало да означава, че за да са от един вид, определени стоки следва да притежават някакви общи белези.

На първо място, по отношение на закупените гарнитури изобщо не може да се твърди за допуснато нарушение, тъй като в АУАН е описано, че при контролната покупка за закупени два броя „гарнитури“, всяка на стойност 2,00 евро, като именно това е отразено и във фискалния бон.

На второ място, тараторът, кюфтетата и кашкавалът пане могат да бъдат отнесени към общия род ястия, като представляват различни видове.

Накрая, безспорно всички безалкохолни напитки притежават белега липса на алкохол.

Безалкохолните биха могли да бъдат отнесени към род „напитки“, който включва и алкохолните такива.

Поради това и би могло да се приеме, че посочването във фискалния бон на продажба само на 2 бр. „готвени ястия“, „безмесни“, „гарнитура“, 2 бр. „ястия-св.месо“, „гарнитура“ и „безалкохолно“ изпълнява изискването на закона за посочване на вида на стоката.

Изискването във фискалната касова бележка да бъде посочено наименование на стоката/услугата следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство. В наредбата няма задължително нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки, като реквизит „наименование на стоката/услугата“, да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. От друга страна, регистрирането на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки само като родово определени вещи, с посочване във фискалната касова бележка само най-общо на съответната стокова група (напр. отразяване в магазин за хранителни стоки на продажбите като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“), не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът на продаваната стока.

Отчитайки спецификата на дейността на търговския обект, в който очевидно се сервират риба, готвени ястия, алкохол и безалкохолни (предвид другите приложени ФКБ), съдът намира, че изискването на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. ще бъде удовлетворено, ако в издаваните фискални касови бележки продаваните стоки бъдат индивидуализирани с посочените видови наименования- „готвени ястия“, „безалкохолни“ и т.н.

В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 2/01.02.2021 г. по адм.д. № 3

615/2020 г. на Административен съд- Русе.

По-същественото е, че всичко изложено представлява теоретични разсъждения в опит да се изтълкува какво точно е имал предвид законодателят, като е посочил в чл. 26 от наредбата, че е необходимо да става ясен поне видът на стоката.

Административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения или на разширително тълкуване на закона.

Ето защо, настоящият състав намира, че в случая във фискалния бон са налице всички реквизити, включително и видът и количеството на стоката, поради което и неправилно е преценено, че е налице допуснато нарушение.

В обобщение, обжалваното НП като неправилно следва да се отмени от съда.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и разписка (л. 36), в които е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 220 евро. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло.

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 907047-F904513/17.08.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, на „****“ ЕООД с ЕИК ************** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 700 евро.