Акт от 31.10.2023, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 662/31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретар

Петя Видова и с участието на прокурора

Галя Александрова разгледа докладваното от съдията

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД № 609/2023 г. по описа на

Административен съд – Монтана

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №200 от 24.07.2023 г., постановено по АНД №20231630200566/2023 г., Районен съд – Монтана е отменил Наказателно постановление № 12-2300037/05.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –Монтана, с което на „ЕЛЕДЖИК 99“ ЕАД, гр. Ихтиман, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от

Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за установено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В съдебно заседание касатора не взема становище по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат К. в постъпил отговор по касационната жалба, оспорва същата и моли да се потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, ответника чрез пълномощника си адвокат К., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и моли за присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ.

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че по делото не са събрани безспорни доказателства от които да се изведе извода, че лицето П*** П*** извършва трудова дейност, респективно извършените от него товарене и претоварване на дърва е следвало да се уредят с трудов договор. Както правилно е приел въззивният съд в мотивите си, по делото липсва каквото и да е установяване, че между търговското дружество и лицето Петко П*** е извършено заплащане на описаните дейности по товарене и претоварване на дърва, липсват данни за каквато и да е йерархическа зависимост или индиция за отношения между две стари по едно трудово правоотношение.

Следва да се отбележи, че от съществено значение за установяването на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ е да се установи дали между едно лице, което е работодател и друго лице, което е работник по смисъла на КТ е възникнало правоотношение, което има белезите на трудово по смисъла на КТ. След като в случая това обстоятелство не е надлежно установено от събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че обосновано въззивният съд е отменил наложената имуществена санкция при липсата на съставомерност на установеното деяние.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да отмени наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана Р Е Ш И

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение №200 от 24.07.2023 г., постановено по АНД №20231630200566/2023г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция

„Главна дирекция по труда“ гр.София да заплати на „ЕЛЕДЖИК 99“ ЕАД, гр. Ихтиман, ЕИК * разноски по съдебното производство в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: