Решение № 4561 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110210823 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.

****, чрез пълномощника си – адв. Н. Н. от САК, против наказателно постановление № 30/08.05.2025г., издадено от Началник на 02 РУСДВР, с което на основание чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно и необосновано издадено. В жалбата се твърди, че НП не отговаря на изискванията, посочени в чл. 57 от ЗАНН, а фактическите констатации в АУАН не отговарят на действителната фактическа обстановка. По-нататък се твърди, че в наказателното постановление е посочено коренно различно място на извършване на нарушението, както и че санкционираното лице е идентифицирано в АУАН с грешен ЕГН. По отношение на времето на извършване се твърди, че към посочения в АУАН час, жалб. М. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. В тази връзка посочва още, че на 13.04.2025 г., около 18.25 часа, М. е бил УМБАЛ „Св. Анна“, придружен от полицейските служители, за да даде кръвна проба за алкохол. В жалбата се съдържат изводи за нарушено право на защита. С тези аргументи се иска отмяна на наказателното постановление. Отправена е и претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Н., в хода на съдебните прения взема становище по съществото на делото, намира наказателното постановление за незаконосъобразно, излагайки аргументи, сходни с тези в депозираната жалба и пледира за постановяване на 1 решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Отправил е и претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник на 02 РУСДВР, не се явява, не изпраща процесуален представител . В депозирани писмени бележки, процесуален представител – гл. юрк. Гяурова е взела становище по съществото на делото, като намира издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира пред съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт и да остави жалбата без уважение като неоснователна. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН № 30, бл. № 783845/13.04.2025 г. от М. Г. С., заемащ длъжността: полицай при 02 РУ-СДВР, в присъствието на един свидете л – Л.С.Н., против Д. М. М., за това, че:

В АУАН съставен срещу Т.Л.Д. по повод, на който е образувана преписката е записано, че: „На 13.04.2025 г., около 18:25 часа, ул. „Захари Стоянов“ № 8, същият не изпълнява многократно издадените му по надлежния ред устни полицейски разпореждания, а именно: да остане на място; да преустанови действията си, с които пречи на извършването на действията по служба; да представи документ за самоличност и да спре да бяга.

Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН и при идентично възпроизвеждане на фактическата обстановка, компетентно длъжностно лице – Началник на 02 РУ-СДВР, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя Д. М. М. административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, за нарушение, изразяващо се в това, че:

На 13.04.2025г. около 18.25 ч. в ГР.. СОФИЯ, УЛ.ЗАХАРИ СТОЯНОВ“ № 8. при извършена полицейска проверка се установи, че лицето, съзнателно пречи при извършване на проверката, като не изпълнява отдадените му разпореждания, като се оттегля от мястото на проверка с което виновно е нарушил чл.64 ал.1 от ЗМВР.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Т. Т.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – заповед за задържане на лице, амбулаторен лист за медицински преглед, наказателно постановление № 30/08.05.2025г., издадено от Началник на 02 РУСДВР, наказателно постановление № 31/08.05.2025г., издадено от Началник на 02 РУСДВР, АУАН № 31/13.04.2025 г., АУАН № 30/13.04.2025 г., заповед № 8121з-10198/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-251/05.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за изменение и 2 допълнение на заповед № 8121з-10198/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-251/05.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на заповед № 8121з1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверение с изх.

№ 513р-88288/20.08.2025 г., издадено от сектор „Човешки ресурси“ при СДВР, удостоверение с изх. № 513р-88279/20.08.2025 г., издадено от сектор „Човешки ресурси“ при СДВР.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. Т., като депозирани от лице, даващо показания за непосредствено възприетото, при изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото. Въпреки заявената от него липса на спомен относно случилото се, свидетелят заяви пред съда, че подписът положен за актосъставител в АУАН №31/13.04.2025 г. е негов, а подписът положен за актосъставител в АУАН №30/13.04.2025 г. не е негов и той не го е съставял.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва процесното НП. По делото са налице доказателства, че процесното НП е връчено на жалбоподателя на 11.06.2025 г., съгласно отразената дата в разписката върху представеното копие от същото, а жалбата против него е подадена в съда на 26.06.2025г., съгласно поставената дата на входящия номер, т. е. в законоустановения срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените два броя заповеди удостоверения за заемана длъжност от актосъставителя и АНО, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът констатира, обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени по тежест процесуални нарушения.

На първо място, съдът намери, че наказателното постановление и издадено въз основа на АУАН № 30/13.04.2025 г. съставен от полицай при 02 РУСДВР – М. Г. С.. Този АУАН е съставен срещу лицето Т.Л.Д.. В уводната част на обжалваното наказателно постановление е вписано, че АНО – Началник на 02 РУСДВР е взел предвид именно АУАН № 30 от 13.04.2025 г., съставен против Д. М. М.. Като актосъставител в постановлението е посочен полицай М. Г.. От писмените доказателства по делото се установи, че актът въз основа на който АНО е издал наказателното постановление е съставен срещу лицето Т.Л.Д., поради което съдът намира, че този АУАН не би могъл да бъде основание за издаване на обжалваното наказателно постановление, с 3 което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя М..

Само по себе си, констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като именно АУАН № 30 от 13.04.2025 г. не е връчван на санкционираното лице, а той на свой ред не се е защитавал по фактите, описани в акта, тъй като видно от разписката за връчване на гърба на акта, същият не е бил връчен на жалбоподателя М., а след заявен отказ от лицето, срещу което е съставен – Т. Д., разписката е била оформена по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид констатираното нарушение е налице пълно разминаване между фактическата обстановка, възприета в АУАН и тази в наказателното постановление. Възпроизведената фактическа обстановка е идентична с тази, която е вписана в другия приложен по делото АУАН № 31 от 13.04.2025. Въз основа на него обаче има издадено друго наказателно постановление № 31/08.05.2025 г. на Началника на 02 РУСДВР. Това, от своя страна също обуславя отмяна на наказателното постановление, тъй като процесуалното нарушение е съществено.

До извод различен от този е невъзможно да се достигне, тъй като допуснатите процесуални нарушения са довели до почти пълно ограничаване правото на защита на санкционираното лице, досежно това, че то нито е било запознато с този АУАН, нито е могло да организира адекватно защитата си по вписаните в него факти, които му се вменяват във вина.

Налице е и съществено процесуално нарушение във връзка с изискването на за форма по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АНО се е задоволил с това да посочи, че при полицейска проверка, лицето съзнателно пречи на извършването й като не изпълнява отдадените му разпореждания и се оттегля на мястото на проверката. Липсва посочване на това по какъв повод е била инициирана проверката, какви разпореждания са били дадени на лицето, които то е следвало да изпълни, по какъв начин са били дадени и по какъв повод. Не е описано и какви са действията на лицето, в които е намерило израз описаното в наказателното постановление неизпълнение. Единственото, което са вписали е, че лицето не е изпълнило разпорежданията като се е оттеглило от проверката, без обаче да се посочи имало ли е разпореждане да остане на място и да не се оттегля и в каква връзка е било дадено същото. Това, от своя страна, също е процесуално нарушение, което по тежест е съществено и налага отмяна на наказателното постановление.

За пълнота, следва да се посочи, че с издаденото наказателно постановление, жалб. М. е бил санкциониран за това, че е нарушил чл. 64, ал.

1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Съдът намира, че тази разпоредба урежда правомощията на полицейските органи да издават разпореждания и същата е с декларативен характер, а не предвижда правно 4 задължение за субектите. Такова предвижда разпоредба на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

Констатираното несъответствие също налага отмяна на наказателното постановление.

С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а процесното НП, като незаконосъобразно издадено, следва да бъде отменено.

По разноските:

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото – отмяна на обжалвания санкционен акт, право на разноски има жалбоподателят. В настоящото производство е направено изрично и своевременно изявление от правоимащата страна в горния смисъл, като ангажира съответни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат пред настоящата инстанция в размер на 400 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. С оглед на горното, съдът намира претенцията на жалбоподателя за основателна и като такава, същата следва да бъде уважена в пълен размер. По арг. от параграф 6 от АПК, заплащането на разноските следва да бъде възложено на СДВР-МВР, като юридическото лице, в чиято структура е включен административния орган, издал процесното НП, в случая - Началник на 02 РУ-СДВР.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2, във вр. с чл.

58д, т. 1 от ЗАНН, Наказателно постановление № 30/08.05.2025г., издадено от Началник на 02 РУСДВР, с което на жалбоподателя о т Д. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.