Решение № 677 от 19.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Варна, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500772 по описа за 2025 година

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образуване е по:

1/ въззивна жалба на с вх.№ 1230/11.02.2025г. на В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. О. № 7, чрез адв. К. Г. срещу Решение № 11/09.01.2025г постановено по гр. дело № 1441/2022г. на Районен съд – гр. П., в частта му с която А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. П., ул. Ц.Т. ** са осъдените да предадат на ищеца В. Н. К. владението върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ по документи от 70кв.м. и към нея мазе от 16кв.м., а измерена на място от в.л. 111кв.м., построена върху държавно дворно място представляващо УПИ ***, кв.46 по плана на с. Д. одобрен със заповед № 385/16.09.1992г. с площ от 810кв.м. при съседи- от две страни път, УПИ ** и УПИ ** ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът заплати на ответниците сумата от 43700лева, представляваща увеличена стойност на имота вследствие на извършени в него през 2022г. от ответниците подобрения, до заплащане на сумата е признато право на задържане на имота от ответниците, на основание чл. 108 ЗС и чл. 298, ал. 4 ГПК вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС.

2/ въззивна жалба на с вх.№ 1165/10.02.2025г. на Н. Д. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. М. № 38 и Х. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. М. № 38, чрез адв. Г. Г. срещу Решение № 11/09.01.2025г постановено по гр. дело № 1441/2022г. на Районен съд – гр. П., в частта му с която е признато за установено, че по предявения иск от В. Н. К., ЕГН 1

********** с адрес гр. Варна, ул. О. № 7 срещу Н. Д. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. М. № 38 и Х. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул.

М. № 38, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба обективиран в НА № 11/03.06.2005г. на следния недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ по документи от 70кв.м. и към нея мазе от 16кв.м., а измерена на място от в.л. 111кв.м., построена върху държавно дворно място представляващо УПИ ***, кв.46 по плана на с. Д. одобрен със заповед № 385/16.09.1992г. с площ от 810кв.м. при съседи- от две страни път, УПИ ** и УПИ **, на основание чл. 124 ГПК. и в частта му с която отменен КНА № 59/12.03.2021г., том II, рег. № 1210, дело № 155/2021г. на нотариус рег. № 225 на НК с район на действие ПРС, вписан с акт № 32, том III, дело № 431/12.03.2021г., вх. рег. № 847/12.03.2021г. на СВп при РСП..

3/ въззивна жалба на с вх.№ 1166/10.02.2025 г. на А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. П., ул. Ц.Т. **, чрез адв. Г. Н. против Решение № 11/09.01.2025г постановено по гр. дело № 1441/2022г. на Районен съд – гр. П. в частта, с която е призната за установено по предявения иск от В. Н. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. О. № 7 срещу А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. П., ул. Ц.Т. **, че ищецът е собственик на основание договор за покупкопродажба обективиран в НА № 11/03.06.2005г. на следния недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ по документи от 70кв.м. и към нея мазе от 16кв.м., а измерена на място от в.л. 111кв.м., построена върху държавно дворно място представляващо УПИ ***, кв.46 по плана на с. Д. одобрен със заповед № 385/16.09.1992г. с площ от 810кв.м. при съседи - от две страни път, УПИ ** и УПИ ** и са осъдени ответниците да предаде владението върху същия имот на ищеца В условията на евентуалност в частта с която възражението за извършените подобрение не уважено за сумата над 43700 лева до 55680 лева.

Във въззивната жалба на В. Н. К. се излага следното:

Недопустимо съдът е разгледал по същество и се е произнесъл по направеното възражение за извършени подобрения и акцесорното възражение за задържане. Възражението за извършени подобрения не фигурира измежду посочените в чл. 298, ал. 4 от ГПК и не следва да се разглежда, ако претенцията за подобренията е упражнена по този начин. В настоящия ГПК законодателят изрично е изключил възможността, претенцията за извършените подобрения да бъде извършена чрез възражение.

Възражението срещу извършените подобрения е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 188 и сл. от ЗЗД, уреждаща отговорността на продавача при евикция.

Неправилно съдът е приел, качеството на добросъвестен владелец на ответниците А. И. М. и Б. Ш. Н.. Установено е, че са непосредствени съседи на имота и са познавали ответника Н. Н. много преди това. Знаели са, че същият 2 е бил пълномощник на ищеца при закупуване на процесния имот и той практически не е бил обитаван през периода 2005 – 2021г. Ответникът А. М. лично, както и неговия син са участвали като свидетели в обстоятелствената проверка, с която ответника Н. е признато правото на собственост върху имота, и са го закупили непосредствено след издаването на КНА. Всички тези обстоятелства сочат, че към момента на закупуване имота са знаели, че го придобиват от несобственик и имат качеството на недобросъвестни владелци.

Безспорно е доказано, че ответниците са А. И. М. и Б. Ш. Н. са извършили подобрения в процесния имот в нарушение на чл. 152 от ЗУТ и сградата представлява незаконен строеж и подлежи на събаряне. Не е съгласен с практиката на ВКС, че дали един стоеж е незаконен и дали подлежи на премахване, може да бъде определено единствено от административен орган, чрез издаване на индивидуален административен акт.

Моли да се обезсили решението в обжалваната му част като недопустимо, евентуално да се отмени като неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. Д. Н. и Х. Н. Н., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. И. М. и Б. Ш. Н., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба Във въззивната жалба на от Н. Д. Н. и Х. Н. Н. се излага следното:

Неправилно съдът е приел, че упражнявана фактическа власт върху имота не притежава признаците на владение. Неправилно първата инстанция е приела, че ищецът епизодично е посещавал имота. Неоснователно съдът е намерил, че в конкретния казус презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за оборена. Безспорно Н. Н. е закупил с пълномощно процесния имот и е осъществил всички преговори с преходните собственици. Съдът е игнорирал факта, че упълномощителна сделка включва единствено права да закупи от името на ищеца недвижим имот. Доказателства, че ищецът му е възложил права да поддържа и пази имота, тоест да бъде негов държател няма. Предвид което неправилно е прието, че към момента на осъществявана на фактическата власт е имал качеството на държател. Установено е, че за периода от закупуване до инициирането на настоящото производство, ищецът не е посещавал имота, не се е интересувал от него, и не е контактувал с ответника Н.. За това е налице обективна възможност да осъществи придобивно давностно владение. В качеството си на собственик е отдал имота под наем, подържал го и е осъществявал най – неотложните действия по укрепването му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. Н. К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Във въззивната жалба от А. И. М. и Б. Ш. Н. се излага следното:

Съдът неправилно е дал вяра на свидетелските показания на водите от ищеца свидетели, че са посещавали често имота, и че ищецът е извършвал ремонтни дейности в него.

3

В настоящия случай с оглед данните по делото, че са делегирани права на ответника Н., само да закупи недвижимия имот за ищеца, без данни за уговорка за негова последваща поддържка, обслужване, ползване.

Упълномощителната сделка е изчерпала действието си с осъществяване на възложеното и след този момент за установената фактическа власт не е налице основание. Поради което следва да се приеме, че в същността си упражняваната от ответника Н. фактическа власт в периода 2005г. – 2021г. представлява владение. Съдът неправилно е игнорирал разпоредбата на чл. 69 от ЗС.

Молят да се отмени обжалваното решение и предявените иск чл.108 ЗС бъде отхвърлен като неоснователен.

В условията на евентуалност молят да се присъдят стойността на извършените подобрения в размер на 55680 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. Н. К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът В. Н. К., не се явява, представлява се от адв. К. Г., който поддържа въззивната жалба. Моли решението в обжалваната от него част, да бъде обезсилено, в евентуалност да бъде отменено като неправилно.

Въззивамите страни Н. Д. Н. Х. Н. Н., А. И. М. и Б. Ш. Н. не се явяват представляват се от адв. Г. С. и адв. Г. Н., които поддържат подадените от тях въззивни жалби и молят да бъдат уважени.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове както следва:

1/ от В. Н. К. срещу Н. Д. Н. и Х. Н. Н. за признава за установено, че ищецът е собственик на жилищна сграда, построена върху държавно дворно място представляващо УПИ *** в село Д. и за отмяна на КНА № 59/12.03.2021г.

2/ от В. Н. К. срещу А. И. М. и Б. Ш. Н. за признаване за установено, че ищецът е собственик и осъждане ответниците да предадат владението върху описания по горе имот.

В исковата молба ищеца излага следното:

Действайки, чрез своя пълномощник Н. Д. Н. /един от ответниците по делото /е закупил процесния недвижим имот, за което съставен нотариален акт от 03.06.2025г. След придобиването на имота надлежно декларирал това обстоятелство в община П..

Живее постоянно в Испания поради тази причина е закупил имота, чрез пълномощник, с който са се уговорили да извърши ремонт на къщата, за което му е предал известна сума пари. В България се е завръщал няколко пъти годишно и при всяко завръщане е посещавал имота, за да провери до къде е стигнал ремонта. В къщата не били извършвани никакви ремонтни дейности.

В разгорите с ответника Н. Н., бил уверен от същия, че има да ремонтира 4 други сгради и скоро ще започне да ремонтира и неговата къща. Няколко години след сделката поискал обратно от Н. парите, които му бил дал, но той отказал.

В периода от 2005г до 2021г., при посещенията си България редовно посещавал имота, по един два пъти, като няколко пъти му се е налагало да извършва ремонтни дейности /смяна на счупено стъкло, брава, покрив/, както и почистване на имота от трева и храсти. В края на 2020г. установил, че покрива на сграда се срутил и решил да извърши ремонт.

През 2021г. установил, че ответникът

Н. Н. след извършена обстоятелствена проверка се е сдобил с КНА, с които е признат за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение. Един от свидетелите дали показания в тази връзка един от другите ответници А. М. и неговия син Т. М.. С оглед на тези обстоятелства, счита приобретателя А. М. за недобросъвестен владелец.

От средата на 2021г. имотът се владее от А. М., който извършва ремонтни дейности. Посочва, че не е оттегля пълномощното си и дори да се установи, че Н. Н. е държал имота в някакъв период, той го е държал за него.

В отговора на Н. Д. Н. и Х. Н. Н., се излагат следното:

Между Н. Н. и В. К., съществували краткотрайни контакти свързани с общи бизнес намерения, а именно Н. Н. да закупи жилища в село Д., а В. К. да финансира ремонта им, които в последствие бъдат продадени и продажната цена бъде поделена. В изпълнение на договорката ищецът предоставил пълномощно за закупуване на недвижими имоти, но напуснал страната е преустановил ангажиментите спрямо договора.

В изпълнение на уговореното Н. Н. закупил процесното жилище със свои лични средства, като действал със съзнанието, че отразеното в пълномощното не обективира действителната воля на страни и придобива собственост за себе си, а не за упълномощителя.

От момента на закупуването на имота Н. Н. не е възпрепятстван в реализиране правата си върху него. Действайки със съзнанието, че е собственик и отношенията с В. К. са ясни и конкретни, и че последният не желае да изпълни ангажиментите си, е предприел нужното за имота.