Решение № 757 от 20.05.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Плевен, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430101828 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Е. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, чрез адв. Н. Н., против Г. В. К., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, Е. Й. К., ЕГН**********, *** И Й. Е. К., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, с която е предявен иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване относителната спрямо ищеца на Договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том 5, рег.№ 49470, дело № 357/2022г. Твърди се, че Уникредит Кънсюмър Файнансинг ЕАД е кредитор на отв. Е. Й. К.- кредитополучател и Г. В. К. - поръчител, по силата на Договор за потребителски паричен кредит №3775976/24.07.2019г., по който е усвоена сума в размер на 50 000 лева. Сочи се, че ответника Г. Й.а К. е длъжник и на друг кредитор- Ти Би Ай Банк ЕАД, съгласно подписан Договор за потребителски №7001194037/22.04.2022г. Твърди се, че вземанията и по двата договора за кредит се прехвърлени на ищеца „Е. М.“ ЕООД, въз основа на два договора за цесия- Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.12.2022г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022г. Твърди се, че ищецът се е снабдил с Изпълнителен лист, 1 издаден на 05.05.2023г. по гр.д. 10122/2023г. на СРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Твърди се, че на 19.09.2022г., след сключване на договорите за кредит, отв. Е. Й. К. и Г. В. К. са продали на третият ответник и техен син- Й. Е. К., имоти, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том 5, рег.

№49470, дело № 357 от 202г., по описа на Нотариус ***, както следва : 1.

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № III - 1174, находящ се в *** по плана на селото, с административен адрес: ***, с площ 970 кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ IV - 1174, собствен, УПИ V - 1175 на ***, УПИ IX- 1182 на ***, УПИ II - 1183 на ***, заедно с построените в този имот: Жилищна сграда и Лятна кухня, както и всички останали подобрения и приращения в имота към момента на продажбата; 2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV- 1174, находящ се в *** по плана на селото, с административен адрес: ***, с площ 901 кв.м, при съседи на имота: УПИ III-1174, собствен, УПИ V -1175 на *** и от две страни улици, заедно с построената в този поземлен имот:

СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, както и всички останали подобрения и приращения в имота към момента на продажбата. Твърди се, че сделката увреждат интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на Е. Й. К. и Г. В. К.. Твърди се, че фактът, че сделката е описана като възмездна, не променя увреждащия й характер. Твърди се, уговорената сума между страните по нотариалния акт, в размер на 9000 лева, не е заплатена реално. Излага, че продажна цена е уговорена много под пазарната стойност, на прага на данъчната стойност на имота, което предполага симулативна сделка — прикрито дарение. Сочи се, че сделката е извършена след възникване на вземанията на кредиторите по процесиите договори за кредит и по ар. чл.135 изр. 2- ро от ЗЗД, е налице законова презумпция за знание у длъжникът за увреждането. Излага, че приобретателят е син на прехвърлителите.

Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131от ГПК, отв. Й. Е. К., ред . ув, не депозира становище по предявеният иск.

В срока по чл.131от ГПК, ответниците Г. В. К. и Е. Й. К., чрез особен представител адв. Л. М., изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на уведомление до ответниците за станалата цесия, по чл. 99, ал.

4 от ЗЗД. Оспорва се правото на ищеца, като носител на вземането по Договор 2 за кредит №3775976:24.07.2019г., тъй като към приложения Индивидуален договор за цесия от 16.11.2022г. не е представено Приложение № 1, който е неразделна част от него. Сочи се, че е налице прекратяване на поръчителството на отв. Г. К. по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД; сочи, че изискуемостта на главното задължение е настъпила на 01.09.2021г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.02.2023 г., с което кредиторът е пропуснал преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД да предяви иск срещу длъжника. Излага, че към датата на сделката- 19.09.2022г., поръчителството на отв. Г. К. е било прекратено по право и тя не е имала качеството на длъжник. Сочи се също, че не е налице увреждане за кредитора.

Излага, че на 07.09.2022г. и 13.09.2022г., УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, като едноличен собственик на праводателят на ищеца, е заличил доброволно възбраните върху процесните имоти в с. Ставерци, което съставлява изричен акт на дезинтересиране. Твърди се също липса на намерение за увреждане.

Сочи, че през м. 09, 2022г. ответниците са продали свой имот в гр. София (ж.к.

Левски Г), за да погасят ипотечен кредит към Уникредит Булбанк АД и заличаването на възбраните по отношение на процесните имоти в с. Ставерци, вероятно е пряк резултат от това плащане. Сочи се, че липсва пасивна легитимация на ответника Е. К. за дълга към Ти Би Ай Банк АД; сочи, че отв.

Е. К. не е страна по Договор №7001194037/22.04.2022г. и ищецът няма качеството на негов кредитор по това вземане. Сочи също, че продажната цена от 9 000 лв. надвишава данъчната оценка от 8 927.60лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Безспорно по делото се установява факта на сключване на Договор за покупко- продажба от 19,09,2022г, обективиран в нот. Акт за покупкопродажба на недвижим имот № 77, н.д.№ 357/2022г по описа на Нотариус ***, въз основа на който отв. Г. В. К. и Е. Й. К. са продали на отв. Й. Е. К., следния свой недвижим имот, в режим на СИО : 1. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № III - 1174, находящ се в *** по плана на селото, с административен адрес: ***, с площ 970 кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ IV - 1174, собствен, УПИ V - 1175 на ***, УПИ IX- 1182 на ***, УПИ II 1183 на ***, заедно с построените в този имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА И ЛЯТНА КУХНЯ, както и всички останали подобрения и приращения в имота 3 към момента на продажбата; 2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV - 1174, находящ се в *** по плана на селото, с административен адрес: ***, с площ 901 кв.м, при съседи на имота: УПИ III-1174, собствен, УПИ V -1175 на *** и от две страни улици, заедно с построената в този поземлен имот:

СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, както и всички останали подобрения и приращения в имота към момента на продажбата; посочено е, че продажната цена на имотите е 900 лева, изплатена изцяло и в брой.

Съдът намира за установено по делото, съобразно служебно изготвената справка за родствени връзки, че отв. Г. В. К. и Е. Й. К. са родители на отв. Й.

Е. К..

По делото се установява също факта на сключване на Договор за потребителски паричен кредит №3775976/24.07.2019г., с кредитодатела Уникредит Кънсюмър Файнансинг ЕАД по който е усвоена сума в размер на 50 000 лева, с кредитополучател отв. Е. Й. К.- и отв. Г. В. К. – поръчител.

Установява се също и факта на сключване на Договор за потребителски №7001194037/22.04.2022г. между отв. Г. Й.а К. и .

По делото се установява факта на сключване на Договор за цесия от 16,11,2022г, между Уникредит Кънсюмър Файнансинг ЕАД, като цедент и ищеца Е. М. ООД- като цесионер, по силата на който ищецътцесионел е придобил вземанията по посоченият по- горе кредит. Установява се също, че в полза на ищеца- цесионер, е издаден ИЛ №10524/05,05,2023г. по ч. гр.№10122/2023г по описа на СРС, за вземането по Договор за потребителски паричен кредит №3775976/24.07.2019г.

По делото се установява факта на сключване на Договор за цесия 29,05,2023г. между Ти Би Ай Банк ЕАД, като цедент и ищеца Е. М.

ООД- като цесионер, по силата на който ищецът- цесионер е придобил вземанията по посоченият по- горе Договор за потребителски №7001194037/22.04.2022г. ; видно от Приложение № 1 към договора за цесия, вземането към отв. Г. В. К. е под № 4130.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. От съдържанието 4 на цитираната разпоредба следва извод, че фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента, които следва да бъдат установени в кумулативна даденост:

1.Кредитор, притежаващ вземане срещу длъжника. Правото на иск по чл. 135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството „кредитор“ на длъжника, извършил правното действие, което се иска да бъде обявено за относително недействително спрямо кредитора. Качеството „кредитор“ е обусловено от съществуването на вземане към длъжника. Вземането, на което ищецът основава качеството си на кредитор може да е парично или непарично. Освен това по правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му.

Ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало и да не е погасено. Без значение за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е и размерът на вземането, когато то е парично. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. В случая, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че ищецът „Е. М.“ЕООД има качеството на кредитор спрямо отв. Е.

Й. К.- и отв. Г. В. К., със вземания, установени със сила на присъдено нещо, за което е издаден ИЛ №10524/05,05,2023г. по ч. гр.№10122/2023г по описа на СРС, за вземането по Договор за потребителски паричен кредит №3775976/24.07.2019г.; налице е и вземане против отв. Г. В. К. по другия договор за кредит. Съдът приема, съобразно разрешението, дадени в ТР№2/2019г, че ищецът- като цесионер, притежава активна материална легитимация да предяви настоящият иск, с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, с оглед обстоятелството, че увреждащата сделка е извършена след възникване на вземането по процесният договор за кредит /договорът за покупко- продажба е от 19,09,2022г/. Цесията на вземането не променя личността на длъжника, не санира неговата недобросъвестност, нито правните последици на извършеното от него увреждащо действие или сключена сделка спрямо патримониума и платежоспособността му. Заедно с това, страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Правото на 5 кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника, е предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.

Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника характер, поради което, обективното знание на същия, че дължи, независимо кому, е достатъчно, след като и за настъпване на правните последици на цесията, в отношенията цедент – цесионер, знанието на длъжника е ирелевантно.

На основание гореизложеното, съдът приема, че е налице първата изискуема от закона предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.

135, ал.1 от ЗЗД. Съдът приема, съобразно изложеното, че възраженията на ответниците, чрез особен представител адв .Л. М., свързани с оспорване качеството на ищеца на кредитор, за неоснователни, по изложените съображения. В настоящето производство, както бе посочено, ищецът не следва да доказва- при условията на пълно и главно доказване правата си.