Решение № 1964 от 02.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1964 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20243110108259 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Ищецът Н. М. М. твърди, че с ответника И. Г. Б. са сестри и единствени наследници на М. И. М., починала на 07.02.2023 г. /тяхна майка/.

Излага, че техните баба и дядо по майчина линия – И. П. И., починал на 13.12.2008 г., и Н. И. И., починала на 17.06.1980 г., по време на брака си са придобили чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 18.03.2010 г., с адрес: гр. *******, намиращ се на ет.

4 в сграда с идентификатор ********.1, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива: 1, площ: 63.26 кв. м., прилежащи части: таван и 5.11 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ********, ********, под обекта – ********, ********, над обекта – няма.

След смъртта си Н. И. И. оставила за наследници своя съпруг И. П. И., както и две дъщери – М. И. М. и Ж. И. П., които се явяват и единствени наследници на починалия на 13.12.2008 г. И. П. И..

На 18.11.1991 г. И. П. И. дарил на ответницата собствената си ½ идеална част от гореописания имот, а М. И. М. й дарила ¼ идеална част от същия.

На 31.03.2010 г. И. Г. Б. дарила на съпруга си Л. Л. Б. ¾ идеални части от 1 гореописания недвижим имот с нотариален акт, вписан под № ******* г. на СВ-Варна.

Ищцата поддържа, че с извършеното дарение М. И. М. е накърнила запазената й част от наследството. Уточнява, че в наследствената маса на М.

И. М. не е имало друго имущество нито задължения.

Отправя искане до съда за възстановяване запазената част от наследството на М. И. М., починала на 07.02.2023 г., като се намали дарението, извършено в полза на ответника с Нотариален акт № ******* г. на нотариус при ВРС, имащо за предмет ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл.

Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 18.03.2010 г., с адрес: гр. *******, намиращ се на ет. * в сграда с идентификатор ********, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива: 1, площ: 63.26 кв. м., прилежащи части: таван и 5.11 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ********, ********, под обекта – ********, ********, над обекта – няма; до размера на запазената й 1/3 идеална част.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска.

Признава всички изложени в исковата молба фактически твърдения.

Навежда доводи, че с процесното дарение не е накърнена запазената част на ищцата от наследството на М. И. М., тъй като последната не е била собственик недвижимия имот, предмет на дарението. Заявява, че през 1982 г. майката на страните е извършила отказ от наследството на Н. И. И., вписан в особената книга, водена от ВРС. Поради изложеното същата не е придобила собствеността върху предмета на извършеното дарение и последното не е породило вещно-прехвърлителен ефект.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Наследодателят е свободен да се разпорежда с притежаваното от него имущество, но същият не може да накърнява запазената част на своите низходящи, родители и съпруг със завещателни разпореждания или чрез дарение /арг. от чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 29 ЗН/. В противен случай наследниците с признато от закона право на запазена част могат да искат намаляване на извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания до размера, необходим за нейното допълване /чл. 30 ЗН/. Претенцията по чл.

2

30 ЗН може да бъде предявена в рамките на делбеното производство или самостоятелено от наследника, чиято запазена част е накърнена, срещу облагодетелстваното от завещателно разпореждане или дарение лице, получило имущество, стойността на което надхвърля разполагаемата част от наследството.

В случая ищецът поддържа, че е накърнена запазената му част от наследството на М. И. М. посредством извършеното от последната дарение на ¼ идеална част от подробно описания по-горе недвижим имот, на което ответната страна противопоставя възражение, че имотът предмет на дарението въобще не е бил част от имуществото на общия на страните наследодател.

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:

1) че И. П. И. и Н. И. И. по време на брака си са придобили чрез договор за покупко-продажба процесния недвижим имот; 2) че Н. И. И. е починала на 17.06.1980 г., като е оставила следните наследници по закон: И. П. И. /съпруг/, М. И. М. и Ж. И. П. /дъщери/; 3) че И. П. И. е починал на 13.12.2008 г., като е оставил следните наследници по закон: М. И. М. и Ж. И. П. /дъщери/; 4) че на 18.11.1991 г. И. П. И. е дарил на ответницата И. Г. Б. ½ идеална част от процесния имот; 5) че на 18.11.1991 г. е сключен договор за дарение между М.

И. М., в качеството на дарител, и ответницата, в качеството на дарен, с предмет ¼ идеална част от процесния имот; 6) че М. И. М. е починала на 07.02.2023 г., като нейни единствени наследници са страните в настоящото производство; 7) че към момента на смъртта си М. И. М. не е притежавала други имуществени права и не е имала задължения; 8) че на 31.03.2010 г. е сключен договор за дарение между ответницата, в качеството на дарител, и Л.

Л. Б., в качеството на дарен, с предмет ¾ идеални части от процесния имот.

Видно от приложеното към отговора на исковата молба удостоверение /л. 54/, на 15.06.1982 г. е вписан заявеният от М. И. М. отказ от наследството на Н. И. И.. Действителността на отказа не се оспорва от ищцата, като спорът между страните е съсредоточен върху правните последици от същия.

Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което има ретроактивно действиe – от момента на откриване на наследството.

Приемането може да бъде изрично – с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството, или мълчаливо – чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на призованото към наследяване лице да приеме наследството, или когато то укрие наследствено имущество /чл. 49 ЗН/. Призованият към наследяване наследник може да се откаже от наследството по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН – с изрично писмено изявление до районния съд, като отказът подлежи на вписване в особената книга, водена от съда. Отказът от наследство е едностранен акт, който за разлика от приемането, може да бъде извършен само изрично, и не може да бъде оттеглен. Законът не предвижда срок за извършването му, като то е допустимо до момента, в който наследството бъде прието. Когато наследникът се откаже от наследството, се счита, че не е имал никога право върху него и не може вече да го приеме. Лицето, отказало се от наследството, се изключва от 3 кръга на законните наследници, като неговата част от наследството уголемява дяловете на останалите наследници /чл. 53 ЗН/.

В случая по делото по категоричен начин се установява, че наследодателят на страните М. И. М. е извършила отказ от наследството на своята майка Н. И. И.. Следователно М. М. не придобила по силата на наследствено правоприемство част от включения в наследствената маса на Н.

И. недвижим имот. В този смисъл и извършеното през 1991 г. от същата дарение в полза на ответницата И. Б. не е породило целения вещнопрехвърлителен ефект. Предвид изложеното и доколкото дарената ¼ идеална част въобще не е била част от имуществото на М. М., с дарственото разпореждане не е могла да бъде накърнена запазената част на ищцата от нейното наследство. С оглед неоттегляемостта на отказа от наследство последвалото дарение не би могло да отмени неговите последици.

Ирелевантни са наведените от страните твърдения в рамките на воденото помежду им производство по съдебна делба, касаещи правния ефект на извършения отказ от наследство и същите не обвързват съда.

Поради изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от ответника изрично искане в полза на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

*******, срещу И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената част от наследството на М. И. М., починала на 07.02.2023 г., като се намали дарението, извършено в полза на ответника с Нотариален акт № ******* г. на нотариус при ВРС, имащо за предмет ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 18.03.2010 г., с адрес: гр. *******, намиращ се на ет. 4 в сграда с идентификатор *********, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива: 1, площ: 63.26 кв. м., прилежащи части: таван и 5.11 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ********.1.24, ********.1.22, под обекта – *********, ********, над обекта – 4 няма; до размера на запазената й 1/3 идеална част.

ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 2000 /две хиляди/ лева, представляваща извършени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5