Решение № 431 от 03.08.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Велико Търново, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-И.А като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20234110200448 по описа за 2023 година за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на Ц. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.

София, подадена чрез пълномощници - адв. Я. Х. от САК и адв. С. Х. от АК – Кюстендил, против Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз26/22.11.2022 г., издадена от Р.Б.М. на длъжност разузнавач при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР. В жалбата се излагат основания за незаконосъобразност поради нарушаване на изискуемата форма, необоснованост и несъответствие с целта на закона.

В писмени бележки, процесуалният представител на жалбоподателя адв. Х., поддържа жалбата и изложените в нея доводи, както и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност. Претендира разноски.

Ответникът – издателят на заповедта, полицай Р.М., на длъжност разузнавач IV –та степен при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР, преназначена на длъжност разузнавач I V –та степен при ГДБОП на МВР, поддържа издадената заповед като законосъобразна, притежаваща необходимите реквизити. Твърди, че е утвърдена практика да се издават две заповеди за задържане, с идентично 1 съдържание, когато се налага да се задържи лице и конвоира до друго населено място, за да бъдат извършени с него полицейски действия.

След преЦ. на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Заповед за задържане на лице рег.

№ 12329зз-26/22.11.2022 год. е издадена Р.Б.М. на длъжност разузнавач при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР за задържането на лицето Ц. Т. Б. с ЕГН **********. Лицето е било задържано на 23.07.2022 год. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в това, че в периода от началото на 2019 год. до момента на издаване на заповедта от територията на гр. София и други градове в страната, отделно и/или в съучастие с други лица, Б. е участвала в изготвяне, пренасяне, представяне на търговска/счетоводна документация, използвани в престъпления по чл. 253 от НК от дружества, извършване на финансови операции с парични суми с общ размер на 5 000 000 лева (получаване на суми по дружествените сметки от държави от и извън ЕС, които впоследствие са нареждани по сметки на други дружества, отново в и извън ЕС) за да бъде прикрит техния произход, като се знае/предполага, че сумите са придобити чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, извършено извън Република България – престъпление по чл. 253, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Видно от приложения по делото акт за стъпване в длъжност, издателят на заповедта Р.Б.М. на длъжност разузнавач I V –та степен при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР, е преназначена на длъжност разузнавач IV –та степен при ГДБОП на МВР.

Процесната заповед за задържане е издадена в 12.02 часа на 22.11.2022г., като по същото време – също в 12.02 часа, в гр.София, е била издадена спрямо Ц. Т. Б., заповед за задържане №1266зз-144 от 22.11.2022г. от инспектор сектор „Изпиране на пари“ при ГДБОП, в която е отразено, че задържаната се конвоира по Заповед №1266з-3132 от 22.11.2022г. По заповед за задържане №1266зз-144 от 22.11.2022г. жалб. Б. е била освободена в 19.20 часа на 22.11.2022г., а по процесната заповед №1266зз-144 от 22.11.2022г. в 11.55 часа, без да се посочва на коя дата.

Видно от разписка от 23.11.2022г., на жалб.Б. са върнати вещите отнети при извършения обиск от полицейския орган Р.М., в 19.50 часа на 2

22.11.2022г.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

Жалбата е основателна.

По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.

22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Според настоящия състав, оспорената заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , макар и формално да притежава необходимите реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР, не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез ограничаване на свободното му предвижване за определен период.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК , административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В случая полицейския орган е осъществил полицейското задържане, след като такава принудителна мярка е била вече предприета срещу жалб.Б. и това е било известно на органа, видно от направеното признание, че това е утвърдена практика. Целта, за която би следвало да се предприеме ПАМ, задържане, в съответствие с целта на ЗМВР, е да се осигури разследването на престъпление и да се ограничат или предотвратят вредните последици от извършването му, в съответствие с основните дейности, заложени в чл. 6, т. 3, и т. 8 от ЗМВР , относими към случая. В рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при налагането на мярката, издадената заповед е следвало да бъде съобразена и с чл. 6 от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В случая е необосновано предприемането на две принудителни мерки, спрямо едно и също лице по едно и също време.

В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ п о чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на първата принудителна административна 3 мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед данните за съпричастност в извършването на престъпление, но поставя под съмнение доколко при издаването по същото време, в друго населено място, от друг орган на заповед с еднакво съдържание, е било въз основа на събрани доказателства допустими в административния процес и преценени от издателя - полицай Р.М., на длъжност разузнавач IV –та степен при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР, към момента на издаването.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-26/22.11.2022 год., издадена от Р.Б.М. на длъжност разузнавач при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР, се явява незаконосъобразна, несъответна на целта на закона – основание по чл.146, т.5 от АПК.

При този изход на делото, на осн. чл.143 от АПК, вр. с чл.37, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР, направените от жалбоподателя разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 760 лева, следва да се възстановят от бюджета на юридическото лице, разпоредител с бюджетни средства, чийто административен орган е издал обжалваната заповед – в случая ГДБОП. Няма направено възражение за прекомерност.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-26/22.11.2022 год., издадена от полицейски орган - Р.Б.М., на длъжност разузнавач при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР за задържането на лицето Ц. Т. Б., с ЕГН **********, е задържана за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ да заплати на Ц. Т. Б., с ЕГН ********** от гр. София, ж.к“Младост“ - I, №77, вх.1, ап.2, сумата от 760 лева, представляващи направените в производството разноски.

4

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, пред Великотърновския административен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5