Решение № 2955 от 23.06.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 482/2026
- Вид
- Решение № 2955
- Подписан
- 23.06.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Стефан Желев
Други актове по делото
- Разпореждане № 1842 от 17.04.2026 · Стефан Желев
- Определение № 2060 от 28.04.2026 · Стефан Желев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 35 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 2955
Пазарджик, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СТЕФАН ЖЕЛЕВ
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700482 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Образувано е по жалба на „Дъ Централ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Свобода“ № 1, чрез адвокат Д. С., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-259-0239471 от 02.04.2026 г., издадена от началник-отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореният акт. Конкретно се сочат чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения за нарушение на принципа за съразмерност, както и необоснованост досежно срока на мярката. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на Решение от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), като цитира и съдебна практика на Върховния административен съд. В съдебно заседание се представлява от адвокат П. Г., който поддържа жалбата. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Ответникът - началник-отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез главен юрисконсулт З. Х., в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. В съдебно заседние се представлява от главен юрисконсулт Т. С., който твърди неотносимост на цитираната в жалбата съдебна практика и решението на СЕС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорената заповед е издадена след извършена проверка, за която е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0239471 от 06.03.2026 г. и Акт за установяване на административно нарушение Серия AN № F875050 от 08.03.2026 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „Централ бар енд Динер“, находящ се в гр. Велинград, пл. „Свобода“ № 1, стопанисван от „Дъ Централ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. При проверката е установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез фискалното устройство в обекта. При извършена контролна покупка на 06.03.2026 г., 19:47 часа на 1 бр. кафе Верняно (ед. цена 1,59 евро), 1 бр. кюфтенца от киноа (ед. цена 5,68 евро), 1 бр. лимон резенче (ед. цена 0,40 евро), 1 бр. лимонада домашна (ед. цена 2.76 евро), 4 бр. минерална вода (ед. цена 1,33 евро) общо 5,32 евро, 1 бр. мляко (ед. цена 0,10 евро), 2 бр. салата кореноплодна (ед. цена 4.45 евро) на стойност 8,90 евро, 2 бр. салата белени домати с моцарела (ед. цена 6,70 евро) на стойност 13,40 евро и 1 бр. сода кинли (ед. цена 1,28) евро на обща на стойност 39.43 евро (77.12 лева) платени в брой от З. Н. – проверяващ, преди легитимацията на А. У. (сервитьор), като за продажбата не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „DATECS FP2000“, с ИН на ФУ: DT 795276 и ИН на ФП: 02856261, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. След легитимацията на проверяващите, от монтираните в обекта фискални устройства е отпечатана контролна лента от електронен носител (КЛЕН) за 06.03.2026 г., като описаната по-горе продажба на стойност 39,43 евро (77,12 лева), не била регистрирана на ФУ чрез издаване на фискална касова бележка.
В заповедта е посочено, че „Дъ Централ“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, което изпълнява състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Такава принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него е наложена за срок от 30 дни.
В мотивите на заповедта е посочено, че при определяне продължителността на срока са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализираният оборот от търговеца. Предвид неспазване реда за издаване на съответен документ за продажба и определяне размера на приложената ПАМ от административния орган са преценени местоположението на обекта – заведение за хранене, находящ се в гр. Велинград, пл. „Свобода“ № 1, с капацитет от 130 места на закрито и 120 места на закрито, в който се предлага широко разнообразие на храни и напитки, с работно време – всеки ден, даващо възможност за реализиране на високи приходи от продажби, но и възможност за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани. Посочено е, че е налице повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС на извършеното от страна на проверяваното лице нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Наказателно постановление 867715-F859846 от 16.12.2025 г.
При тези данни е прието, че у лицето липсва намерение да приведе дейността си съгласно законовите разпоредби и да прекрати антифискалното си поведение, поради което срещу него следва да бъдат предприети всички нормативно установени методи за въздействие в тяхната пълнота. Административният орган сочи, че тежестта на приложената ПАМ „запечатване на търговски обект“ е съобразена с тежестта на наложената на дружеството имуществена санкция с Наказателно постановление № 882900-F875050 от 02.04.2026 г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на органа, издател на акта, е представена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която в т. 1 са определени: директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 186, ал. 1 – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. С оглед представените доказателства съдът намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Това задължение от своя страна е нарушение на задълженията на търговците по чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. - всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, като ал. 2 на чл. 25 гласи, че при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. Констатираното нарушение по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. безспорно е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на процесната ПАМ. При наличието на формално основание за това органът действа при оперативна самостоятелност относно определяне срока на мярката, който може да бъде до 30 дни.
Именно при упражняване на оперативната си самостоятелност относно срока на приложената ПАМ органът следва да съобрази цялостното поведение на контролирания търговски субект – както установените при конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични задължения. Констатираното формално нарушение следва да бъде съобразено с цялостното поведение на търговеца при индивидуализиране на продължителността на мярката по смисъла на чл. 6 АПК. Такава индивидуализация в случая не е направена. Мотивите в заповедта по отношение на срока са общи и относими към всички случаи на установени нарушения на фискалната дисциплина по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Същите не съдържат никаква конкретика, относима към настоящия случай от проверката, при която освен неиздаването на фискална касова бележка, проверяващите не са констатирали каквото и да било друго разминаване, поради което изложеното препятства съобразяването му от съда, който не може да вземе предвид факти, които не са посочени в мотивите на оспорения акт.
Изложените в заповедта мотиви относно установено предходно нарушение, извършено от страна на търговеца, не представляват мотиви относно продължителността на срока на процесната ПАМ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по делото е представено наказателно постановление от 16.12.2025 г., като липсва надлежно отбелязване за влизането му в сила. Въпреки това, извършването на нарушението, дало основание за прилагане на ПАМ, при условията на повторност, не освобождава административния орган от задължението да мотивира решението си за определяне на нейната продължителността при спазване на общите правила за това, особено когато се определя максимално определения законов срок. В настоящия случай така изложените мотиви в заповедта за ПАМ могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай.
Относно несъразмерността на ПАМ, следва да бъде съобразено и разрешението, направено от Съда на Европейския съюз (СЕС), с Решение от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21. Според посоченото решение, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
Разпечатката съдържа 24 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d271c95f-fba1-4e56-ad03-a92b992b0f70