Решение № 339 от 12.07.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. К., 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101841 по описа за 2021 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439 от ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че на 15.09.2020 г.,чрез ЧСИ Д.С.Д., рег.№ *** на КЧСИ, с адрес на кантората в гр. К., получила Покана, подписана от Управителя на клона на ПИБ АД /Банката/ в гр. К., с която била уведомена за наличието на сключен между нея и Банката Договор за поръчителство от *** г., по силата на който е поела задължението да отговаряте за задълженията на Д.О.Т., с ЕГН **********, в качеството и на Кредитополучател по банков кредит в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, съгласно Договор № *** г. за банков кредит. Получила и уведомление, че поради необслужване на кредита от страна на Кредитополучателя – Д.О.Т., към момента дългът е в размер на 20 835.75 лв., формиран от: 9 564.84 лв. просрочена главница и 11 270.91 лв. – просрочени лихви. Цитирайки текст от сключения между нея и Банката Договор за поръчителство от 23.06.2010 г. й била отправена покана, в 7-дневен срок от получаване на същата, да погаси просрочените задължения към Банката в пълен размер, след което, ако не стори това, ще бъдат предприети действия за принудително изпълнение срещу притежаваното от нея имущество и предоставените обезпечения. С изпратената Покана, имаща характер на Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ била уведомена, че същата ..следва да се счита за писмено уведомление по смисъла на Раздел X „Предсрочна изискуемост", т.10.1.2.,б."а" от Общите условия на Договор за кредит №….. По повод получената ПДИ, в указания за това 7-дневен срок, депозирала молбастановище до клона на Банката в гр. К., в която изложила доводите си в няколко пункта, в следният смисъл : 1. Че не разполагам с финансова възможност да погася просрочените от страна на Кредитополучателката Д.Т. задължения към Банката. 2. Че не дължа погасяване на посочената сума от 20 1

835.75 лв., по отношение на която се позовавам на изтекла погасителна давност в моя полза! В молбата си посочила, че независимо от наличното разминаване в посочените дата на възникване на задължението й като „поръчител" /в първия абзац от Поканата е посочена дата на сключване - *** г., а в 4-ти абзац е посочена дата на сключване на Договора за поръчителство - 23.06.2010 г./, приема, че дори в по-неблагоприятния вариант на възникване на задължението й към *** г., до момента на изпращане и получаване на процесната Покана от нейна страна – 15.09.2020 г. са изтекли повече от 10 години, по който начин, задължението е погасено по давност и възможността да се търсят посочените суми от нея, в качеството й на „поръчител", е преклудирана, като се позовала и на обстоятелството, че по отношение на вземанията по договори за кредит е приложим общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, посочвайки съдебна практика в тази насока (Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 523/2011 г. на III г.о. ГК, съгласно което, при този вид договори е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият 5-годишен давностен срок.Този срок е изтекъл на 12.08.2015 г., считано от датата на подписване на процесния Договор за поръчителство – *** г. /приемайки полошият за мен вариант на възникване на задължението/. По този начин, за Банката е преклудирана възможността да търси задължението към днешна дата от нея в качеството й на „ поръчител. Счита, че обстоятелството, че от момента на подписване на процесния Договор за поръчителство от нейна страна през 2010 г. до изпращане и получаване на ПДИ Банката не е предприела никакви действия за събиране на вземането си от нея, в качеството й на „поръчител", както и поради обстоятелството, че от нейна страна няма извършени плащания по сключения между нея и Банката Договор, й дават основание да се позове на изтекла в моя полза погасителна давност и да направи възражението, че не дължи връщане и погасяване на претендираната от страна на Банката сума от 20 835.75. От момента на получаване на изпратеното от нея и получено от клона на Банката в гр. К. писмо, не разполага със становище на Банката досежно наведените доводи и направени от нейна страна възражения, което създава у нея опасения, че Банката ще предприеме действия - за снабдяването си със Заповед за парично изпълнение по чл. 417 ГПК и последващо образуване на изпълнително производство, с всички неблагоприятни за нея последици от това, което и поражда правен интерес у нея от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, с искане съдът да признае за установено със своя съдебен акт, че не дължи претендираната от ответната страна ПИБ АД, клон К., сума от 20 835.75 лв., формирана както следва: 9 56484 лв.- просрочена главница и 11270.91 лв. - просрочени лихви. Поради изложеното по-горе, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, клон на ПИБ – К., че не дължи сумата от 10 418.37 лв. /десет хиляди четиристотин и осемнадесет лева 0.37 лв./ с настоящата ИМ предявява искането си частично/, представляваща ½ /една втора / ид.част от общо претендираната сума от 20 835.75 лв. /двадесет хиляди осемстотин тридесет и пет лева 0.75 лв./, посочена в изпратената и получена от нея на 15.09.2020 г.

ПДИ, подписана от Управителя на клона на ПИБ – К., с произтичащите от 2 това законни последици, като й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от юриск. М. М., в качеството й на пълномощник на ответното дружество ПИБ АД, с който заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан, за което излага следните възражения: На *** г. между Д.О.Т., ЕГН **********, /длъжник/ и „П." АД, ЕИК *** /банката/ бил сключен Договор № *** от *** г. за банков кредит, с който договор банката е отпуснала на длъжника сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ за образование. Крайният срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно точка 3 от Договора, бил 27.07.2020 г.

Длъжникът не е погасил задълженията си към банката в този срок. Считано от датата на падежа /27.07.2020 г. / целият кредит е изискуем. За обезпечаване на задълженията Договор № *** от *** г. за банков бил сключен Договор за поръчителство с поръчителя П. АНТ. АНТ., ЕГН **********. Съгласно т. 2 от Договора за п о р ъ ч и т е л с т в о Поръчителя отговарят солидарно заедно с Кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите и разноските. Съгласно чл. 11 от Договора за поръчителство „Поръчителят се задължава при неизпълнение на главното задължение от страна на Кредитополучателя и без да е необходимо Банката да насочва иска си първо към Кредитополучателя, да внесе при първа покана, доброволно, всички дължими суми, включително лихвите и разноските" С покана с изх. № *** г., връчена чрез ЧСИ Д.Д., рег. *** на КЧСИ „П." АД уведомила и поканила Поръчителя П. АНТ. АНТ., ЕГН ********** като и бил даден 7-дневен срок за плащане на просрочените задължения. Поканата била връчена лично на 15.09.2020 г. Пълномощникът на ответното дружество заявява, че срокът е изтекъл, но до този момент кредитополучателят и поръчителят не са погасили всичките си задължения по горепосочения договор. Сочи, че съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за "П." АД се е породил правен интерес да пристъпи към принудително събиране на вземането си от солидарните длъжници. На 14.02.2018 г. „П." АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците: Д.О.Т., ЕГН:

********** и П. АНТ. АНТ., ЕГН: ********** по Договор № *** от *** г. въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката. По горното заявление на „П." АД, било образувано частно гражданско дело № 1403 от 2020 г. по описа на Районен съд - К. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и съответния Изпълнителен лист от 09.11.2020. с който длъжниците Д.О.Т., ЕГН ********** и П. АНТ. АНТ., ЕГН ********** били осъдени да заплатят солидарно на „П." АД, общо сума в размер на 20 533,13 лева /двадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и тринадесет ст./ от които: 9 564,84 лева – просрочена главница; 7 934,80 лева – непогасена договорна лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит от 27.12.2011 г. до 27.07.2020 г., вкл.; 2 528,53 лева – обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва), дължима на основание т. 10 от Договора за кредит от 30.04.2013 г. до 12.03.2020 г.; 88,49 лева – непогасена договорна лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 416,47 лева – обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва), дължима на основание т. 10 от 3

Договора за кредит от 14.05.2020 г. до 29.10.2020 г. и законна лихва върху просрочената главница от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането. Счита възражението за изтекла погасителна давност на вземането за главница за неоснователно и необосновано. Заявява, че ВКС трайно приема, че вземанията за главница по договор за заем/кредит, платима на вноски, не са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, от крайният падеж на кредита или от датата на обявената предсрочна изискуемост: (Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ВКС; Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г., III г.о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. по търг. д. № 1200/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 399 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 7589/2014 г. на Софийски градски съд). Счита, че от горното следва, че след като вземането по главница е неделимо задължение е дължимо на един падеж, като в случая общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, започва да тече от 27.07.2020 г. /падежа на кредита/, а банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК на 30.10.2020 г. Относно претендираната от Банката договорна и наказателна лихва: лихва 7 934,80 лева – непогасена договорна лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит от 27.12.2011 г. до 27.07.2020 г. вкл; лихва 2 528,53 лева – обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва), дължима на основание т.

10 от Договора за кредит от 30.04.2013 г. до 12.03.2020 г. – сочи, че е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б „в“ от ЗЗД. На основание гореизложеното, счита предявените претенции в исковата молба за неоснователни и недоказани и ги оспорва изцяло и моля съда да постанови решение с което да отхвърли така предявения против Банката иск.

Претендира присъждането на разноски. Моли съда да отхвърли доказателственото искане на ищеца за разпит на двама свидетели, като необосновано и ненужно по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приетото по делото заверено копие на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, ГПК, се установява, че по подадено от „П.“ АД. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ***, представлявана от Н.Х.Б. - Изпълнителен директор и С.А.П. - Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М. М. заявление е издадена заповед № 260214 от 05.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1403/2020 г. по описа на Районен съд-К., срещу длъжникът Д.О.Т., с ЕГН ********** с адрес: с. Б., обл. П., *** и длъжникът П. АНТ. АНТ., с ЕГН ********** с адрес: гр. К., жк. ***, да заплатят солидарно: сумата от 9 564.84 (девет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева. представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № *** г.; сумата от 7 934.80 лева ( седем хиляди деветстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел 11, т. 4 от Договора за периода до 27.07.2020 г., включително; сумата от 2 528.53 лева (две хиляди петстотин двадесет и осем лева и петдесет и три 4 стотинки), представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания /наказателна лихва/, дължима на основание т. 10 от Договора за кредит, за периода от 30.04.2013 г. до 12.03.2020 г. включително; сумата от 88.49 лева (осемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел 11, т. 4 от Договора за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.. включително; сумата от 416.47 лева (четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания /наказателна лихва/, дължима на основание т. 10 от Договора за кредит, за периода от 14.05.2020г. до 29.10.2020г., включително, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 410.66 лева, представляващи заплатена държавна такса и 50.00 лева., представляващи възнаграждение на юрисконсулт. В същата се уточнява, че вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение oт счетоводните книги на ПИБ съгласно чл.417 т.

Разпечатката съдържа 17 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d271a03e-0b01-4346-91b9-57c3e94710a4