Определение № 1944 от 11.08.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2118/2023
- Вид
- Определение № 1944
- Подписан
- 11.08.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1944 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502118 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 6935/16.06.23г.,постановено по гр.д.№ 7753/22г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,е върната исковата молба на П. Ж. П.,ЕГН********** против М. М. Х.,с която са предявени искове за прогласяване на нищожност на постановление за възлагане на ДСИ Хасково и за ревандикация на недвижими имоти и е прекратено производството по делото поради недопустимост на производството на осн.чл.130 от ГПК.
Подадена е частна жалба от П. Ж. П.,чрез назначения му особен представител адв.Ст.С.,с която се твърди недопустимост на атакуваното определение и се иска обезсилването му като такова,респективно отмяната му като неправилно и връщането му на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по изложени в жалбата съображения.
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана съображения: по същество,същата е неоснователна по следните
Пред първоинстанционният съд са предявени няколко иска от П. Ж. П. иск за собственост по чл.108 от ЗС досежно поземлен имот и построените в него сгради,иск за прогласяване нищожност на постановление за възлагане на 1
ДСИ при РС-Хасково относно публична продан на същия поземлен имот и сгради и искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди,причинени от незаконосъобразни действия на Прокуратурата на РБългария,РС-Хасково и ОС-Хасково във връзка с оспорената публична продан на имотите.След разделяне на производството по исковете,пред ПдРС,14-ти гр.с. е образувано производството по гр.д.№ 7753/22г.по исковете за прогласяване нищожността на постановление за възлагане от 06.12.2004г.и за ревандикация на поземления имот и сградите в него.
Твърденията в исковата молба са,че извършената от ДСИ при РСХасково публична продан е недействителна поради липса на компетентност от лицето,издало постановлението за възлагане и провеждането й в нарушение на процесуалните правила.Предвид твърдяната нищожност на постановлението ищецът претендира да е собственик на имотите и иска осъждане на ответника да му ги предаде.
ПдРС е дал указания на ищеца да изложи твърдения във връзка с обжалването на постановлението и за интереса му от предявения иск за нищожност.
Позовавайки се на служебното начало при изясняване на допустимостта на производството,съдът е изискал информация за водените от страната дела във връзка с изпълнителното производство,по което е проведена публичната продан и е постановено атакуваното постановление за възлагане.Въз основа на събраните данниписма,справки,удостоверения и съдебни актове,районният съд е приел за категорично установено,че оспорваното в настоящото производство постановление за възлагане на недв.имот е било обжалвано от ищеца и потвърдено от горния съд.На база тази констатация първостепенния съд е стигнал до извод за недопустимост на иска за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане,а оттам-и за недопустимост на предявените искове за ревандикация на имотите по чл.108 от ЗС,които са обусловени от иска за нищожност на постановлението за възлагане.
В частната жалба се излагат доводи за недопустимост,респ.неправилност на атакуваното определение единствено в насока,че районният съд събирал служебно,по собствена инициатива доказателства „от трети лица“,без да е бил сезиран изрично от ищеца,което 2 било недопустимо излизане извън пределите на служебното начало.Нарушено било и диспозитивното начало в процеса,залегнало в чл.3 от ГПК,тъй като съдът без да е сезиран изрично от ищеца,събирал доказателства чрез изискване на информация от РС-Хасково и ОС-Хасково под формата на удостоверения и др.документи,без тя да е изрично искана от ищеца.Нарушено било и правото на защита на ищеца,доколкото той не бил запознат със служебно събраните от съда документи от трети лица,без същите да му бъдат връчени по реда на ГПК и да му бъде дадена процесуална възможност да се запознае с тях.Твърди се също,че от РС-Хасково и ОС-Хасково били представени писма и удостоверения,на които ПдРС се позовавал,но не били представени съответните съдебни решения.
Настоящата инстанция не споделя становището на жалбоподателя,че районният съд е събирал доказателства,излизайки извън пределите на служебното начало.
Във всички случаи при предявен установителен иск,(какъвто е и предявеният иск за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане на недв.имот),съдът служебно следи за допустимостта на иска,т.е.извършване на преценка за неговата допустимост. Съдът е длъжен при постъпването на исковата молба и преди разглеждане по същество на спора,да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима,ръководен единствено от наведените в исковата молба твърдения и без да обсъжда представените към нея доказателства.
В случая самата искова молба е била нередовна,което е наложило съдът да дава указания на ищеца за уточняване на претенцията му,за да може да извърши преценка на допустимостта на същата.С молбата си от 08.09.22г.ищецът е направил уточнение,че след устна справка в служба „Архив“ към ХОС е установил,че по жалби на ищеца са образувани в периода 2002-2004г.шест броя в.ч.гр.дела.Поради невъзможността на самия ищец да направи уточнение на исковата молба в искания от съда смисъл съобразно указанията-дали е обжалвано постановлението за възлагане и с какъв акт е завършило производството,съдът е изискал данни от ХОС и ХРС.Тези негови действия са именно във връзка със задължението му служебно да следи за допустимостта на иска и с тях съдът не е излязъл извън пределите на служебното начало,закрепено в разпоредбата на чл.7,както счита 3 жалбоподателя.
Не е нарушено и диспозитивното начало в процеса.Информацията ,събрана от съда,не е изрично изискана от ищеца,но е във връзка с направеното от него уточнение на исковата молба,което е непълно.
Настоящата инстанция не намира да е нарушено и правото на защита на ищеца,доколкото същият е имал възможността да се запознае със събраните и приложени по делото данни,което е направил,видно от многобройните молби,изходящи от него и от назначения му особен представител,в които е изразявал становище по постъпилите писма и удостоверения.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира,че ПдРС е постановил правилно и законосъобразно определение,което следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6935/16.06.23г.,постановено по гр.д.
№ 7753/22г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е върната исковата молба на П. Ж. П.,ЕГН-********** против М. М. Х.,с която са предявени искове за прогласяване на нищожност на постановление за възлагане на ДСИ Хасково и за ревандикация на недвижими имоти и е прекратено производството по делото поради недопустимост на производството.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4