Определение № 37 от 07.01.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 07.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20203100901105 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. 25 076 / 03.12.2021г. от “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 461 / 23.11.2021г., постановено по т.д. № 1105 по описа за 2020 година на Варненски окръжен съд, като се присъди пълния размер на претендираните разноски, както за настоящото, така и за заповедното производство.

В молбата се излага, че неправилно съдът е присъдил разноски съобразно уважената част от иска. Твърди, че изцяло ответникът е станал причина за завеждане на делото, като извършеното в хода на производството доброволно плащане не следва да служи като основание за присъждане на намален размер на разноските. Към датата на завеждане на исковата молба, държавната такса и адвокатското възнаграждение са съобразени с размера на дължимата от ответника сума.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна Н. Г. Г. депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че не е станал повод за завеждане на исковата претенция, като вземането е било разсрочено за плащане до 03.08.2021г. и искът бил преждевременно предявен.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника - АН. Г. Г..

Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна, по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7, 1 представлявано заедно от Т. А. П. и Д. В., срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:

*******, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане на установено между страните, че ответникът, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за банков револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г., Анекс № 1/29.6.2018г. и Анекс № 2/28.6.2019г., дължи на ищеца следните суми:

-сумата от 36 200 лв. /тридесет и шест хиляди и двеста лева/, представляваща непогасена главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017г., изменен с Анекс № 1/29.06.2018г. и Анекс № 2/28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 26.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението,

-сумата от 2 647,75 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва върху просрочената главница, начислена за периода от 29.07.2019г. до 25.06.2020г., на основание чл. 4.2 от договора и анексите,. ;

-сумата от 152,69 лв. /сто петдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща наказателна лихва при просрочие, начислена за периода от 20.07.2019г. до 25.06.2020г., на основание чл. 4.3 от договора и анексите;

-сумата от 39,82 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща дължими такси по договора за кредит, за които суми е издадена заповед № 3029/ 29.06.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 7082 / 2020г. на Районен съд - Варна, 47 състав.

С постановеното по делото решение съдът е уважил частично исковете и ги е отхвърлил в друга част, поради извършени доброволни плащания в хода на производството.

Действително, че след издаване за заповедта за изпълнение по реда на заповедното производство, задължението е погасявано от кредитополучателя доброволно. Този факт е бил съобразен от ищеца към датата на подаване на исковата молба и същият е предявил претенцията си съобразно дължимите към датата суми.

Отговорността за разноски по чл.78 от ГПК е изградена изцяло върху идеята на законодателя, че страната, която е станала причина или с неоснователните си действия е предизвикала завеждане на производството, следва да понесе и отговорността за разноските.

В този смисъл и практиката на ВКС приема, че когато ответникът е станал повод за завеждане на делото, в негова тежест следва да се възложат и разноските при прекратяване на делото, въпреки че ищецът е десезирал съда чрез отказ или оттегляне на иска /определение по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, I г.о., определение по ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на IV г.о. и други/.

Когато в хода на производството, ответникът заплати частично задължението, то и процесуалните действия на ищеца биха могли да са: частично оттегляне, частичен отказ, или ако не избере тези опции, то исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена в тази част, както е и в процесния случай. Съдът намира, че последиците, касаещи разноските, следва да бъдат идентични и в трите хипотези, когато ответникът е станал причина за завеждане на 2 исковата претенция, както е в случая. Неоснователно е възражението му, че не е бил причина. Ответникът е сключил договора за кредит в качеството на солидарен длъжник и като такъв отговаря за задължението солидарно с кредитополучателя. Към датата на завеждане на исковата молба, сумите, за които се твърди, че се дължат на кредитора, се установи в хода на производството, че са били дължими, поради което съдът намира, че ответникът, като задължено лице по договора за кредит, е станал повод за завеждане на производството и дължи разноски за същото. С оглед на това и предвид изхода на спора, съответно и на ищеца за исковото производство следва да бъде присъдена пълната сума за държавната такса и за възнаграждението на вещото лице, а адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено съобразно предвидения в Наредбата за минималните възнаграждения минимум с оглед материалния интерес, посочен в исковата молба / направено е възражение за прекомерност от ответника/. За заповедното производство – следва да се присъдят претендираните разноски в пълен размер.

В рамките на заповедното производство сторените разноски са в общ размер на 2560,33лв.

/от които 1012,81 лв. за заплатена държавна такса и 1547,52 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение/. Това е и размерът, който следва да се присъди на ищеца за заповедното производство.

За исковото производство, ищецът претендира сумата от 780,81 лв. -за заплатена държавна такса, 2459,05 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и 780 лв. – за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Ищецът има право на пълния размер на сторените разноски за заплатената държавна такса и възнаграждението за вещо лице. По отношение на адвокатското възнаграждение, от ответника е направено възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за основателно, след като изчисли, че минимумът по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно материалния интерес, посочен от ищеца в исковата молба, а не съобразно уважения от съда размер, е 2041,45 лв. с вкл. ДДС. След направените изчисления на ищеца за исковото производство следва общо да се присъди сумата от 3602,26 лв.

С оглед на всичко гореизложено, налице са основания, които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява основателна за част от искането. По отношение на искането да се присъди в пълен размер претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство, молбата е неоснователна, доколкото по направеното възражение за прекомерност, съдът намери основания за неговото намаляване, както беше посочено погоре.

Мотивиран от горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение No 461 / 23.11.2021г., постановено по т.д. 1105/ 2020г. по описа на ВОС, В ЧАСТТА за разноските, за които е осъден ответникът Н. Г. Г. , на основание чл.

3

248 от ГПК, като ВМЕСТО постановения диспозитив за сумите от 1 478,36 лв. – сторените в заповедното производство и 2 576,22 лв. – сторените в настоящото производство, следва ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св.

Неделя“ 7, представлявано заедно от Т. А. П. и Д. В., сумата от 2 560,33лв. / две хиляди петстотин и шестдесет лева и тридесет и три стотинки/, представляващи сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 3 602,26 лв. / три хиляди шестстотин и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 780,81 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 780 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2041,45 лв. с вкл. ДДС , на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, с правно основание чл. 248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на разликата над 2041,45 лв. до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 2459,05 лв., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4