Решение № 12423 от 24.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61786/2022
- Вид
- Решение № 12423
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 4, изр. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 12423 гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110161786 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕООД срещу С. С. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 700,00 лв. – незаплатена главница по договор за кредит от разстояние № *** от ***г. , ведно със законна лихва от постъпване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; 23,10 лева - възнаградителна /договорна/ лихва за периода 26.07.2021 г. до 25.08.2021 г. и 55,41 лева - мораторна лихва за периода от 25.08.2021 г. до 05.06.2022 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 33913/2022 г. по описа на СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че на 26.07.2021г. между него и ответника е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, по силата на който ищецът в настоящото производство и кредитодател по договора се съгласил да предостави на кредитополучателя С. С. Д. сумата от 700 лева в заем, срещу което в тежест на ответника възникнало задължение да върне получената сума на 1 погасителна вноска с падежна дата на 26.08.2021 г., заедно с договорна лихва за периода 25.07.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер на 23,10 лв. В изпълнение на договора ищецът твърди, че е превел сумата по личната банкова сметка на длъжника С. Д.. Посочва, че договорът за кредит между страните е сключен от разстояние, като заявката за кредита е направена от потребителя след регистрация на сайта www.minizaem.bg, след което кредитополучателят е получил имейл съобщение от кредитодателя и е потвърдил самоличността си чрез получен по личния телефон уникален 4цифрен код и чрез телефонно обаждане на посочен в заявката за кредит личен телефонен номер от кредитополучателя, като разговорът се записвал. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. С.
Д..
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представен като доказателство по делото Договор за предоставяне на кредит № ***/*** г., се установява, че между „фирма“ ЕООД и С. С. Д. е сключен договор за кредит за сумата от 700 лв. за периода от 30 дни, с падежна дата – 25.08.2021 г. Уговорена е възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,44 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя възлиза на 723,10 лв. / в случай на предоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок/, респ. на сумата от 847 лв. / при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок/. В клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора се предвижда, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя главницата в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от него банкова сметка или в офис на „фирма“ АД.
В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер, постоянен и настоящ адрес.
По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда за кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно т.1.1 от ОУ кандидатът посещава уебсайт www.***.bg или www.***.bg, избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната страница на сайта с натискането на бутон „Вземи сега“. Отразено е, че в този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва въпросник, публикуван на сайта, след което натиска бутон „Напред“ и изпраща своето изрично искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. В случай, че кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, действащите общи условия – неразделна част от договора, а също така и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит. В 7-дневен срок кандидатът потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, заедно с общите условия – неразделна част от него и стандартния европейски формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от „фирма“ ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването. Договорът за предоставяне на кредит се счита за сключен след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема същия, заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключването му. В общите условия се предвижда още, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена в него банкова сметка, или на каса на офис на „фирма“ АД.
Представено е платежно нареждане за вътрешнобанков превод на „банка“ АД от *** г., от който се установява, че в деня на сключване на процесния договор - 26.07.2021 г., в 13:43:48 лв., кредиторът „фирма“ ЕООД е извършил паричн превод в полза на ответницата С. С. Д. за сумата в размер на 700 лв., с посочено основание: Договор за заем № *** (номера на договора за кредит).
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло, се установява, че с платформа www.***.bg чрез създаден от С. С. Д. профил е 2 кандидатствано за отпускане на кредит от разстояние № ***от 26.07.2021 г. Експертът е констатирал наличието на данни за попълване на въпросник и отбелязване на поле „Съгласен съм с общите условия“ от профил (акаунт) на ответника и изпращане по имейл (***) на договор и общи условия за писмено потвърждение. Установява се още наличието на данни за успешна процедура по одобрение и отпускане на искания кредит и изпращане на потвърждаваща процедура, а именно: 1/ изпращане на имейл с линк към системата на „фирма“ ЕООД, 2/ въвеждане на код (***) за договор № ***/26.07.2021 г., изпратен предварително на телефон *** в заредения линк, натискане на бутон „Потвърди“ на 26.07.2021 г. Запознавайки се с данните в профила на ответника в централизираната информационна система на „фирма“ ЕООД, експертизата е установила записване на личните му данни, както и наличието на изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит, както следва: на 26.07.2021 г. в 13:14 часа – с текст „uspeshna registraciq v ***.bg”; на 26.07.2021 г. в 13:23 часа – с текст „Vie ste odobren za zaem ot ***.bg” и на 26.07.2021 г. в 13:44 часа – с текст „Vie poluchihte na kasa na фирма AD zaem ot ***.bg”. Установено е също така и изпращането на СМС код (***) за сключване (верификация) на договора на телефон ***. Според експертното мнение изследваната информация не е манипулирана, касаеща аудио съдържанието, същата не е видоизменяна, коригирана и/или частично изтривана.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът, кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че видно от писмо, изх. № /***/ от *** г. от „банка“ АД, на *** г. заемната сума в размер на 700 лв. е постъпила по банкова сметка с IBAN *** с титуляр С. Д. на основание: „Договор за заем номер ***“. Експертът е установил, че в счетоводството на „фирма“ ЕООД не са отразени постъпили плащания по процесния договор за предоставяне на кредит № ***. Според заключението, дължимата сума по процесния договор за кредит е в общ размер от 847 лв., от която 700- главница, 23,10 лв. – договорна лихва и 123,90 лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение. Размерът на лихвата за забава върху главницата в размер на 700 лв. за периода от 25.08.201 г. до 05.06.2022 г. е в размер на 55,41 лв. Според вещото лице, размерът на ГПР, с включване в него и на неустойката за непредставяне на обезпечение (в размер на 123,90 лв.), възлиза на 916,77 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от *** г. с твърдяното съдържание, в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата за сключване на същия в твърдяната форма; изпълнение на задължението си по договора за предоставяне на заемната сума на ответника; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията и техния размер; изпадане на ответника в забава плащането на сумите по договора, както размера на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът за потребителски кредит следва да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със задължителното му съдържание по чл. 11 ЗПК. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява 3 непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
В ЗПК е предвидена възможност договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние - едно или повече.