Протокол № 91 от 15.07.2022, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 91 гр. гр.Мадан, 15.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Наказателно дело частен характер № 20225430200005 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г. В. П., редовно призован, явява се лично.

ПОДСЪДИМАТА З. В. К., редовно призована, явява се лично и чрез защитника адв. Н. М. - с пълномощно по делото.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г. В. П. - Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. М. - Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА З. В. К. - Да се гледа делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се постъпило писмо от СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан с вх.№ ***от 2022 г., с което се предоставя следната информация: Ученикът В. Г. П. е участвал в Национална олимпиада „Знам и мога“ на 22.01.2022 г.. Госпожа М. дава консултация на желаещите ученици всеки петък от 12.20 ч. до 13.00 ч. Тази консултация не е свързана с подготовка за олимпиади.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ – Аз считам, че няма основание да се приема това доказателство.

1

АДВ.М. – Моля да се приеме доказателството. Доверителката ми води една свидетелка, която моля да допуснете до разпит, и която свидетелка ще установи какво е поведението на тъжителя и близките му при срещите, които се осъществяват с детето.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ – Аз мисля, че не е необходимо да се коментира моето поведение, понеже аз не съм имал срещи с детето. Аз не съм имал контакти с детето. Тук основното на това дело е да се докаже, че не се изпълнява съдебно решение, и не е основателно да се разпитва свидетел относно моето поведение. Искам да предоставя едно писмено становище, като предоставям и копие за другата страна.

АДВ.М. – Благодаря на тъжителя, че представя копие и за мен, но тъй като сме в наказателен процес, писмени становище не се приемат.

Пледоариите са устни.

СЪДЪТ НАМИРА, че докладваното в днешното съдебно заседание писмено доказателство - писмо от СУ „Отец Паисий“-гр.Мадан следва да се приеме, тъй като е необходимо за разкриване на обективната истина, както и да се допусне до разпит водения от подсъдимата свидетел. Представеното становище от частния тъжител следва да бъде прието и приложено по делото.

С оглед на което

СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство писмо от СУ „Отец Паисий“ - гр.Мадан вх. № ***от 2022 г., с което се предоставя информация от училището за детето В. Г. П., както и представеното в днешното съдебно заседание становище от частния тъжител Г.П..

ДОПУСКА до разпит един свидетел на подсъдимата при режим на довеждане.

ПРИСТЪПИ СЕ към снемане самоличността на свидетелят както следва:

Е. М. К. – на 61 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯ Е. К. – Познавам З.К., защото аз работя при г-н К. в 2 комбината, и З. работеше няколко месеца при него, и оттам я познавам. Не мога да кажа точно кога работеше З. в комбината, в който шият работни облекла. Познавам детето на З., то беше с нея, когато тя работеше. Това беше преди около 2 години лятото. Тя идваше с детето в цеха. Не познавам бащата на детето. З. ми е споделяла, че има проблеми с мъжа й, че той иска да вземе детето. Споделяла ми е, че живее при сестра си. Миналия месец на 17.06.2022 г. беше, около 5.15-5.30 часа след обяд, аз съм чистачка там и чистих на първия етаж в цеха, и чух един вик по стълбите нагоре. Като погледнах, З. бягаше по стълбите нагоре с детето. Стълбите са извън сградите и водят зад цеха. Чух едни викове, двама мъже /свидетелката посочи частният тъжител и неговия баща, който присъства в залата/ я гонеха и псуваха.

После те се върнаха двамата, а З. не видях кой път хвана, надолу ли, нагоре ли, не видях, аз почнах да си работя. Била съм свидетел само на един случай, този на 17.06.2022 г. около 5.15-5.30 часа след обяд. Не сме говорили със З. подробно, но ми е споделяла, че има проблеми с мъжа й. Този цех се намира до пощата, в центъра на Мадан. Към него водят стълби от пощата до горе. Аз не съм говорила със З. след този случай. След 17.06.2022 г. не сме се срещали със З.. Преди това не сме говорили със З. за това, че трябва детето да се взема от бащата.

ЧАСТНИЯТ

Изяснено е делото.

ТЪЖИТЕЛ

–

Нямам доказателствени искания.

АДВ.М. – Нямам други доказателствени искания. Моля да се даде ход по същество.

ПОДСЪДИМАТА З.К. – Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г.П. – Аз всичко, което е имало да го кажа по отношение на неизпълнение на съдебното решение от страна на майката, смятам, че основната вина за отчуждението на детето е по вина на майката.

Конкретно за последния случай, в 15.00 часа бяхме там, те като ме видяха на 3 центъра, ние два часа със свидетел чакахме пред дома на сестра й, и към 17.00 часа като си тръгнахме за Пловдив, решихме да минем през центъра с надеждата да видим детето, те като ни видяха, започнаха да бягат по тези стълби нагоре, и се скриха горе в този цех. Очевидно майката не желае да имам комуникация с детето, да го видя поне за 5 минутки. Относно псувни и обиди, образувана е полицейска преписка и сме дали обяснения. Не сме използвали никакви обиди и псувни спрямо майката, камо ли към детето.

Просто искахме да видим дали е здраво детенцето, дали всичко е наред.

Смятам, че нито една точка, един член от закона не оправдава поведението на майката, която умишлено, и е задължена от законодателя тя да отговаря за осъществяване на контакта на детето с другия родител, още повече когато се делегират на единия родител да осъществява родителските права, за мен това е още по-голяма отговорност. А това, че баща не може да поддържа контакт с детето, това е изцяло по вина на майката. Поддържам гражданските искове.

АДВ.М. – Уважаеми г-н Съдия, моля Ви да постановите оправдателна присъда, да отхвърлите предявените граждански искове като неоснователни и недоказани, и на подзащитната ми присъдите направените разноски по делото. Моля да приемете, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

На първо място към тъжбата е приложено незаверено съдебно решение, в което не е отбелязано, че е влязло в сила, не е надлежно заверено от тъжителя. Доколкото това съдебно решение може да бъде доказателство по делото, в него не е отбелязано откъде точно ще бъде вземано детето, а е посочено: „от дома на майката“. Кой е домът на майката така и не е ясно при условие, че живее в гр.Мадан в учебно време, но пък през другото време се намира в с.Старцево, където е основният й дом и там има много по-добри условия за отглеждане на детето. В тъжбата се сочи, че подзащитната ми не е изпълнила съдебно решение, като е осуетила личните контакти на тъжителя с детето му Г.П., за което е предявено обвинение по чл.182, ал.2, предл.2 от НК.

Това деяние обаче е умишлено. В случая не бе установен умисъл на подзащитната ми за неизпълнение на съдебното решение, както не бе установено, че доколкото има деяние, то представлява особено тежък случай, а аз считам, че деяние няма. Моля да имате предвид, че по делото бе установено както от показанията на свидетелите П.и, така и на полицая М.

Уз., а и от протокол от 13.02.2021 г. на ЧСИ Т. по ИД № **/2021 г., че детето не желае да се среща с баща си. В този смисъл са и показанията на 4 свидетелката Ж. К.. При посоченото, при условие, че самото дете не желае да се среща с баща си, подзащитната ми няма умисъл за извършване на престъплението, както и никаква вина, тъй като не може насила да накара детето да се среща с баща си. При условие, че въпреки нежеланието му тя би го насилвала, то детето би било подложено на психически стрес, което не е в негов интерес. В тъжбата се сочат определени дати, като обвинението започва, считано от датата 01.01.2021 г., след което се сочат датите 15.01.2021 г., 02.02.2021 г. и 19.02.2021 г. В това отношение моля да имате предвид, че в съдебното решение, на което се позовава тъжителят, е посочено, че през м.януари и м.февруари 2021 г. личните контакти трябва да бъдат осъществявани вторите и четвърта събота и неделя от месеца. С оглед посоченото за твърдяните дати 01.01.2021 г. и 15.01.2021 г., 02.02.2021 г. и 19.02.2021 г. обвинението не е доказано, тъй като това са били първа и трета събота и неделя от месеца, а не втора и четвърта, както е по съдебното решение. Следващата посочена дата е 05.03.2021 г., за която видно от писмо на РУ-Мадан е установено, че детето не е искало да се види с баща си. За твърдяната дата 19.03.2021 г., видно от писмо *** от 14.12.2021 г. на РУМадан детето е било болно и не е можело да се установи контакт. За датата 02.04.2021 г., видно от писмо **/17.06.2022 г. на СУ“Отец Паисий“-Мадан децата са били на онлайн обучение, като по делото бе установено, че когато са на онлайн обучение, детето се намирало в дома на баба си в с.Старцево, което е добре известно на тъжителя. По отношение на следващите твърдяни дати – 16.04.2021 г., 07.05.2021 г., 21.05.2021 г., 04.06.2021 г., 18.06.2021 г., 02.07.2021 г., 16.07.2021 г. и 06.08 2021 г. не е доказано, че подзащитната ми и детето не са били на адреса. Видно от цитираното по-горе писмо 2***/2021 г. на РУ-Мадан, за тези дати е извършена проверка, но не се сочи какви са резултатите от проверката, а само се сочи, че е образувано досъдебно производство и към датата на издаване на писмото не е било приключило.

Следващите твърдяни дати са - 20.08.2021 г., 03.09.2021 г., 17.09.2021 г., 01.10.2021 г. и 15.10.2021 г., 05.11.2021 г. и 19.11.2021 г. и 03.12.2021 г. – за същите дати видно от цитираното по-горе писмо на РУ-Мадан, няма подадени сигнали, т.е. очевидно контактите са се състояли, или пък тъжителят въобще не е идвал при условие, че не са подавани сигнали. Искам да отбележа, че тъжителят ангажира като свидетели по делото двамата си родители В. и В.

П.и. Те обаче не установиха на кои дати са ходили за лични контакти, а 5 единствено, че са ходили и е нямало никой на адреса в Мадан, който както вече посочихме, не е упоменат в съдебното решение. Моля да имате предвид, че дори тези свидетели не отрекоха, че в 2-3 случая, в които са ходили, подзащитната ми ги е чакала пред полицията в гр.Мадан заедно с детето, и то не е искало да отиде с баща си, не е искало да се среща с него, като отново не посочиха дати, при които тези 2-3 случая са се осъществили, при което може да са на всяка една от посочените в тъжбата дати. Тук следва да отбележа, че на показанията на тези свидетели, че срещи изобщо не е имало, не следва да се вярва, като се има предвид изявлението на свидетеля В. П. при разпита му пред Вас, че единствения начин тази жена да влезе в правия път, е да търпи някакви санкции, да смени костюма с раиран костюм и служебно да бъде откарана в Сливен, което сочи на изключителна незаинтересованост на свидетеля. Свидетелката П.а освен за 2-3 случая пред полицията, в които детето отказвало да се види с баща си, сочи и случай в с.Старцево, когато детето пак е отказвало да се види с баща си. В тази връзка аз ще моля да се доверите на обясненията на подзащитната ми, че всеки случай, когато детето откаже да се види с баща си, и даже тогава, когато не е ясно дали са ходили на адреса или не, тъжителят сигнализира на тел.112. Възможно е в 15.00 часа да са били там, да са отишли да се обаждат, и в това време да са си тръгнали.

Обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Че детето не е искало да се вижда с баща си установи и свидетелката Ж. К., която посочи, че е присъствала, когато е имало дати за лични контакти в общината и З. е водила редовно детето там, но тъжителят е започвал с думите дали детето ще отиде с него в Пловдив, на което детето отговаряло с „не“ и започвало да плаче, и П. казвал, майка му ще я вкарат в затвора, което съответства и на казано от свидетелят В. П., че трябвало да сложи раиран костюм. Същата свидетелка сочи случай, когато детето е излягало от общината и отишло в съда да търси помощ. Сочи, че когато идват П.и, З. излиза с детето, Г. пита детето ще тръгне ли с него, то отказва, и той се обажда на полицията.