Решение № 1583 от 26.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Варна, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100501629 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 279821/23.03.2021г., подадена от В. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, №35, вх.1, ет.2, ап.4, срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г. на ВРС, 34 съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Травълър“ ЕООД, ЕИК 201370606, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 45, вх. Б, ап. 4, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 354.00 лева, платена като първа вноска от 200 щ.д. и за разликата над 749 щ.д. до предявения размер от 949 щ.д.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Сочи се, че отказ от договора не е правен и отказът е различно понятие от прекратяването му поради форсмажор, и по делото не е установено да е извършван отказ/оттегляне на поръчката. Счита се, че ответникът не е доказал дължимост на разноски и възнаграждение съответно на извършената работа, не е навел твърдения какъв е обемът на свършената работа. Поддържа се, че пропускът на насрещната страна да се позове на чл.288, ал.2 ЗЗД, не може да бъде саниран. Сочи се, че в договора липсва пояснение какво е 1 дължимото възнаграждение при частично изпълнение. Въпреки това, се счита, че довереникът може да се ползва от правата по чл.288, ал.2 ЗЗД, но само ако е успял да докаже частта от свършената работа. В евентуалност, се моли да се приеме, че договорът е специфичен договор за услуга, за който се прилагат правилата на договора за изработка, при който рискът е за изпълнителя и в този случай той няма право на възнаграждение. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Травълър“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Излага се, че в договора е посочено изрично какви суми се възстановяват при прекратяването му и при какви условия. Сочи се, че ищецът се е съгласил, че „Травълър“ ЕООД няма да носи риск от непреодолима сила, поради което рискът е за ищеца. Настоява се, че „Травълър“ ЕООД е извършило всички дължими от него действия и правилно съдът е преценил, че има право да задържи една обща сума от 400 щ.д. Претендират се и разноски.

Постъпила е и въззивна жалба вх. №282936/12.04.2021г. от „Травълър“ ЕООД , ЕИК 201370606 срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г. на ВРС, 34 съдебен състав, в частта, с която е осъдено дружеството да заплати сумите, платени по прекратен договор от 06.12.2019г. по повод участие на ищеца В. ИВ. М. в програма Work and Travel USA, а именно: 749 щ.д., платени като втора вноска и 400.00 лева, платена като депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба – 30.06.2020г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържа, че съдът не е взел под внимание, че между страните не е налице търговска сделка и чл.306 ТЗ е неприложим. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че липсата на насрочване на дата за интервю за виза към 29.05.2020г. и неяснотата за ищеца колко време ще продължи това положение, представлява обективна невъзможност за изпълнение. Поддържа се, че към същата дата дружеството е изпълнило всичките си задължения по договора, а до срока на договора – 25.09.2020г. участникът e имал право да замине за САЩ, а възможността му за престой там, е била до 25.10.2020г. Счита се, че отправеното още на 29.05.2020г. изявление за прекратяване, е субективно решение на ищеца. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че на 23.06.2020г., след като се е запознал със заповедта на президента на САЩ относно временно спиране на визи, управителят на „Травълър“ ЕООД е изпратил съобщение до заявилите участие в програмата, разяснявайки невъзможността за насрочване на интервю и е посочил възможността договорът да бъде прекратен чрез директни преговори, като сумите съгласно договора, са подлежали на възстановяване през м. август – септември 2020г., но ищецът не е отговорил на писмото и е завел делото. Поддържа се, че това негово поведение е недобросъвестно, а искът предявен преди изтичане на сроковете по договора. Сочи се и че ищецът се е съгласил с условията на програмата, според които рискът от непреодолима сила, се носи от участника в програмата. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

2

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от В. ИВ. М., в който се оспорва въззивната жалба на „Травълър“ ЕООД . Поддържа се, че сделката е търговска, тъй като едната страна по нея е търговец и липсват пречки за прилагане на нормите, свързани с непреодолима сила. Счита се, че преустановяването на визовите интервюта поради Ковид – 19 е обективна пречка за изпълнението на договора. Сочи се, че не отговаря на обективната истина изявлението, че въззивникът е изпълнил всички свои задължения по договора към 29.05.2020г. Излага се, че решението на Американското посолство в София за преустановяване на визовите интервюта на практика представлява забрана на американската администрация без значение, че не е издадена изрична заповед.

Сочи се, че ищецът не е бил длъжен да отговаря на получения имейл и да се явява в офиса на дружеството за двустранна среща, като между управителя на дружеството и адвоката на ищеца е имало разговори, които не са довели до споразумение. Излага се, че сроковете по договора биха били относими, ако договорът не е бил прекратен. Поддържа се, че решението в обжалваната от „Травълър“ ЕООД част, е правилно и се моли за потвърждаването му в тази част и се претендират разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, всяка от страните поддържа депозираната от нея жалба и отговор на жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени е в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, предявен от В. ИВ. М., ЕГН ********** срещу „Травълър“ ЕООД, ЕИК 201370606. Ищецът твърди, че на 06.12.2019г. е сключил с ответника „ТРАВЪЛЪР“ ЕООД договор за услуги, по силата на който ищецът е възложил на последния срещу възнаграждение да извърши действия, имащи за цел вземане на участие на ищеца в лятна програма за работа и пътуване на български студенти през 2020г. в САЩ. Твърди се, че за възложената работа ищецът е заплатил на ответника следните суми: 354.00 лв. - първа 3 вноска от $200, представляващи депозит за Студентска бригада Work and Travel USA;

$989.00 – втора вноска за Студентска бригада Work and Travel USA, включително такса SEVIS; 400.00 лв. – представляващи депозит за самолетен билет. Твърди се, че възникналата в страната и чужбина извънредна ситуация във връзка с глобалната пандемия от „Ковид – 19“ е породила обективни пречки за изпълнението на сключения договор. В тази връзка ищецът е съобщил на ответника, че предвид настъпилите непредвидими и непреодолими извънредни събития, същият няма интерес от изпълнението по договора и е заявил прекратяването му. Твърди, че и към датата на сезиране на съда ответникът е отказал да върне на ищеца претендираните суми. Предвид изложеното, сезира съда с искане за осъждане на ответника да му заплати сумите от 354.00 лв. - първа вноска от $200, представляващи депозит за Студентска бригада Work and Travel USA; $949.00 – втора вноска за Студентска бригада Work and Travel USA, без такса SEVIS; 400.00 лв. – представляващи депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „ТРАВЪЛЪР“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че към датата на подаване на заявлението от ищеца за прекратяване на договора, не е налице неизпълнение на задълженията на „ТРАВЪЛЪР“ ЕООД, както и че към същата дата не е налице непреодолима сила, която да представлява обективна пречка за изпълнение на задълженията на страните по договора. Напротив, до датата на получаване на изявлението на ищеца за разваляне на договора, ответникът сочи, че е изпълнил всички предвидени в договора свои задължения, поради което счита себе си за изправна страна по него. Ответникът сочи, че на основание раздел II, т. 15b, предложение 4 от договора, не следва да бъдат възстановени $400 от общата платена от ищеца сума по договора, както и платените суми за такса SEVIS в размер на $40, на основание раздел II, т.

6 от договора. На следващо място, ответникът сочи, че на 23.06.2020г. е съобщил на ищеца готовността си страните да прекратят договора при спазване на предвидените в него условия за това. Твърди се, че към датата на отправяне на заявлението за разваляне на договора не са били налице форсмажорни обстоятелства, както и че в случай на такива, рискът от неизпълнение е за ищеца. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В рамките на първоинстанционното производство, между страните са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 06.12.2019г. са сключили договор по повод участие на ищеца В. ИВ. М. в програма Work and Travel USA; че ищецът, в изпълнение задълженията си по договора, е заплатил на ответника сумите, както следва: 354.00 лева - първа вноска от 200 щ.д., 989.00 щ.д. – втора вноска, включително такса 4

SEVIS; 400.00 лева – депозит за самолетен билет; че към датата, на която ищецът В. ИВ. М. е изявил воля за прекратяване на договора, е било преустановено провеждането на интервю за издаване на визи, като такива не са провеждани до изтичане срока на договора с оглед заповедта на президента на САЩ от 22.06.2020г. за спиране на издаване на визи, включително от типа за Културен обмен - J1; че ответното дружество е съдействало на ищеца за осъществяване на интервю с американски работодател.

Съгласно раздел I от договора „Травълър“ ООД се е задължило да осигури документи за J1-DS 2019, да информира участника по всички въпроси, касаещи неговата ангажираност в програмата, да отговаря на въпроси на участника, поставени в e-mail, да организира при възможност полети на групи от участници, да информира подробно и правилно участника за правата и задълженията, които произтичат от J1 визата и програмата; да договори с американското консулство дати за интервю за вида съобразно датата на започване на работа в САЩ; да резервира самолетни билети на участника съобразно датата на започване на работа в САЩ, посочена в работната оферта, да осигури обучение и консултации на участника, ако е необходимо.