Решение № 969 от 15.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Сливен, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230101345 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени, при условията на обективно кумулативно съединяване, установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответно 1 дружество е сключен Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че клаузите по чл. 1, ал. 3 и по чл. 5, ал. 2 от процесния договор са нищожни поради неспазване на императивните разпоредби по чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат подробни доводи и съображения за твърдяната недействителност.

От съда се иска да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и да се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Претендират се присъждане на направените по делото разноски.

От ответната страна „Вива кредит“ ООД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции. Подадена е насрещна искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 1703,28 лева, от които 1500,00 лева – главница по Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година и 203,28 лева – начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година за периода от 04.12.2022 година до 16.05.2023 година.

Изложени са подробни съображения в подкрепа да доводите за дължимост на сумите и се иска тяхното присъждане, като се претендират и разноските по делото.

2

От страна на С. Ж. е подаден отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва нейната основателност.

Редовно призованата ищца не се явява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищцата и уважаване на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година ответното „Вива Кредит“ ООД е предоставило в заем на ищцата С. И. Ж. сумата от 1500 лева, за срок от 7 месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент - 40,32% и ГПР 49,50%. От страна на ищцата няма заплатени на ответното дружество суми по процесният договор. Начислената по договора неустойка е 481,88 лева, а начислената такса експресно разглеждане 722,85 лева. Действителният процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата 3062,98 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане по чл.

1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД и за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 1500 лева, но няма заплатена погасителна вноска.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

3

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на клаузите от договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,50 %.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 1500 4 лева се дължи връщане на сумата 3062,98 лева, за период от 7 месеца.

Поради това и защото от кредитора е нарушено и императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като незаконосъобразно не е включена таксата за експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР се констатира наличие на нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения клаузите от процесния договор са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена тяхната нищожност поради противоречието им с коментираните императивни законови разпоредби.

Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Същото е относимо и за конкретния случай, при който е прогласена нищожността на клаузите от договора, коментирани в изложението по-горе. В случая от събраните по делото доказателства се прие за установено, че ищцата не е заплатила на ответника нито една вноска от заемната сума в размер на 1500,00 лева. Тази сума се дължи на ответното дружество. До посоченият размер, който е съответен на търсения искът, следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва от завеждане на исковата молба на 18.05.2023 година до окончателното й изплащане. В останалата част, касаеща акцесорната претенция по насрещната искова молба, а именно за договорната лихва, предявения насрещен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По правилата на процеса на страните следва да се присъдят претендираните разноски, които се изчисляват като възлизащи в размер на 1540 лева за ищцовата страна по главите искове и ответник по насрещните и в размер на 889.46 лева за ответната страна по главните искови претенции и ищец по насрещните.

От първата сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса от 100,00 лева, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. М. по посочената в исковата молба банкова сметка следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в размер на 1440 лева с включено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за заплащане на такса за 5 експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 и нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр. *** и С. И. Ж. с ЕГН:

********** с адрес: гр. *** на основания чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата 1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2023 година до окончателното изплащане.