Решение № 1733 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета А.

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100502567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 22351/09.12.2024 г., постановено по гр. д. 20238/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 178 състав, частично са уважени предявените от Р. Г. К. срещу Детска градина 171 ,,Свобода” искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 177 КТ за заплащане на сумата от 873,91 лева, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.0 1.2023 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 540,90 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 40 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 88,24 лева, представляваща лихва за забава върху сбора от главниците – от 873,91 лева и 540,90 лева, за периода 27.10.2023 г. – 09.04.2024 г., като акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 88,24 лева до претендирания размер от 117,11 лева, както и за периода 01.09.2023 г. – 26.10.2023 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 490 лева, представляваща разноски в производство пред СРС, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС и сумата от 98 лева – държавна такса, както и сумата от 392 лева – възнаграждение на вещо лице направени разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 177 КТ за заплащане на сумата от 873,91 лева е подадена въззивната жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите.

Поддържа, че паричните средства, предвидени за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти, не били преведени по сметката на ответника, а били предоставени в бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни средства. Твърди, 1 че увеличението на трудовите възнаграждения се извършвало само по отношение на служители, чиито трудови договори били действащи, в каквато насока били указания дадени от заместник министъра на образование от 25.08.2023 г. По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли този иск, както да присъди направените разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищецавъззиваем, с което се оспорва жалбата. Взема становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилни фактически и правни изводи.

Посочва, че претендираните суми се дължат поради обстоятелството, че приетото увеличение на заплатите е със задна дата, като ирелеванто е дали към датата на сключване на анекса е съществувало трудово правоотношение между страните. Претендира разноски.

Решението не е било обжалвано от ответника в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 540,90 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 40 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 88,24 лева, представляваща лихва за забава върху сбора от главниците – от 873,91 лева и 540,90 лева, за периода 27.10.2023 г. – 09.04.2024 г. и от ищеца, в частта, с която акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 88,24 лева до претендирания размер от 117,11 лева и за периода 01.09.2023 г. – 26.10.2023 г., поради което в тази част е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

За да уважи решението по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ първоинстанционният съд е приел, че двете материални предпоставки обуславящи възникването на притезателното право на ищеца да получи плащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към процесния КТД, са: ищецът да е страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответната длъжност в системата на предучилищното и училищното образование, 2. да е членувал към същата дата в синдикална организация - страна по цитирания колективен трудов договор. във виззивната жалба липсва оплакване от възприятия в тази насока извод на СРС, като във виззивната жалба липсва оплакване по отношение на възприетата фактическа обстановка, поради което и въззивният съд не може без съответно оплакване да променя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

По силата на сключения на 10.08.2023 г. анекс е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, т. е. за лицата, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение.

Съобразно §3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката обн. в ДВ бл. 75/01.09.2023 г. в сила от 01.09.2023 г. съгласно която наредбата влиза в сила от деня 2 на обнародването й в ,,Държавен вестник”, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14 ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие. Ретроактивното действие е правен институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти.

Страните по посочения КТД и анекс към него, основавайки се на изричното допускане в чл. 54 ал. 1 КТ придават обратна сила на КТД - увеличаването на работните заплати на учителите да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г. Ирелевантно е, че към датата на подписания анекс към КТД ТПО на ищцата е било прекратено. С КТД е изменено в полза на служителите част от съдържанието не само на все още действащите, но и на съществувалите към 01.01.2023 г трудови правоотношения с обратна сила.

Никъде в текста на анекса от 10.08.2023 г., нито в текста на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бл. 75/01.09.2023 г. в сила от 01.09.2023 г., не е посочено, че предвидените изменения, на които е придадено обратно действие, следва да се прилагат само спрямо лица, които към датата на приемане на измененията имат качеството на страна по индивидуално трудово правоотношение. Тезата, че адресати на разпоредбите на анекса от 10.08.2023 г. са само лицата, които имат качеството на "заети" и "отговарят на изискванията за заемане на длъжността" към датата на подписване на документа, не съответства нито на граматическото, нито на логическото тълкуване и е в противоречие с принципите на чл. 8 от КТ и чл. 6 ал. 2 т. КРБ /виж. Решение № 14/10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г. на КС/.

Представеният от въззивника писмен документ, обективиращ отговор на заместникминистъра на образованието и науката до директора на СУ ,,Христо Бонев”, гр. Враца по запитване относно прилагането на анекса от 10.08.2023 г., на първо място се явява несвоевременно представен поради настъпване на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК и поради обстоятелството, че ответникът не обосновал и доказал да е налице някое от изрично и изчерпателно предвидените изключения по чл. 266, ал. 2 ГПК.

На второ място, представеният по делото писмен отговор на министъра на образованието, изготвен по повод запитване на частно лице, дори да не попадаше в обхвата на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, не би предопределил изводите на съда по настоящия правен спор, тъй като не притежава характер на нормативен акт, нито създава задължителни правила за поведение, които да обвързват съда при решаването на спора.

Съгласно чл. 1а ЗНА нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Нормативни актове са изчерпателно посочените в ЗНА актове, сред които са законите, кодексите, подзаконовите нормативни актове, включително наредби, правилници и инструкции, приети от компетентните органи по предвидения за това законов ред.

Представеният по делото документ представлява индивидуално писмено становище на административен орган, дадено в отговор на конкретно запитване, изхождащо от частно лице. Съдържанието му няма нормативен характер, тъй като не съдържа общи и абстрактни правила за поведение, приложими към неограничен кръг адресати, не е издаден по реда за приемане на нормативни актове, не е обнародван в Държавен вестник и не поражда задължителна сила за правоприлагащите органи.

По своята правна същност подобни писмени отговори могат да имат характер единствено на неофициално тълкуване или указание, което може да бъде съобразено по делото, но не обвързва съда, който прилага закона самостоятелно и независимо. В случай че 3 документът бе представен в рамките на предвидените за това преклузивни срокове пред първоинстанционния съд, той следваше да бъде ценен заедно с останалия събран по делото доказателствен материал, но при съобразяване на обстоятелството, че изхожда от институция, заинтересована от изхода на правния спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет към министерство на образованието и науката.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като трябва търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване на договора, поради което нито заявената от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора, нито изразената в отговори на министъра на образованието по запитвания на частни лица не е задължителна за него.