Решение № 1451 от 16.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100503574 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .

В. гр.д. №3574/2022 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София срещу решение №20214334 от 22.11.2021 г постановено по гр.д.№34403/20 г на СРС , 24 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника да се признае за установено , че С.Н. Ч. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.203 ЗВ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 3118,35 лева стойност на ВиК услуги за ап.№8 в гр.София ул.**** за периода 08.10.2012 г – 08.12.2019 г , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение / установява се , че това е 04.03.2020 г/ до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1264,81 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 08.11.2012 г – 08.12.2019 г , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2020 г по ч.гр.д.№12129/20 г на СРС , 24 състав ;

- и по частна жалба на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София срещу определение №20009308 от 01.02.2022 г по гр.д.№34403/20 г на СРС , 24 състав ; с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя от 03.12.2021 г да не се присъжда или да се намали на 50 лева поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника С.Н. Ч. ЕГН ********** от гр.София в размер на 480 лева в заповедното производство .

Във въззивната жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , 1 тъй като от приложената справка от имотния регистър е видно , че ответникът е собственик и потребител на ВиК услуги за процесния имот съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУи чл.3 ал.1 т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи .

Ответникът не е оспорил справката и че е собственик на имота , а исковете са доказани по основание и размер .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Справката от имотния регистър не доказва , че Ч. е собственик на процесния имот . По делото не е доказано , че е извършван реален отчет , а исковете са погасени по давност . Не се дължат лихви за забава , защото липсва уговорен падеж или покана от страна на ищеца , както и фактурите не са публикувани в интернет .

В частната жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК , тъй като няма основание да се присъжда адвокатско възнаграждение в заповедното производство или същото трябва да е в размер не по-голям от 50 лева . Законът не изисква възражението срещу заповедта за изпълнение да се мотивира и подаването му не представлява фактическа и правна сложност

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба . Адвокатско възнаграждение от 480 лева за подаване на възражение в заповедното производство не е прекомерно , а съдът не може да присъжда адвокатско възнаграждение под установения минимум .

Въззивната и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.11.2021 г и е обжалвано в срок на 06.12.2021 г /по ел.поща/. Определението на СРС по чл.248 ГПК и връчено на въззивника на 01.02.2022 г и е обжалвано в срок на 08.02.2022 г Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението и определението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна проверка и за правната квалификация на исковете.

За да отхвърли исковете СРС е приел , че ответникът не е потребител на ВиК услуги за имота съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи и §1 ал.1 т.2 от ЗРВКУ . Представената справка от имотния регистър не доказва , че ответникът е собственик на процесния имот , защото е 2

„неофициално извлечение“ и е „само косвено доказателство“ за собственост .

Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация.

При неправилна правна квалификация първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и въззивният съд да даде законосъобразната правна квалификация - решение №30 от 26.02.2016 г по гр.д.№3600/15 г на ВКС , III ГО , решение №324 от 28.07.2011г по гр.д.

№ 924/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС и пр.

В случая дадената от първоинстанционния съд в диспозитива на решението му правна квалификация по чл.422 ГПК във вр.чл.203 ЗВ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е неточна . Не са посочени разпоредби от специалните нормативни актове уреждащи предоставянето на ВиК услуги - ЗРВКУ и Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи .

Посочването на норми от специалния закон в мотивите на решението не е достатъчно - СПН се формира съобразно текста на съдебния диспозитив , а не от мотивите . Отделно , в поредно свое решение първоинстанционният съд не посочва и конкретна дата от която е претендирана законна лихва върху главницата , а само че същата се иска от „датата на депозиране на заявлението в съда“ .

Според настоящия съд действителната правна квалификация на исковете е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .

Неправилно СРС е приел , че по делото не доказано , че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот . Към исковата молба ищецът е представил справка по лице от СВ-София , че ответникът е собственик на имота . В отговора на исковата молба / а и в отговорите пред настоящата инстанция / ответникът не е оспорил справката , както и не е отрекъл , че е собственик на имота . Твърди се от ответника „липса на писмен договор“ за предоставяне на ВиК услуги , но такъв не е необходим съгласно действащото законодателство Според § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е собственикът или ползвателят на съответния имот.

С представените пред СРС писмени доказателства и изслушаната комплексна експертиза /техническа и счетоводна част/ ищецът е доказал , че в имота са предоставяни ВиК услуги , както и тяхната стойност . Налични са отчетни карнети за имота с подписи на потребителя .

Ответникът е направил възражение за погасяване на част от процесните вземания за главница в 3-годишна погасителна давност за периодични вземания , както и на лихвите върху погасените по давност вземания . Възражението е частично основателно . Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30 дневен срок след датата на фактуриране . Не е предвидено задължение за публикуване на фактурите в интернет и е налице уговорен падеж на плащане на главниците . Следователно 3

, предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.03.2020 г непогасени по давност и дължими в случая са всички неплатени задължения считано от фактурата от 08.02.2017 г включително до края на процесния период . Или дължима е 1455,72 лева главница . Върху тази главница се дължат и 208,03 лева лихви за забава . В останалата част исковете трябва да се отхвърлят .

По разноските. Основателна е частната жалба срещу определението на СРС по чл.248 ГПК .

Доколкото се отменя основното решение , същото подлежи на отмяна и в частта за разноските , както и трябва да се отмени определението по чл.248 ГПК , с което е отхвърлена молба на ищеца за изменение на решението в частта за разноските . Отделно , основателни са доводите на въззивника , че адвокатското възнаграждение на ответника С.Н.

Ч. ЕГН ********** от гр.София в размер на 480 лева в заповедното производство е прекомерно . Адвокатското възнаграждение на ответника подал възражение по чл.414 ГПК не може да бъде изчислено по чл.7 ал.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС. Тази разпоредба има се предвид защитата , която се осъществява в полза на заявителя и която се състои /основно/ в изготвяне на редовно заявление за издаване на заповед за изпълнение . На практика правното съдействие на адвоката за изготвяне на редовно заявление съответства на изготвяне на редовна искова молба с оглед нормата на чл.410 ал.2 ГПК т.е. представлява специализиран труд изискващ съответните правни познания на адвокат . Затова и чл.7 ал.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС обвързва минималното адвокатско възнаграждение с материалния интерес по делото . Не е такъв случаят при подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжника , което не изисква обосноваване . Чл.7 ал.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС не е формулирана с оглед подаване на възражение от длъжника и е неприложим . В случая е приложим чл.6 т.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждение от 09.07.2004 г на ВАС , но доколкото във възражението по чл.414 ГПК са изложени и правни доводи , то адвокатско възнаграждение на ответника трябва да се намали не до минимума от 50 лева , а до 100 лева . Ответникът е доказал пред СРС и в заповедното производство разноски от 707 лева . Ищецът е доказал разноски от 925,32 лева пред СРС и в заповедното производство .

По компенсация ответникът има право на 87,39 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и на 275,20 лева разноски пред СГС .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20214334 от 22.11.2021 г постановено по гр.д.№34403/20 г на СРС , 24 състав и определение №20009308 от 01.02.2022 г по гр.д.№34403/20 г на СРС , 24 състав ; и вместо тях ПОСТАНОВЯВА :

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “С.в.” АД ЕИК **** гр.София , че С.Н. Ч.

ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД сумата от 1455,72 лева стойност на ВиК услуги за ап.№8 в гр.София ул.**** за периода 08.10.2012 г – 08.12.2019 г , ведно със законната лихва от 04.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 208,03 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 08.11.2012 г – 08.12.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2020 г по ч.гр.д.№12129/20 г на СРС , 24 състав .

ОТХВЪРЛЯ посочените искове за разликата над 1455,72 лева до предявения размер от 3118,35 лева стойност на ВиК услуги за ап.№8 в гр.София ул.**** за периода 08.10.2012 г – 08.12.2019 г , ведно със законната лихва от 04.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и за разликата над 208,03 лева до предявения размер от 1264,81 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 08.11.2012 г – 08.12.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2020 г по ч.гр.д.