Решение № 559 от 07.04.2026, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- Административно дело 40/2026
- Вид
- Решение № 559
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Светла Робева
Други актове по делото
- Разпореждане № 224 от 09.02.2026 · Светла Робева
- Определение № 262 от 13.02.2026 · Светла Робева
- Определение № 294 от 19.02.2026 · Светла Робева
- Разпореждане № 337 от 25.02.2026 · Светла Робева
- Разпореждане № 716 от 22.04.2026 · Светла Робева
- Определение № 730 от 24.04.2026 · Светла Робева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 559
Разград, 07.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СВЕТЛА РОБЕВА
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20267190700040 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от А. Б. С. от [населено място], подадена чрез адв. И. И. от АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1292690 от 26.01.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, и е иззето СУМПС № *********. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че не е доказано виновно поведение на водача, че заповедта не е мотивирана и не съответства на принципа на съразмерност. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, чрез гл. юрисконсулт С. М., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2026 г. на А. Б. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 4719086 за това, че на 26.01.2026 г. в гр. Разград по бул. „Княз Борис“ на кръстовището с ул. „Добруджа“ в посока с. Стражец управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № [рег. номер], собственост на П. Б. А. от [населено място], като МПС е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2025 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Предвид горния АУАН е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-1292690 от 26.01.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, и е иззето СУМПС № *********. В заповедта са възпроизведени фактическите констатации по акта.
Видно от приложената по делото Справка по история за ПС, на 23.12.2025 г. регистрацията на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № [рег. номер] е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, като на 26.01.2026 г. е служебно възстановена при получено уведомление от Гаранционния фонд за валидна ГО. По делото е приложена и застрахователната полица № BG/03/126000352208 от 26.01.2026 г. за сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от жалбоподателя автомобил.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.3, областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол. Представена е Заповед № 330з-2920 от 09.09.2025 г., т. 1.8, с която директорът на ОДМВР – Разград е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград да прилагат ПАМ, включително по чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП. Следователно, оспорената ЗППАМ е валидно издадена от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.
Заповедта е в установената форма, има необходимото съдържание по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила.
ЗППАМ не противоречи на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
Основанието за прилагане на процесната ПАМ е извършване на нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в обхвата на който попада и неспазването на изискването по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. При установяване на безспорния факт, че жалбоподателят е управлявал дерегистрирано МПС и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да приложи процесната ПАМ.
Съдът счита за ирелевантен доводът на жалбоподателя, че деянието не е извършено виновно. В административното производство по издаване на ЗППАМ се прилага диспозицията на нормата на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП без оглед на вината. Предназначението на принудителната мярка е да се преустанови нарушението, което предполага незабавни фактически действия. Административният орган не разполага с възможност да изследва вината и нейните форми. Тези въпроси са относими към реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя при евентуално издаване на наказателно постановление и неговото обжалване по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Затова и срокът на ПАМ е до решаване на въпроса за отговорността на водача.
Но процесната ПАМ не съответства на целта на закона. В разглеждания случай регистрацията на автомобила е била възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП след незабавното сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. По този начин дейността е приведена в съответствие със законовите изисквания, с което е изпълнена преустановителната цел на мярката и рискът за обществения ред е отпаднал. При това изпълнението на ПАМ се превръща в несъразмерна тежест за водача и придобива характер на санкция, което противоречи на принципите за законност и пропорционалност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размер на платената държавна такса от 5,11 евро. Претенцията за определяне на адвокатско възнаграждение по реда чл. 38, ал. 2 ЗА е неоснователна. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. И. И. и жалбоподателя А. Б. С., оказването на правна помощ е безплатно. В договора не е посочена конкретна хипотеза от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА, за да може съдът да прецени дали е налице основание за прилагане на чл. 38, ал. 2 ЗА.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1292690 от 26.01.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Разград да заплати на А. Б. С. за разноски по делото сумата 5,11 евро.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: