Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 417 от 24.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 391/2024
Вид
Решение № 417
Подписан
24.07.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Радка Цариградска, Явор Данаилов, Ангелина Богданова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Велико Търново, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500391 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба на С. Н.

Г. от гр. Елена срещу Решение № 15/16.02.2024 г. по гр.д. № 145/2023 г. по описа на РС Елена, с отхвърлен иска на същото лице против ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил, настъпили в резултата на ПТП, реализирано на 11.01.2022г. по вина на водача на товарен автомобил „Щаер“, застрахован при ответника.

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради поради пренебрегване на доказателствата по делото – гласни и заключението на вещото лице, относно вината на водача на товарния автомобил, което съставлява нарушение на процесуалните правила и което е довело до неправилни изводи на съда за недоказаност на вината на водача на товарния автомобил и съответно за неоснователност на иска. Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение и постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, оспорва основателността на жалбата. Посочва, че решението е правилно и 1 мотивирано и съдът се е съобразил с доказателствата по делото и тяхната доказателствена сила. Твърди, че именно водачът на л.а. на ищеца е допуснал нарушение на ЗДвП – движение с несъобразена скорост, изпреварване в участък, в който това е забранено и в зоната на кръстовище, което е единствена причина за настъпилото ПТП. Отправя се искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Отправя искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд се явява пълномощник на ответника по жалбата, който я поддържа. С нарочна молба жалбоподателя поддържа становището си си по спора.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на сумата от сумата от 5000 лева за обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Тойота Рунер“ с рег. № ВТ 1671 КС, собственост на ищцата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2022 г. в гр. Елена. В исковата молба се твърди, че пострадалия л.а. е управляван при ПТП от сина на ищцата - Д. Г. П., който при маневра за изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил с рег. № ВТ 3525 ВС, управляван от Николай Кожухаров, бил блъснат от т..а, чийто водач не забелязал предприетото изпреварване и предприел маневра завой на ляво без включен ляв пътепоказател. Излага, че л.а. е със значителни увреждания, не е в движение след ПТП, а за самото ПТП бил попълнен двустранен констативен протокол между водачите, в който Николай Кожухаров признал изцяло вината си. Твърди, че за вреди при управление на товарен автомобил с рег. № ВТ 3525 ВС към момента на ПТП е действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ответното дружество, при което била образувана преписка по щета № 0801-000211/2022-01, на 15.01.2022 г. извършен оглед на увреденото МПС и описани уврежданията и повторен оглед на 22.01.2022 г., но изплащане на обезщетение било отказано.

2

В депозирания отговор ответникът е оспорил противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС, както и механизма на произшествието.

Твърди да е налице вина за ПТП на водача на увредения л.а., който бил нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП - предприел маневра изпреварване на т.а., правомерно извършващ маневра ляв завой с подаден сигнал ляв пътен показател; нарушил чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП- без да се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на намиращото се пред него превозно средство е започнал изпреварване.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че пострадалият лек автомобил марка „Тойота Рунер“ с рег. № ВТ 1671 КС е собственост на ищцата, не се сопри оки са участниците в ПТП, тъй като е съставен от двамата водачи двустранен констативен протокол от 11.01.2022 г.

/посоченият л.а и товарен автомобил „Щаер“ с рег. № ВТ 3525 ВС, собственост на „Славов -08“ ЕООД и управляван от Н. М. К./. Според отразеното в протокола между двете МПС настъпил удар, след като водачът на товарния автомобил предприел маневра завиване на ляво, а водачът на лекия автомобил предприел маневра изпреварване и навлизане в насрещната лента за движение. И по двете МПС били причинени имуществени вреди вследствие на удара, описани в протокола. Щетите по МПС са предмет и на два огледа от ответника и същите не се спорят. Не се спори и че по застрахователна полица №BG/30/121003049196/21.10.2021 г. т.а. „Щаер“ с рег. № ВТ 3525 ВС има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 21.10.2021 г. до 20.10.2022 г. при ответното застрахователно дружество. Не се спори, че ищцата е предявила претенция на 12.01.2022г. пред застрахователя за изплащане на обезщетение за щетите по л.а., на такова било отказано, както и при последващи молби до съвет на директорите.

Застрахователната стойност на лекия автомобил към 27.03.2023 г. е в размер на 5500 лв. и същият е продаден преди образуване на делото - на 27.03.2023 г. от ищцата на трето лице за сумата от 500 лв.

Спорните обстоятелства, предмет и на въззивната жалба с възражение за неправилно установяване от съда касаят механизма на ПТП и причините за същото и по-конкретно: кой първи е предприел маневра, лекият или товарният автомобил, и подал ли е своевременно сигнал за това, с каква скорост са се движели, как е урегулиран участъкът, в който настъпва ПТП с оглед правомерността на изпреварването.

По тези спорни въпроси от фактическа страна, съдът при излагане на събраните доказателства се е задоволил да преповтори показанията на св. Н.

3

М.К. и констатациите на СТЕ, без да ги анализира и да изложи приетата от съда за доказана фактическа обстановка. В правните изводи на първоинстанционния съд е налице такова изложение, видно от което съдът приема, че водачът на лекия автомобил Д. Г. П. се движел по ул. „Т.м.“ в гр. Е. със скорост 46 км/ч, която е над позволената в този пътен участък, а именно 40 км/ч. /съгласно СТЕ/, и същият предприел маневра изпреварване без да съобрази подадения сигнал с ляв пътепоказател от водача на товарния автомобил, който имал намерение да предприеме маневра завиване на ляво към входа/изхода на ДАП. /съгласно показанията на св. Кожухаров/. Съдът изцяло се доверява на тези показания за механизма на ПТП, позовавайки се на наказателната отговорност по чл. 290 от НК, за която свидетелят бил предупреден. Изцяло не се приема заключението на СТЕ за тези обстоятелства с аргумент, че заключението на вещото лице е изготвено преди събирането на гласните доказателства, в която връзка съдът приема, че т.а. се е движел със 510 км/ч, че е подал сигнал с ляв пътепоказател, че е погледнал в лявото огледало за обратно виждане и не е установил изпреварващ го автомобил.

Съдът се обосновава и на предположение, че след като пътепоказателите на т.а. са фабрично поставени нависоко, те не са забелязани от водача на лекия автомобил.

С оглед множеството противоречия в аргументацията на съда и избирателно позоваване на едно или друго доказателство без цялостен анализ, въззивният съд намира за необходимо да изложи каква фактическа обстановка счита за приета на база събраните доказателства по спорните обстоятелства.

Според представената по делото схема – вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път III-662 „Твърдица – Елена – /II-53/“ от км.

68+100 до км. 68+600 /съвпадащ с ул. „Т. м./ и приложените снимки и схема на ПТП от вещото лице, в процесния участък от главната улица „Т.м.“, има отбивка вдясно - улицата, водеща към Завод „Училищна мебел и пособия“, като в тази си част участъкът съставлява кръстовище. Неправилно обаче първоинстанционният съд приема, че в зоната на кръстовището е настъпило процесното ПТП. То, видно от посочените доказателства, е на метри преди отбивката, на нивото на входа за двора на ДАП, към който е заходил товарният автомобил. Пешеходна пътека на това място няма като маркировка и като означение с пътен знак. В това отношение наличието й на схемата на АПИ не установява наличието й на терен и произтичащите от това задължения на участниците в ПТП. Посоченото от РС Елена кръстовище е последващо в участъка, след зоната на удара и предхождащите го маневри на двамата водачи. Безспорно е, че маркировката и по схема и на терен е прекъсната линия –изпреварването разрешено. Самото кръстовище и пешеходна пътека са и без значение за механизма на процесното ПТП.

Поради липса на незаинтересовани свидетели и на данни от извършен непосредствен оглед от органи на КАТ, на база двустранният протокол и щетите по двата автомобила, вещото лице е дало заключение, че при движение на товарен автомобил „Щаер“ от платното за движение по ул. „Т. м“ в гр. Е. и завой наляво към вход/изход на портал на двор на предприятие, определено като ДАП, водачът на т.а. преди да започне маневрата не се 4 убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад него, какъвто в случая е лек автомобил „Тойота“, и извършил маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение.

Настоящият състав намира този извод на вещото лице за обоснован, базиран на признатите от двамата водачи факти за предприетите от тях маневри, описани в констативния протокол, съответстващи на вредите по двете МПС така, както са описани в същия протокол, при двата огледа от страна на ответника и както е видно от снимковия материал. При липса на преки незаинтересовани свидетели, не може да се предполага дали някой от водачите не е подал сигнал и дали/защо другия не е възприел евентуално подадения сигнал. Не могат да бъдат точно определени скоростите скоростите на двата автомобила, но вещото лице е определило приблизителни такива: на товарен автомобил „Щаер“ – 30 км/ч, а на лек автомобил „Тойота“ - 46 км/ч. Тези стойности са условно приети от вещото лице на база максималната възможно скорост на движение на двете МПС, при която те не поднасят и не се преместват след удара, тъй като няма данни за поднасяне и преместване.