Решение № 76 от 04.10.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. ЛЕВСКИ, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20234410200191 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН

В Районен съд гр. ***** е постъпила жалба от ***** ЕООД, чрез адв. В.

П. от АК *****срещу НП № 15-2300135 от 29.06.2023 г. издадено от Директора на Д „ИТ“ гр. *****

Жалбоподателят счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че не е допуснато нарушението за което е съставен АУАН и е наложено наказание с обжалваното НП и са представени писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.

Претендират се направените деловодни разноски.

За ответникът по жалбата – административно наказващият орган Директор „Инспекция по труда“ в съдебно заседание се явява представител, който изразява становище, че жалбата е неоснователна, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и се прави искане съдът да потвърди обжалваното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да 1 бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение № 15-2300135 от 16.05.2023 г. е, че същия е съставен на 16.05.2023 г. против ***** ЕООД, в качеството му на работодател, затова че при извършена проверка на място на 10.05.2022 г. в обект „павилион захарни изделия“, намиращ се в гр.***** и на 16.05.2023 г. при проверка по документи в Д „ИТ“ със седалище *****е установено, че работодателя ***** ЕООД гр. ***** към момента на проверката в обекта не е извършил задължителната ежегодна проверка на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност в работното помещение, с което е нарушил чл. 200 ал.1 т.2 на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 381 т.1 на Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че за посоченото в акта нарушение на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. *****, представлявано от Ц.Р.Т., в качеството му на работодател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 413 ал.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 381 т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на периодични проверки, като най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност.

Към жалбата е представено копие от „Сертификат за контрол“ № 6649/07.06.2022 г. /л. 9 от делото/ и „Протокол на изкуствено осветление“ № 6649-1/07.06.2022 г. /л. 10 от делото/ от които се установява, че на 07.06.2022 г. е извършена проверка за осветеност и е установено, че „осветеността съответства на изискванията на БДС EN 12464-1:2021., съгласно протокол № 6649-1/07.06.2022 г.

В свое решение № 3858/06.04.2015 г. ВАС по адм.дело 9914/2014 г. VIо, в мотивите си е приел, че в разпоредбата на чл. 381 т.1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането е 2 предвидено задължително периодично измерване /проверки/ за период не подълъг от една година, която е от датите на първата проверка до датата на следващата проверка. С това решение ВАС приема, че „твърдението, че едногодишния срок следва да се брои от 01.01. до 31.12. на съответната година не съответства на нормативните изисквания, нито на целта на тези изисквания – да се осигурят безопасни и здравословни условия на труд“.

Предвид приетото от ВАС относно времето през което тече едногодишния период за задължителното периодично измерване /проверки/, и предвид представените и цитирани по-горе доказателства, че проверката за осветеност през 2022 г. е извършена на 07.06.2022 г. съдът приема, че срока за задължителното периодично измерване е започнал да тече на 07.06.2022 г. и изтича на 07.06.2023 г.

Видно от данните по делото /АУАН и протокол за извършена проверка /л.27 от делото/ е, че проверката е извършена на място в обекта на 10.05.2023 г. и в Д „ИТ“ на 16.05.2023 г. Към момента и на двете проверки /тази на място и по документи в Д „ИТ“ срока на задължителното периодично измерване, който е започнал да тече от 07.06.2022 г. не е бил изтекъл и не може да се приеме, че работодателя не е изпълнил задължението си съгласно разпоредбата на чл. 381 т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

Нещо повече, видно от представените по делото сертификат за контрол № 6349/16.05.2023 г. /л. 13 от делото/ и протокол от контрол на изкуствено осветление № 6349-1/16.05.2023 г./л.14 от делото/ е че следващата проверка е извършена на 16.05.2023 г., т.е. преди изтичането на едногодишния срок от предходната проверка, която е била на 07.06.2022 г. и който срок е следвало да изтече на 07.06.2023 г.

По изложените съображения, съдът приема, че ***** ЕООД, в качеството си на работодател, не е извършил вмененото му с АУАН № 15-2300135 от 16.05.2023 г. нарушение на разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл.

381 т.1 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, поради което и обжалваното НП № 15-2300135 от 29.06.2023 г., с което за това нарушение на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 413 ал.2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

3 се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото, следва да бъде осъдена ДИТ да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 400 лв. – заплатени като възнаграждение за 1 адвокат. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер предвиден в Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, поради което искането на административно-наказващия орган за намаляване размера на същото е неоснователно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№

152300135/29.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ ***** с което на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление гр.

*****, ул. *****, представлявано от Ц.Р.Т., с ЕГН **********, в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение посочено в Акт за установяване на административно нарушение № 15-2300135/16.05.2023 г., съставен от Б. А. Н. на длъжност главен инспектор при Дирекция „ИТ“ – ***** ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ *****ДА ЗАПЛАТИ на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. *****, представлявано от Ц.Р.Т., с ЕГН ********** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд *****по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 4