Решение № 7 от 15.01.2024, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№7 гр.Добрич, 15.01.2024г.

Добрички окръжен съд - наказателно отделение , в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година;

Председател: Дияна Дякова

Членове: Калина Димитрова

Деница Петрова

При участието на секретар Елица Александрова и прокурор в ОП Добрич – Румяна Желева, разгледа ч.н.д. № 537/2023г. по описа на ДОС, докладвано от съдия К.Димитрова и за да се произнесе установи следното:

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от съдебните власти на Г. и засягащо *** гражданин М.А.Д. – роден на ***г. в гр.Б., с последен известен адрес *** К. ул.”***” ***.

От извършената служебно справка в НБД - Население за данните на лицето се установява, че се касае за *** гражданин М.А.Д. роден на ***г. в гр.Б., с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес - с.К. общ.Д. ул.“***“ ***.

В съдебно заседание представителят на ОП - Добрич изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.

Назначеният служебен защитник пледира, че не са налице основанията за признаване на наложената санкция и излага съображения в тази насока.

Засегнатото лице, редовно призовано и запознато с постъпилото искане, явява се лично, като изразява становище, че оспорва наложената санкция.

След запознаване с всички доказателства приложени по делото, Окръжен съд гр.Добрич установи следното:

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение № ****, постановено от Районен съд М., Г. на 22.06.***г., с което на *** гражданин М. А. Д. е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на б. съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 800 евро, както и заплащане на сторените в съдебното и административно производство довели до решението разходи в размер 84,50 евро. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Г. /издаващата държава/ като: Осъденото лице получава от Службата за семейни помощи на провинция Р.

– П. - С., със седалище в М. детски надбавки за *** си К. М. родена на ***г. и *** си 1

М. М. роден на ***г. Въпреки, че знаел, че е длъжен да съдейства с информация, той не съобщава на Службата за семейни помощи, че от 31.08.***г. той не живее и се е отказал от пребиваването си в Г.. Поради преместването извън Г., за месеците от септември ***г. до февруари ***г. той няма право на ***детски надбавки. Поради неизпълненото задължение за информиране, осъденото лице придобило за горепосочения период неоснователно данъчна облага под формата на детски надбавки в общ размер на 2 808,00 евро.

Това деяние е наказуемо и се санкционира по реда на чл.369 ал.1 т.1; чл.370 ал.1 т.2 от Данъчния кодекс във връзка с чл.68 ал.1 от Закона за данъка върху доходите на Г..

Решението на Районен съд гр.М., Г. е постановено на 22.06.****г. и е влязло в законна сила на 20.07***г.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Р Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.

Деянието, осъществено от засегнатото лице М.А.Д., попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.5 от ЗПИИАКОРНФС.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на б. език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС. Срещу М. Д. за същото деяние в Р Б. или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по б. законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на *** съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по б. законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Районен съд – гр.М. не се отнася и за деяния, които по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р Б. или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 884,50 евро /равностойни на 1 729,95лв. по курс на Б. Н. Б. към датата на постановяване на решението – 22.06.***/, от които 800 евро - парична сума, наложена с осъждане за извършено престъпление и 84,50 евро - сторени разходи по съдебното и административно производство. Решението е постановено срещу **** и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу М. Д. е било писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за 2 сроковете на обжалване.

По отношение наведените възражения от служебния защитник следва да бъде отбелязано следното:

Наложената финансова санкция е в размер на 800 евро за извършено нарушение на финансовите правила – престъпление по параграфи 369 ал.1 т.1 и 370 ал.1 т.2 от Данъчния кодекс във вр. с параграф 68 ал.1 от Закона за доходите на Р Г., както и 84,50 евро разходи по наказателното производство. Общо финансовата санкция е в размер на 884,50 евро или 1 729,95 лева.

Решението за постановяване на финансова санкция е на държава, която е член на Европейския съюз – Република Г. и се отнася за деяния, коит о се квалифицират като престъпления и по б. законодателство. Нещо повече – съгласно чл.14 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС – не може да се откаже изпълнение на решение за конфискация или отнемане във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че б. законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава. При определяне на извършеното нарушение, водещо е правото на издаващата държава. За тез и нарушения европейският инструмент*** и въвеждащият го национален – ЗПИИАКОРНФС, предоставят на принципа на взаимно признаване на повисоки гаранции, като изключват дори проверката за двойна наказуемост от изпълняващата държава при установеното неправомерно поведение в издаващата държава.

Защитникът твърди, че в приложеното удостоверение не става ло ясно, дали Д. е бил уведомен за издаденото спрямо него решение. Властите в Г. са констатирали, че от септември ***г. нататък той не бил в Г., а решението било издадено през ***г., което сочело, че Д. изобщо не е бил там за да му бъде връчено и да бъде уведомен за него, което било едно от основанията за отказ от признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция.

При запознаване с материалите по делото съставът установи, че в удостоверението са отразени изявленията на издаващата държава относно охраняване на процесуалните права на санкционираното лице в хода на воденото в Г. административно наказателно производство. Потвърдено е, че решението е на съд в решаващата страна въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Решението е било постановено на 22.06***г., но е влязло в сила едва на 20.07***г.; посочено е, че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на Г. лично или чрез пълномощник за правото си да обжалва и сроковете за това. По горните причини ДОС приема, че по отношение на нарушението, извършено от М. Д. е било проведено писмено производство, отбелязано по секция "з", т.2 б."б" на удостоверението, като е налице уведомление до лицето, изключващо основание по чл.35 т.9 от ЗПИИАКОРНФС.

Действително по документите изпратени от Г., не са приложени доказателствата за връчване на уведомлението и разпореждането на наказаното лице. Процедурата за това е в суверенните правомощия на издаващата държава – в чл.35 т.9 от ЗПИИАКОРНФС "... в съответствие със законодателството на издаваща държава... ", като РР 2005/214/ПВР не предоставя възможност за проверка на този процес от изпълняващата държава. В основата на сътрудничеството при прилагане на този инструмент е взаимното доверие, като компетентен орган в една държава членка препраща присъда или съдебно решение на компетентен орган в друга държава членка, който вследствие на това изпълнява въпросното решение като свое - съгласно приложимите правила на издаващата или изпълняващата държави. "... принципът на взаимно признаване се основава на взаимното доверие, изградено чрез споделените ценности на държавите членки, свързани със зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека, така, че всеки орган да е уверен, че другите органи прилагат еквивалентни 3 стандарти за защита на правата в своите наказателноправни системи... " – "Заключения на Съвета относно взаимно признаване по наказателноправни въпроси "Насърчаване на взаимното признаване чрез подобряване на взаимното доверие" (2018/C 449/02)".

С оглед на изложеното, твърдението на издаващата държава, че лицето е било уведомено за проведеното според законодателството й писмено производство, не подлежи на допълнително доказване в производството по признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция. Отразяването на това обстоятелство в удостоверението е достатъчно за провеждане на процедурата от изпълняващата държава, като следва да се има предвид, че дори и лицето да не е било уведомено, то основанието за отказ има факултативен характер и съдът може да постанови признаване на налагащото санкцията решение.

Предвид обстоятелството, че М. А. Д. е *** гражданин, с постоянен и настоящ адрес – с.К. общ.Д. ул.“***“ *** съдът приема, че местоживеенето му се намира на територията на Р Б., т.е., налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в б. лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, или 884,50 евро към 22.06.2023г. са равностойни на 1 729,95 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА решение № **** постановено от Районен съд на гр.М., Г. на 22.06***г., влязло в сила на 20.07.**г., с което на *** гражданин М. А.Д., роден на ***год. в гр.Б., с ЕГН – ********** е наложена финансова санкция общо в размер на 884,50 евро /от които парична сума – 800 евро, наложена с осъждане за извършено престъпление и 84,50 евро сторени разходи по съдебното и административно производство/, равностойни на 1 729,95 лева по курс на Б. Н. Б. към датата на постановяване на решението – 22.06.***г.